"Любовта е моята вечна тема," каза пред БТА поетът, драматург и режисьор Недялко Йорданов. Той ще представи новата си книга „Не ми се тръгва“ тази вечер в хотел „Анел“, където заедно с него пред публиката ще застане Хайгашод Агасян.

„Човечеството съществува благодарение на любовта. Ако любовта не побеждаваше омразата, светът щеше да загине. Има моменти, немалко, в които омразата надделява, но в крайна сметка винаги любовта побеждава“, отбеляза Недялко Йорданов. Той разказа, че има поне 150 стихотворения, посветени на любовта, а част от тях са превърнати и в песни.

В „Не ми се тръгва“ са събрани около 30 произведения на автора, писани през 2022 и 2023 г. „Вече десет години, може би, аз свикнах да публикувам във Фейсбук и съвсем нови стихотворения, и някои от предишните ми стихотворения. Започнах го малко експериментално, да видя какво ще стане. Но това се оказа една страхотна необходимост за мен самия да споделям, а се оказа и необходимост да четат и за много мои приятели, които се събраха в трите ми страници“, обясни авторът.

Недялко Йорданов разказа, че в книгата му има много стихотворения на темата за смъртта. „Някои ме упрекват, че много често пиша за смъртта. Всъщност, аз не пиша за смъртта като за смърт, като за край. Защото смятам, че животът това е да влезеш от едната врата и да излезеш от другата. И така влизаш в другата стая. За мен няма смърт, не съществува. Животът продължава и след така наречената смърт“, посочи поетът.

По думите му той е свикнал със смъртта. Цялото ми детство мина на гробищата, на гроба на баща ми, който почина на 34 години, разказа Йорданов. Допълни, че на тази тема е писал още от 13-14-годишен досега.

„Но това не е темата за смъртта. Това е темата за това, че от единия живот влизаш в другия живот. Сега не ми се тръгва от този живот, защото си ми харесва този живот. И има едно стихотворение, което завършва така: „Щом има кой да прочете това споделяне поредно, все има някаква надежда… Затуй ще пиша до последно“. И наистина, надявам се да мога да пиша до последно. А всъщност, последното е начало на нещо друго. Това е смисълът на книгата“, каза авторът.

Той отбеляза, че в „Не ми се тръгва“ са включени и няколко „гневни стихотворения“, в които се отразява гражданската му позиция за съвремието. „Не може без надежда. Ако изгубиш всякаква надежда, то няма смисъл да живееш тук, трябва да се скриеш някъде и да не се занимаваш с общуване с хората, със споделяне на мисли, желания, тревоги лични. Има надежда, не може да няма надежда. Но колко време ще продължава цялото това безвремие...“, каза Недялко Йорданов.

След днешното представяне новата му книга предстои да има официална премиера на 17 март в театър „Сълза и смях“. „Стана традиционно там всяка година да има нещо като рецитал. Миналата година беше музикален моноспектакъл с музика и текст, мои“, отбеляза поетът. На официалната премиера на „Не ми се тръгва“ той планира да представи стихотворения от книгата, както и да прочете свои по-стари произведения. Ще изпея и няколко нови песни, допълни Йорданов.

Ето последното стихотворение от страницата на поета:

ОЩЕ НОЩЕН

Отново тук съм... А не исках...
Дори кафето си разплисках...
Все още сънен... Още нощен...
Защо? Какъв е този мощен
неустоим във мене глас
да се събуждам в този час...
Във този тъмен час, когато
е всичко толкова познато...
И сякаш дал съм тайна клетва...
Екранчето пред мене светва..
И идва стих нетърпелив...
И гарантира, че съм жив...
И в гънките на полумрака
знам вече точно кой ме чака:
Ти... Моя стара и самотна...
Ти... Бедна... Тъжна... Безработна...
Ти... Млада майка... Ти... Поет,
очакващ пак от мен съвет.
Ти... Горда... В чуждата чужбина...
Ти... С плач по своята родина...
И ти, свалячо... Стара кримка...
Поставил своя млада снимка...
И аз – суетник поласкан
стоя пред светлия екран.
Съзнавам... Тука идват всички,
които са съвсем самички,
и търсят някак слепешката
лекарство против самотата...
Случаен, кратък епизод...
Красив... Във грозния живот.
Защо е тъжно?.. Нали свикнах?
И всички до един обикнах.
А нямам време... И е време
да спра... Но дявол да го вземе
не си се давам... Не – на друг...
И още нощен, идвам тук!