С наближаването на 1 март все по-усилено започва традиционното пазаруване за мартеници.

И тази година продавачи са се настанили през няколко метра на по-оживените места в София в опит да изкарат по някой лев. Оказва се,че някои от тях работят в други сфери, някои се занимават с търговия като цяло, има и пенсионери.

Повечето изработват собственоръчно мартениците, което по техните думи отнема почти цяла година. „Започваме веднага след като приключи пазаруването за тази година – когато имаме свободно време“, сподели Методи Методиев, който е шофьор, но се занимава и с продажбата на мартеници по това време на годината.

„Тази година е по-слаба, защото хората нямат пари. От година на година хората купуват по-малко, защото обедняват все повече“, добавя той. Мнението му се споделя и от други търговци. „Все още е рано да се прави окончателна равносметка, защото българите оставяме все за последния момент. Въпреки това мога да кажа, че миналата година беше слаба, но тази е още по-слаба“, сподели за OFFNews продавачка на мартеници с дългогодишна практика, пожелала да остане анонимна..

„Хората се спират, разглеждат ги, но малко купуват“, казва още тя. Това каза и Ваня Николова. Разглеждаме мартениците на нейния щанд и забелязвам, че разнообразието е голямо. Освен традиционните, гривните и мартениците във формата на герданче, значките, виждам още химикалки и големи мартеници за стена.

„Предлагаме голямо разнообразие, но в крайна сметка всичко опира до това кое е най-евтино. Миналата година най-много се продаваха мартениците от 0.70 – 0.80 лв., но сега почти не се купуват, повече вървят тези по 0.50 – 0.60 лв. Но като цяло хората се спират повече на традиционното. Ръчно изработените са по-различни, уникални, но са и по-скъпи. Всичко зависи от клиентите – какво могат да си позволят“. Същата тенденция е забелязал и Минчо Армейков, който е художник-керамик по професия.

Той красиво е преплел бяло-червени конци с дрянови клонки, керамични фигурки и дори чанове. „Мартениците при мен са авторски, затова са и по-скъпи. На други места се предлагат китайски, които са евтини и хората ги предпочитат пред моите. Спират се, радват им се, но купуват повече от другите“, споделя с тъжна усмивка той. Най-много купувачи се спират при мартениците от семпло преплетени бял и червен конец, чиито цени започват от 0.20 лв. „Много се купуват и комплектите от десет мартеници за един лев“, разказа Венета Димитрова, пенсионерка, която изработва собственоръчно мартениците, които продава.

„Все пак ми се струва, че колкото и да нямат пари, българите търсят български мартеници, не харесват китайските, които са плъзнали навсякъде“. За да разгледа нейните мартеници, се е спряла Първолета Василева. Питам я какви купува за близките си.

„Предпочитам традиционните мартеници, особено тези с Пижо и Пенда. Според мен ръчно изработените са най-красиви, особено ми харесват тези от вълна“, разказва оживено тя. „Всичко зависи от човека, за когото я купувам. За по-младите избирам под формата на гривна, за децата – може нещо по-весело, по-шарено. Не харесвам значките, те не са традиционни“.

Традиционните мартеници харесва и 12-годишната Доротея Георгиева. „Предпочитам по-изчистените мартеници, без много украси. Те са по-традиционни според мен. Предпочитам гривните, защото са по-практични.

Но тази година не са така красиви. Много съм обикаляла, за да избирам. Повечето са с много мъниста, много натруфени“, отбелязва тя и забелязвам, че е предпочела мартеници с Пижо и Пенда. Връщам се на въпроса за цените и се интересувам дали са се увеличили.

„Цените остават непроменени, просто хората обедняват“, отговаря на въпроса ми Ваня Николова.

„Мартеницата е за здраве и всеки иска да подари на повече хора, на всички близки“. За разлика от предни години не видяхме мартеници с ликовете на политици и спортисти. Спомням си думите на търговците, че все пак се очаква в последните дни преди празника да се увеличи търсенето и се замислям дали е така заради навика ни да вършим всичко в последния момент, или пък чисто и просто купуването на мартеници се е превърнало в поредния задължителен разход, който всеки трябва да направи в началото на март.