"Аз ще съм зам.-ректор по учебната работа, а те ще са от страната на булката, ако не се осъзнаят." Помните ли вулгарната фраза за "булката"? Огласи я доцентът по журналистика във Великотърновския университет Иво Инджов през месец май. Днес той обяви, че напуска висшето училище именно заради написалия я: тогавашният ректор и кандидат за зам.-ректор, който днес е именно такъв: проф. Христо Бонджолов.

"Напускам Великотърновския университет заради "модела Бонджолов" и академичния феодализъм - пише доцентът и разяснява подробности в публикацията си, която препечатваме. Готови сме да предоставим думата и на проф. Бонджолов, ако желае да внесе разяснение.

"Утре започва новата академична година във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", а на мен ми остават още два месеца и половина в университета. В ход е тримесечното ми предизвестие за напускане. Защо го правя, ще попитат мнозина, които през последните осем години свързваха името ми на преподавател, изследовател и обществено ангажиран личност с името на този университет? Университет, който ми даде много, както впрочем и аз на него.

В края на май огласих съдържанието на скандално съобщение по месинджър от профила на тогавашния ректор проф. Христо Бонджолов. В него той ме молеше като "приятел", да "подскажа" на трима колеги от нашата катедра "Журналистика и връзки с обществеността", че ако продължават да му бъдат "опозиция", при "новата конфигурация" в университета щели да бъдат "от страната на булката". Тогава течеше предизборна кампания и беше публична тайна, че ректорът, който нямаше право на трети мандат, подкрепя свой заместник за поста.

След труден размисъл, броени дни преди изборите за ректор, огласих съдържанието на това съобщение, съдържащото заплаха с вулгарен и сексистки текст. Гражданската ми съвест не ми остави друг избор.

Междувременно проф. Бонджолов отрече да е пращал такова съобщение от профила си, той просто бил хакнат, разбирате ли. И толкова... Друг е въпросът как така "хакерът" познаваше добре предизборния контекст и само час след моята разгласа изтри съобщението...

Междуверменно, непосредствено преди избора за ректор проф. Бонджолов обяви на два пъти, че няма да се кандидатира за зам.-ректор. Очевдно разгласата ми беше изиграла някаква роля.

Ректор стана "очакваният" кандидат. В Академическия съвет пък, като по заповед свише, не бяха избрани високо ценени от академичната общност и студентите и публично известни професори и доценти, играли в "противниковия" отбор.

40 дни след избора на новия ректор, обаче, проф. Бонджолов, противно на заклинанията си, беше избран за зам.-ректор по учабната дейност...

Месец по-късно видях с огромна почуда разпределението на часовете ми за започващия утре зимен семестър. Те са нагласени и разхвърляни така, че графикът много трудно би ми позволил да не пребивавам всяка седмица във Велико Търново, от понеделник до четвъртък. Освен ако не притежавам частен хеликоптер, да речем. А и никога не съм имал планове да ставам "болярин". Още повече, че разбрах за новия график навръх новата учебна година - време от годината, през което надали мога с едно щракване на пръстите да си намеря нова работа, след като това разписание не ми харесва.

Този график, спуснат ми уж самостоятелно от учебен отдел, е в пълен разрез с възприетия през предишните осем години подход. При него моите часове, както и на другия колега, пътуващ от София - както впрочем и на останалите софийски преподаватели в университета, доколкото ми е известно, се планират през седмица. При такова разпределение се работи на принципа на блокови занятия, по цял ден. Трудно е, но е добър и работещ вариант. При него многократно съм оставал по лично мое желание по-дълго от предвидените 2-3 дни през седмица, когато е имало да се вършат допълнителни задачи.

Сега този подход е приложен само за моя колега от София. По сходен начин е процедирано и спрямо всички преподаватели от катедрата, живеещи във Велеко Търново - те имат занятия всяка седмица, но само в два поредни дни. Това им позволява да разпределят рационално времето си за академична подготовка извън занятията.

Веднага след дискриминационното спрямо мен разпределение на часовете написах възражение до учебен отдел и до зам.-ректора по учебната дейност, както и до ректора. Зам.-ректорът Бонджолов постави отрицателна резолюция върху докладната ми, мотивирайки се с интересите на студентите и липсата на зали... От ректора така и не получих отговор.

Междувременно новото ректорско ръководство започна да отхвърля полезни инициативи за партньорство на университета, очевидно защото са препоръчани от мен. Така с аргумента за... липсата на зали в началото на октомври беше отхърлено предложението на Асоциацията на европейските журналисти - България и Фактчек.бг във ВТУ да се проведе тяхната Академия по проверка на фактите. Тя е предназначена за журналисти-практици, представители на НПО и щеше да бъде с участието на наши студенти, разбира се. Един от основните проблеми на обучението по журналистика във ВТУ е трудното привличане на имена от практиката, които да работят на терен със студентите ни. В това отношение съм може би единственият човек от катедрата, който е полагал систематично усилия да кани опитни журнаисти от София на срещи със студентите от ВТУ. За съжаление, с променлив успех. Сега академията на АЕЖ пак ще се проведе във Велико Търново, само че на друго място.

Но абсурдите около скромната ми личност, след като огласих онова съобщение от бившия ректор за "булката", не свършват дотук. Преди три седмици сезирах Етичната комисия на университета за скандалния текст с искане да се произнесе. Пратих копие и до МОН. Познайте какво се случи. Пълно мълчание. Очевидно в университета - в разрез със Закона да висшето образование, няма комисия, която да се заеме със случая. На университетския сайт все още фигурира списъкът на старата Етична комисия, с мандат 2019 - 2023 г. На страницата не е посочен имейл. Преди седмица отидох в отдел "Деловодство" и подадох заявение да ми се даде входящ номер на сигнала ми, изпратен по мейла. Получих такъв номер, но за заявлението, а не на самия сигнал... От МОН досега също нямам официален отговор, макар че повторно сигнализирах министерството за липсата на функционираща Етична комисия.

Междувременно проф. Бонджолов стана водач на листата на уж гражданското, на практика бизнес, сдружение "Заедно можем всичко" за местните избори във Велико Търново. В сдружението се откроява фигурата на брата на застреления преди време бизнесмен със СИК-аджийска слава Петър Христов, считан на времето за един от "владетелите" на Велико Търново. Христов е бил и член на Настоятелството на университета, когато ректор е бил Бонджолов. За брат на този бизнесмен от епохата на Прехода се говори, че е наследил негови бизнеси. В листата е и сегашният председател на Студентския съвет...

Е, в такава една конфигурация, при толкова много академичен феодализъм и странни мрежови обвързаности, засягащи университета, считам че нямам повече място в него.

И за финал - ще продължа да задавам неудобни въпроси по казуса "Ректора и "булката" и различните му измерения".