Любомир Георгиев е роден през 1981 г. в София. Завършва бакалавър по архитектура в IUAV във Венеция, Италия, и завършва магистратура по архитектура и урбанизъм в TU Delft в Делфт, Холандия Като архитект е работил в Италия, Холандия, Китай и България. От 2014 до 2016 г. е директор на фестивала One Architecture Week в Пловдив. През 2017 г. става директор на общинското предприятие „Софияплан“ (което отговаря за пространственото и стратегическо планиране на Столичната община), което напусна през 2021 г. с почти целия си екип. Той беше ръководител и на екипа, който работи по създаването на „Визия за София“.  Той е начело на формацията "Екипът на София", която се присъедини към ПП-ДБ и Спаси София. 

Ако Васил Терзиев стане кмет на София, от Вас ли най-много ще зависи как ще се развива столицата през следващите години? 

Зависи е много силно казано, но да, ще работя за развитието на градската среда, на града. 

Какво е първото, което трябва да се промени?

Първото нещо, което трябва да се промени, е общината да знае с какво разполага, какви имоти притежава, за какво се използват те, къде се намират те... Сега това не е така. Каквато и политика да провеждаме - за детски градини, за жилища, за транспорт, трябва да знаем с какви ресурси разполагаме. Да си оправим килера, да си свършим вътрешната работа. 

Това означава ли, че има собственост, която де факто е общинска, но това не е систематизирано. Ако съветниците решат да правят детска градина, не знаят как да намерят къде са местата, където могат да се построят?

Простичко казано - да. Има различни нюанси, но да. 

А какво се случва с тези имоти, те пустеят ли или? 

Понякога пустеят, понякога се възползва някой от тях. Трети, дори да се знае, че съществуват и да се използват, не е оптимално. 

А районните кметове не ги ли знаят? 

Масово има в районите има актове за общинска собственост, които не са регистрирани. Знаят ги, ако възникне казус и трябва да изровят документи за това. Съществува един регистър на общинската собственост, който е доста постен и не отчита всички актове. Освен това е непрактичен, в него не се споменава за какво се използва този имот. А това е много важно - да знаеш какво е качеството, състоянието, за какво става имота.  

Имаме домашно - наричам го "подреждане на килера", което трябва да се напише, но без него общината няма инструметариум. 

Друго много важно нещо, видимо за хората, е работата с местните общности. Това може да е междублоково пространство в Люлин или Надежда, улица и някое друго централно място в квартала. Това, което не осъзнаваме достатъчно, е, че в София има квартални идентичности, общности, които имат връзки помежду си, свой собствен стил на живот. Но общината може да работи много повече с тези хора, така че да ремонтира, трансформира градската среда. Така че тя да е припозната от хората на място и да е удобна за тях на това място. Така се създава усещане за свързаност с града, каквото в момента няма. Голяма част от хората в София са като потребители на този град. Да имаме нещо, което човек от Редута, например, да може да каже нещо за своето кафене, детска площадка или каквото и да е друго, което е различно от това в Разсадника да кажем. 

Ако с една дума трябва да кажете визията си как да се развива София, коя ще е тя?

В София вече имаме достатъчно сгради, пространства, не смятам, че градът трябва се разширява в полето. Мисля, че думата е оптимизация. Смятам, че трябва да оптимизираме ресурсите, да сме рационални в използването им. 

Когато Бойко Борисов беше кмет, редовна казваше, че София е с два милиона жители. Излизаха преброявания, че е милион и триста хиляди. В същото време непрекъснато се строи. Какво става с тези жилища, празни ли стоят?

София не е два милиона. Като засечеш данни от ГРАО, преброяване и други цифри, жителите на столицата са милион и триста-четиристотин хиляди души. Още около 100 000 живеят на територията на Столична община, тоест в селата около София. Към София на ден идват около 60-80 000 души, това също не знаем точно, за учене или работа. Усещането ни за пренаселеност идва от строителството в южните квартали. Ако отиде човек в Обеля, Дружба, Хаджи Димитър, Орландовци, Левски - там няма усещане за пренаселване и презастрояване. 

Количествата апартаменти са в пъти повече от населението, което идва в града. Тези жилища - и офиси донякъде - са главно с инвестиционна цел. Да си вложим парите на място, което е различно от банка. 

Не се знае колко са празните жилища, но са между 25 и 40% от съществуващите жилища. Те ще се увеличават при темповете, с които се строи. Това не е в услуга на града като цяло. Създава полупразни квартали, необходимостта от изграждане на инфраструктура - транспорт, улици, канализация, топлофикация и т.н., за сграда, която е пълна 50-60%. Това е необосновано от икономическа гледна точка и като общество плащаме много за инвестиционата цел на имотите. Не че в имот не трябва да се инвестира, но сме залитнали твърде много в това отношение. 

Има ли инструменти това да се овладее? 

Има, на първо място данъчни. Смятам, че трябва да се увеличат данъците за празните жилища. Не да наказваме човек, че притежава имот, а че не го използва. 

Веднага ще му намерим цаката на това - един от семейството се регистрира в едното жилище, другият в другото. И няма да има празни апартаменти, ще се увеличат тези с по един обитател. 

Има решение. Ако едно жилище се ползва, в него се харчи ток, вода, отопление. Когато не ти върти електромера - кой живее без ток? Или водомера. Тези системи, които отчитат къде си регистриран, са остарели и трябва да ги променим. 

Друго - по-добър контакт с етажната собственост, с домоуправителите. Общината да им бъде в помощ

Друг вариант на донос - бонус?

Получаваш помощ, ако ти помогнеш. Как да си направиш отчета, как да кандидатстваш по програми - сега имаше например за санирането на сгради, много хора не знаят какви документи са необходими. Как да променяш средата, ако не знаеш колко хора живеят, колко коли имат...Няма как да се планира без информация. 

София в момента е много удобен град за коли, но не и за пешеходци. Ще продължи ли целият трафик да минава през центъра и да се паркира на жълтите павета?

Не е целият, но около 50% от трафика в центъра е транзитен. Това е абсурд. Ако беше 10% добре, но 50 на сто - не, не бива да продължава така. Трябва да се организира пространството така че преимущество да има градският транспорт. Мерките са поощряващи, и забраняващи. 

Трябва да се преосмислят маршрути на градския транспорт, той да се направи и по-бърз. Скоростите на придвижване са скандални - средната на трамваите е 13 км/час, на автобусите - 15-16 км. Това е несериозно. Но когато имаш транспорт, който е удобна алтернатива на колата - тогава можеш да започнеш мерките. Регулиране на паркирането - това не значи платено, а регулирано паркиране. Както е в зоните, само на определени места, но в началото безплатно. Друг елемент ограничаващ е да се плаща за преминаването през центъра. 

Ще има ли такса център?

Трябва да има такса задръстване - инцидентите се правят от коли, мръсния въздух, шума...

Вярвате ли, че има политик, който да въведе такса за преминаване през центъра?

В София вече е назряло усещането, че така повече не може. Но не бива да превръщаме колата във враг - да се ползва по предназначение, не за 500 метра да се мяташ в автомобила.