Представяли ли сте си някога, че жълтите павета могат да се озоват на ревера на сакото или палтото ви?

Петя Крумова Тодорова превръща емеблематичния символ на София в красив аксесоар.

Колекцията "Пъзелът на жълтите павета" се състои от 15 миниатюрни жълти павета, които могат да се превърнат във функционална брошка. 

Петя К. Тодорова е млад български артист. Понастоящем е студент по специалността  "Метал" в Националната художествена академия. 

Петя Тодорова работи в областта на бижутерията, склуптурата и малките пластики. Тя споделя, че обича да експериментира с разнообразни техники и материали. 

Изкуството за нея не е само начин за себеизразяване - тя често изследва различни социални теми през призмата на твореца.

Октриваме я в едно от ателиетата на Националната художествена академия по време на работния процес по новата й колекция от бижута, обградена от инструменти, материали и, разбира се, жълтите павета.

Артистката споделя, че изработва "Пъзелът на жълтите павета" в ателието на Сергиуш Кушчеински в Академията за изящни изкуства в Лодз, Полша.

"За мен това е много емблематичен момент от облика на града ни.

Преминаваш през паветата, където и да отидеш - важните сгради са там, събитията са там. Всъщност жълтите павета преживяха доста събития, запазиха история, която остана в тях. Исках да ги пресъздам през моите очи."

Петя Тодорова коментира, че се е колебаела между други социални теми, докато е изграждала концепцията зад колекцията си, но е избрала именно тази, защото за нея всеки софиянец усеща свързаност с жълтите павета: 

"Самото усещане да се движиш по паветата е за наистина царски път.

Когато колите ги няма, улицата е затворена, слънцето пекне, този златен отенък започва да се отразява и върху сградите, върху хората, върху движението - мисля, че е величествено. Не случайно се намират пред двореца."

Първото изложение на "Пъзелът на жълтите павета" е било в Лодз, Полша.

Артистката отблязва, че колекцията е събудила интерес сред чуждестранната публика - част от посетителите изявили желание да видят София със собствените си очи именно след досега си с макар малката метална частица от града.

За процеса по изработката Петя разказва:

"Беше много любопитен, защото исках да хвана този момент, че паветата са преживели много. Не исках да направя едно с едно еднакво.

Те трябваше да бъдат уникални сами по себе си.

Използвах различни техники за разтапяне на метала, смесване на няколко материала един с друг, очукване, изрязване, отнемане добавяне, за да мога да докарам релеф - работих доста с патина.
Направих и идеално полирани, за да пресъздам спомена как се хлъзгам по паветата. Това са паветата, които трябва да изглеждат чисти и поддържани.

Други павета се преживели толкова много, че вече има релеф по тях. Те са счупени, нарязани, огънати, с текстури, очукани - всяко едно си носи своя характер и разказва историята за това, което им се е случило"

Основният материал е месинг - заради жълтия си пигмент. 

Всяко едно от 15-те павета има магнитно гръбче - могат да бъдат носени както индивидуално, така и в различни конфигурации.

Именно магнитът се явява ключов момент в разгръщането за концепцията за пъзел - подвижността на елементите дава възможност за непрестанното му пренареждане.

"От време на време, докато бяха изложени в Полша, ги размествах, без да казвам на никого, с идеята дали някой ще забележи. Така и се случи - още когато хората разбраха, че пластиките са с магнити, ме попитаха дали се мърдат, и аз отговарях, че именно това е концепцията, защото е пъзел."

На въпроса как е реагирала българската публика спрямо колекцията, Петя Тодорова коментира, че отзивите са били предимно положителни. Много малък брой хора са обвързали идеята с по-негативната й политическа страна.

"Харесвам да говоря за малко по-комичната страна на социалните теми.

Всяка социална тема има множество аспекти. Обикновено предимно има негативизъм, мрънкане, а всяка монета си има две страни. Можем да погледнем от по-забавната страна."

"Пъзелът на жълтите павета" очаква скоро да бъде "нареден" отново на родна земя.