Ако в залата има огромен полилей, той трябва да падне...

Не, това не е мисъл на Чехов. Чехов говореше за пушката, която неминуемо ще гръмне до края на последното действие. Но Чехов е бил странен човек - цял живот имал съкровеното желание да напише "водевиль хороший", а създавал само трагедии.

Се ла ви, както би казал на чист френски един наш бивш премиер, който посрещна Макрон с израза "тука 'сички сме парле ву франсе".

Говоря това, за да се опитам отнякъде да подхвана снощната премиера на бродуейския спектакъл "Фантомът на операта" в зала 1 на НДК.

Малко данни - този опус на Андрю Лойд Уебър според статистиките е най-дълго играният бродуейски мюзикъл. Продукцията пристигна в София с тежката си артилерия - декори, за каквито нашият театър - било то оперен или неоперен - не може и да си мечтае.

Впрочем, декорите бяха първото, което грабна вниманието ми - добрият стар консерватизъм в цялата му прелест - без мапинг, без хитроумни съоръжения, които добавят или имитират реалност.

Операта такава, каквато е била през 18. или 19. век - пищна, богата, място, предназначено за аристокрацията, в което, ако не си облечен скъпо, няма да те пуснат...

Да, да, аз лично съвсем не съм фен на този тип консерватизъм и напротив, смятам, че в симфоничната зала или в оперната такава всеки е добре дошъл, независимо как е облечен. Но това е друга тема.

Историята на мюзикъла е модифицираната история за красавицата и звяра. Няма да спойлвам. Ще кажа само, че историята, като историята във всеки един класически мюзикъл, е не особено сложна и заплетена. Самият сценичен жанр не предполага влизане в много пластове, но пък тук музиката е важният фактор.

Музиката беше изпълнена от малък оркестър, разположен в импровизирана оркестрина току до сцената. Което ми напомня още веднъж факта, че зала 1 на НДК е зала за партийни събрания на БКП и че - милата тя - няма собствена акустика и че на почти всеки стол можеш да си скъсаш панталона, защото стърчат пирони и подобни неща.

Оркестърът не е голям. Погледнах в антракта - два сета за кейбордисти, в самия оркестър бяха разположени и малки студийни колони марка GENELEC, което ми подсказа, че вероятно на места се свири с подложка, което е често срещан вече похват в мюзикълите. А и при свиренето на подобна музика се изисква отлична синхронизация, защото някои неща не са съвсем точни и изискват реакцията, при това мигновена, на оркестъра.

Свиренето беше на световно ниво. Както и звукът - отлична работа на тонрежисьорския екип.

И стигаме до играта и пеенето. Думата е само една - ако не успеете да видите "Фантомът на операта", сте пропуснали, да знаете.

Такова пеене и интерпретация и игра не можете да видите у нас. Това са артисти, специализирани да играят този вид музика и са наистина великолепни. Усещането да слушате подобни артисти е като усещяането някой да отвори отлежало 30 години сингъл малц уиски. Думата е "разкош", аз не я обичам, но в този случай тя е единствената подходяща.

Балетът - да ви кажа, януари гледах петербургски балет в Испания - играха "Лешникотрошачката" от Чайковски в оригиналната версия на Петипа.

Но снощи балетът беше далеч по-добър от това, което видях в Испания в началото на годината.

И дори не знам какво още да добавя. А, сетих се.

В последните два месеца моят живот минава под знака на мюзикълите. По някакво стечение на обстоятелствата имах честта да съм част от екипа, който постави един мюзикъл - "Хедърс" - със студентите от Американския университет в България.

Съвсем наскоро, само преди няколко дни, гледах във Варна предпремиерата на "Дух" - мюзикъл на чичо ви Дейв Стюарт (от Юритмикс) в изпълнение на трупа на Варненската опера.

Мюзикълът е адски сложна музика. Но мюзикълите на Андрю Лойд Уебър са по-скоро мини опери, защото структурата им е доста различна.

Самият аз не съм фен на Уебър. Но снощи бях изключително шастлив да видя как се прави мюзикъл на Уебър, където не се дават жълти стотинки за декори и дрехи и не са кастрират всички възможни звена, за да влезем в бюджета.

И последно - отлична работа на организаторите. Представям си колко трудно е било да докарат трупата в България.

Но, за бога, време е да бъде построена голяма концертна зала в София. Такава, която да не ни е срам да предлагаме, когато у нас дойде някоя световна трупа, а желаещите да я видят са хиляди.

PS. А, да, бях започнал с полилея. Той падна. Ама идете и вижте как пада огромен полилей под звуците на орган! От мен повече няма да научите.