Българският документален филм „Витоша“ на режисьора Любомир Младенов ще открие 17-тия София филм фест. Филмът е посветен на „Човекът от Орлов мост“ и на борбите да се запази националния парк.

„Витоша” е филм за планината-оазис, разположена в покрайнините на София; филм за планината, която прави хората свободни, но също и филм за планината-ценност, без която животът в столицата би бил съвсем различен.

Народният парк Витоша е в опасна близост до непрекъснатото разширяване на столицата и това е причина статутът му на защитена зона да бъде застрашен от тайни споразумения между олигарси и управляващи политици.

„Идеята за филм за Витоша ми дойде именно като провокация към собствените ми стереотипи – признава режисьорът Любомир Младенов. – Просто в един хубав момент повярвах, че там е различно, че хората, които тачат и обитават Витоша са различни, и че това за мен ще е необикновена среща. Същевременно протестите в подкрепа на парка, които започнаха преди около 3 години (тогава започнахме и снимките), ми се сториха важни, макар да се събираха по 30 души и никой да не очакваше, че ще се стигне до Орлов мост от лятото на 2012.”

Дългият път на този филм дава шанс на малкия му екип (авторът на идеята– Иван Попйорданов, режисьорът и монтажист Любомир Младенов, операторът Орлин Руевски и продуцентите Галина Тонева и Кирил Кирилов) да стане едно цяло с героите му, да позволи на витошкия вятър да влезе във филма - вятърът, завихрен от именно тези герои, оказали се част от гражданското общество, готово да затвори Орлов мост с телата си.

В чувствителния документален разказ на Любомир Младенов, Витоша е представена като символ, като място от основно значение в ценностната система на хора като Тома Белев (изпълнителен директор на парка от 2000 до 2012 година), като младите природозащитници, като председателя на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов, чиито усилия са насочени в една, единствена посока – да опазят планината от безумната приватизация, да я съхранят „дива”, а не застроена.

„Иска ми се да вярвам, че „Витоша” е филм за пробуждането на гражданско общество в България. Това със сигурност не е специализиран еко-филм, предназначен за суровоядци – споделя още Любомир Младенов. – Както вече казах, зад казуса със ски зона Алеко прозира по-сериозен конфликт. „Витоша” е филм за всеки, който има самочувствието на гражданин.”

Галина Тонева и Кирил Кирилов от „Гала филм” разказват, че шансът да има такъв документален поглед, фокусиран около дефицитни събития в България, каквито са тези на Орлов мост от лятото на 2102, е толкова малък, че почти не им се вярва, че продукцията наистина се е случила. „Неслучайно Българският хелзинкски комитет направи „Човекът от Орлов мост” Герой на 2012 година – споделят продуцентите. – За нас филмът е важен с това, че показва на обикновените хора как МОГАТ да отстояват правата си, че те са важните, че правителствата и общините съществуват, за да осигуряват на гражданите условия за добър живот в тяхната държава. Както казва един от героите на филма: да се държим като граждани, които знаят своите права по конституция – това е демокрацията!”

Филмът е важен, защото смисълът, на който се е посветил, е именно искрата на чистата любов към природата, която разпалва пожарът „Орлов мост” и цялото движение на млади хора към промяна в обществото ни.

Самият Любомир Младенов признава, че за него „Витоша е остров, разположен в столица. Много малко хора си дават сметка какъв лукс е това. Не става дума само за красивия пейзаж или че можеш да караш ски съвсем наблизо. Въпросът е, че в тоя криво застроен, мръсен и с малки изключения не особено уютен, макар и любим наш роден град София, има едно място, което остава празно. Не в смисъл на пусто, а на не-претоварено с въжделенията и безчинствата на хората. Витоша си стои там, надвесена над нас, каквато си е била винаги. Такава трябва и да остане.”

Любомир Младенов е роден на 7 януари 1972 г. в Свищов. Завършва художествената гимназия в София. След неуспешно кандидатстване в Художествената академия, почти на шега опитва късмета си в НАТФИЗ и е приет да учи Филмова и телевизионна режисура в класа на Георги Дюлгеров. През този период снима четири късометражни филма, които участват на фестивали в Анже, Киев, Клермон-Феран, Котбус, Мюнхен. Завършва НАТФИЗ през 1997 г. и известно време работи като оператор и монтажист на филми за армията. След това реализира и четири пиеси като театрален сценограф; работи като режисъор и телевизионен оператор, автор е на музикални клипове. В продължение на четири години, снима документален филм за Театрална работилница Сфумато, чиято премиера е през 2005 г. А през 2006 се завръща на територията на киното с късометражните си проекти „34” и „Картинг”, представени в предишни издания на СФФ. Пълнометражният му игрален дебют „Ловен парк” (2009) е удостоен с наградата „Златен витяз”.