Румен Овчаров е бивш министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Жан Виденов и министър на икономиката и енергетиката по време на правителството на Третата коалиция. Той е и депутат в 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. От есента на миналата година Овчаров е член на Надзорния съвет на Лукойл Нефтохим Бургас АД.

Г-н Овчаров, как ще коментирате решението на премиера Пламен Орешарски за спиране на работата по проекта „Южен поток“?

Това решение е по-скоро предизвикано от неприятности, които си създадохме самите ние. Имам предвид самите ние като българи, главно част от политическите сили в дясното политическо пространство – Реформаторския блок, ГЕРБ, които започнаха да измислят неща, които трудно биха могли да бъдат наречени сериозни, но тръгнаха да ги разнасят по Европейската комисия, намериха комисар, който е готов да ги поеме и като цяло ЕК е под знака на ЕНП и то ни се върна като бумеранг обратно. Отново казвам това самите ние си го предизвикваме, използвайки важни стратегически за страната въпроси за конюнктурно-политически цели. Някой си мислеше, че по този начин ще спечели изборите вероятно. Но в крайна сметка България губи, защото аз не виждам друга страна, която да е спряла проекта или да е обявила нещо подобно поне. Нито Италия, нито Австрия, нито Словения. Даже Сърбия се държи значително по-мъжки, отколкото се държим ние. Но ние така сме си свикнали – сами си създаваме проблеми, после сами си се отказваме от неща, които са си стратегически важни за нас.

Атанас Тасев в интервю за OFFNews изрази мнение, че България нищо не губи при прекратяване на проекта „Южен поток“. Какво е вашето мнение по въпроса?

По принцип, ако проектът бъде спрян като цяло, България губи и то много. Друг е въпросът, че временното спиране на проекта би могло да се използва за уточняване на част от финансовите параметри, уточняване на чисто икономическите взаимоотношения между субектите в проекта, така че може да бъде дори и полезно това задържане на процесите. Цялостното спиране на проекта като цяло е вредно за България.
Има и нещо друго – България да решава проблемите на държавите, които ще загубят икономически от това, че ще има „Южен поток“, ми се струва малко пресилено.

Руски експерти и чиновници обявиха, че „Южен поток“ е единственият безопасен път за доставка на газ в България и Сърбия, тъй като 80% от синьото гориво в тези страни идват от Русия през Украйна. Как ще коментирате?

Не 80, а 90% идва от Русия през Украйна. Хубавото е, разбира се, че тръбата, по която идват в България, е тръбата, от която се снабдява и Крим, така че Русия сигурно ще бъде само в крайна сметка принудена да спира този газопровод. Но е хубаво да имаме алтернативен вариант и това е едно от най-добрите решения, за които сме работили между другото дълги години. Русия нямаше намерение да хвърля тези огромни средства и да прави 900 км подводен далекопровод. За нея икономически много по-изгодно беше вече реализираното веднъж решение отново през Черно море, но до Турция, докъдето са само 200 км подводни. На нас ни струваше много усилия да убедим руснаците, че по-добрият вариант е не всичко да прекарват през Турция, а да минат през държава членка на ЕС. В крайна сметка успяхме. Сега самите ние проваляме това, което с толкова труд постигнахме.

Атанас Тасев каза, че според него спирането на „Южен поток“ е геополитически мотивирано решение, взето от САЩ и Европа, на което България просто няма с какво да се противопостави. Какво е вашето мнение?

И предишното правителство на Бойко Борисов, и сегашното правителство го разглеждат като един чисто икономически проект. Тука има едни огромни пари, които трябва едни фирми в България да си разпределят. А проектът е преди всичко политически. И трябваше да бъде консолидирана позицията на всички страни, през които минава „Южен поток“. Не виждам причина, поради които например Австрия и Италия могат да устоят на всичките тези – и ЕК, и САЩ, а България не може. Ами като не може, затова трябваше да консолидира позицията си с тези, които могат. Тогава нещата щяха да станат значително по-лесни и за нас. Но ние се занимавахме с това да реализираме бързо търговете, без да мислим за това, че може да се окаже, че няма да има какво да се реализира.

Украинският парламент прие в четвъртък за разглеждане внесения от премиера Арсений Яценюк законопроект, според който газопреносната мрежа ще може да се предоставя за управление от американски и европейски компании, а строежът на „Южен поток“ може да обезцени това. Какви според вас са интересите на САЩ за замразяването на „Южен поток“? Доколко те съвпадат с интересите на Европа?

Когато преди години Русия искаше да вземе тези газопроводи да ги управлява, за Украйна беше въпрос на национална сигурност. Сега изведнъж се оказва, че националната сигурност на Украйна може да бъде спокойно предоставена на далечни държави и дори не на държави, а на частни компании. И това до голяма степен дава отговор на въпроса защо са против проекта. Защото ако го има „Южен поток“, там няма да има какво да се оперира. Интересите на САЩ и Европа не съвпадат. Може би и едните, и другите имат желание да ги вземат тези газопроводи, но Европа участва доста активно и в „Южен поток“, големи европейски компании, имам предвид.

Руски експерти твърдят, че Третият енергиен пакет регулира функционирането на вътрешния пазар на газ в ЕС и затова не може да се приложи за морския участък от „Южен поток“. Съгласни ли сте с това?

Това почти е така. Европа е вече нарицателна с двойните си стандарти. Русия и „Газпром“ са много лоши, а Турция е прекрасна, макар че Турция въобще не се съобрази с Третия енергиен пакет и сега се превърна в енергиен хъб, т.е. всичкият природен газ, който по някакви тръби пристига в Турция, става нейна собственост и оттам нататък тя започва да го изнася. Това е нещо, което е в грубо противоречие с Третия енергиен пакет, тъй като Турция е длъжна да обезпечи достъпа на транзитните газопроводи през територията си. Освен това Трансадриатическият газопровод, т.нар. ТАП, към който ние искаме да се присъединяваме, не се води газопровод, а се води интерколектор. Каква е разликата в това, че газът тръгва от Турция с това, че газът тръгва от Русия. В Гърция вече е интерколектор и не е нужно да запази 50% от капацитета, а в България ние трябва да запазим 50% от капацитета. Каква е разликата в двата газопровода от тази гледна точка – и двата свързват газопроводната система на една страна, която не е член на ЕС, с ЕС. Пак повтарям, цялата драма около газопровода „Южен поток“ за България беше инспириран от български политически сили. Благодарение на тяхното силно влияние в ЕК чрез ЕНП създадоха и проблеми за проекта в България.

Неотдавна Австрия и Гърция изразиха желание да участват в „Южен поток“, а компаниите OMV и Wintershall призоваха ЕС да промемени позицията си за проекта. Означава ли това според вас, че в ЕС няма единно мнение по въпроса за „Южен поток“?

Явно е, че това е така. Държавите, които ценят националния си интерес от гледна точка на самия интерес, а не от гледна точка на слугинството си към някои други велики държави и не от гледната точка на конюнктурната политическа демагогия в дадената ситуация, защитават интереса си и ясно виждат това, че проектът е изгоден. Гърция, между другото, в първите варианти на проекта беше част от него. Австрия и в момента е част от проекта.

Още по темата

20/06/2014

Политика

Костов: Политическата криза в България е свързана със спирането на „Южен поток“

19/06/2014

Свят

Киев заговори за окончателно спиране на проекта "Южен поток"

18/06/2014

Политика

Борисов пред Reuters: Ако стана премиер, ще строя „Южен поток“ по правилата на ЕС

15/06/2014

Интервю

"Европа не може да спре Южен поток, друг е въпросът, ако се намеси Америка"