Съветът за електронни медии (СЕМ) е изпратил на Централната избирателна комисия (ЦИК) 22 писма с общо 33 сигнала за възможни нарушения на изборното законодателство в рамките на предизборната кампания за местния вот, съобщиха от медийния регулатор.

В СЕМ бе представен доклад от дирекция „Мониторинг и анализи“ относно специализирано наблюдение на предизборната кампания за избори на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. Наблюдавани са общо 13 програми на БНТ и БНР, 13 програми на търговски доставчици и 10 нелинейни услуги, предава БТА.

Голяма част от сигналите са за непубликувани договори между медии и партии, от които да бъде ясно кое съдържание е платено, кое е безплатно агитационно и кое е чиста журналистика. Друг значим проблем, постоянен по време на изборите, е изнасянето на данни от екзитполове преди финала на изборния ден, посочи Зорница Гюрова от СЕМ.

По думите ѝ аудиовизуалното съдържание в нелинейните медийни услуги (извън традиционните радио и телевизия, бел.ред.) във връзка с изборите се увеличава, но в същото време вписаните доставчици на услуги по заявка не изпълняват напълно нормите на Изборния кодекс. „Възможно е пропуските им да се дължат на липса на опит какво трябва да е поведението на медиите по време на предизборни кампании. Мониторингът констатира, че рядко в нелинейните услуги се публикуват договори или информация за договори за платена и безплатна агитация. И ако се публикуват, това се случва късно. Публикуват обобщени данни както за текстовата част на сайтовете, върху която СЕМ няма надзор, така и за аудиовизуалното съдържание“, каза Гюрова. Тя допълни, че за поредна кампания има превес на участието на мъжете пред жените в медийното съдържание.

Провал на дебатите

Мониторингът на регулатора отчита провеждането на редица предизборни дебати между кандидати за кметове и общински съветници. „Трябва да бъде отбелязано, че някои кандидати предпочитат участия в определени медии. Например дебатът в „Денят започва“ в БНТ1 между кандидатите за кметове на София е пренебрегнат от Васил Терзиев и Антон Хекимян, за сметка на участие в „Дарик радио“, където се провежда първият словесен двубой между двамата, който пък е отразен в редица нелинейни услуги. За съжаление на публиката, готвеният съвместен дебат в праймтайма на БНТ1 и Би Ти Ви в седмицата преди балотажа между двамата кандидати за кмет на столицата, които отиват на балотаж, не се състои, поради отказ от страна на господин Терзиев, който отново отива в „Дарик радио“ за среща с опонента си Ваня Григорова, която пък от своя страна не се отзовава на поканата му“, посочва Зорница Гюрова.

Общо 64 процента от интервюираните столичани посочват, че преките дебати са много важни за избора им за кого ще дадат гласа си за кмет на общината, съобщи по време на заседанието на СЕМ Лидия Йорданова от „Екзакта рисърч груп“, която представи медийните нагласи на аудиторията по време избори на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. Изследването е представително и е за пълнолетното население на Столичната община.

Дебатите влияят на избора на районен кмет според 51 процента от интервюираните, каза Лидия Йорданова, цитирана от БТА. 

Проучването показва, че медиите в по-голяма степен от немедийните канали обуславят решенията на хората за кого да гласуват. Близо две трети от анкетираните са заявили, че се доверяват на телевизиите, когато вземат решението си за кого да гласуват. Малко над 40 процента са посочили, че се доверяват на информация от интернет сайтове и медийни портали. 35 на сто се доверяват на непосредствени лични впечатления от контакти с кандидатите, а 25 процента са казали, че се доверяват на впечатления на свои близки и познати. Под една четвърт се доверяват на информация от социалните мрежи, каза Лидия Йорданова.

„Интересът на столичани към информацията в медиите за междинни резултати от екзитполове преди края на изборния ден е значителен“, посочи тя. 67 процента от интервюираните са посочили, че имат сериозен интерес към подобни информации. 44 на сто от респондентите в столицата са отговорили, че желаят медиите да могат да оповестяват данни от екзитполовете на социолозите преди края на изборния ден. Противници на подобна идея са 23 процента, каза още Йорданова.