В анкетата „Медиите и гражданите: какво зависи от нас?“ Фондация „Медийна демокрация“ се обърна към интелектуалци, артисти, хора с влияние и отношение към публичния живот в страната с покана да споделят кратко мнение относно проблемите в медийната среда и пътя за промяна.

Анкетата търси отговори на въпросите: Какво не одобрявате в българските медии? Какво трябва да се промени? Какво зависи от нас като гражданско общество?

Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата „От нас зависи“ на Гражданско обединение „Равни БГ“.

Днес публикуваме коментара на медийния експерт Орлин Спасов.

Централният проблем на българските медии е дефицитът на независимост. Оттук директно се стига и до липсващата свобода в журналистическата професия. Това е хроничен проблем. Демократизацията на страната след 1989 г. не успя да го реши. В резултат професията, с малки изключения, свали драстично нивото си. Добрата журналистическата култура се оказа ненужна, защото ценностите се изместиха в посока на обслужване на частни интереси: политически или пазарни. Комуникационният мениджмънт и връзките с обществеността победиха журналистиката. Почти всеки по-изявен частен интерес се почувства задължен да постави под контрол една или повече медии, а през последните години правителството постепенно направи това с обществените БНТ и БНР. Тихомълком и зад етикета „журналистика“ повечето хора в медиите на практика упражняват съвсем друга професия.

За да се промени тази картина, е необходимо ново медийно съдържание. Публиката се фрагментира и докато по-голямата част от нея все още подкрепя медийното статукво с доминиращото му булевардно лице, постепенно се формират микро-публики, които обръщат гръб на овладените от частни интереси средства за информация. Появяват се все повече малки и алтернативни медии, най-вече в интернет. Тъкмо те трябва да бъдат подкрепени, за да оцелеят и постепенно да възродят журналистическите ценности. Най-вероятно това ще стане по един познат от историята начин – през постепенна еволюция на културната публичност, през издания и сайтове за кино, литература и други изкуства. Формираната тук публика паралелно ще развива и апетит за качествена и независима политическа журналистика. Когато тази публика стане достатъчно голяма, ще се появят и медии, които да отговорят на нейните изисквания.

Днес гражданското общество се сблъсква директно със силите на описаното от Джон Кийн „негражданско общество“. То действа със средствата на нецивилизован език и със сплашване, и е овладяло много български медии. От нас зависи да отхвърлим всяка форма на медийно насилие и да му противопоставим публични пространства за диалог, в които всеки защитава позициите си с рационални аргументи, а не с лъжи, заплахи и фалшиви емоции. Няма нищо лошо в това, че тези нови медийни пространства първоначално ще бъдат камерни. С времето те ще изградят връзки по между си в една по-широка мрежа и ще станат по-влиятелни.