Малко са 5 млрд. лв. за болниците, трябват още 1,42 милиарда, изчислиха икономисти

На 77 % от клиничните пътеки трябва да се повишат цените, което обхваща инфлацията и изоставането на цените в здравеопазването. Това се отнася за 207 клинични пътеки, чиито стойности трябва да се повишат, за да достигнат реалните си стойности и да станат справедливи за работещите в лечебните заведения и за достъпа на гражданите до качествено здравеопазване. 

Това обявиха икономистите от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков и Стоян Пенчев на пресконференция, организирана от Българския лекарски съюз (БЛС). Констатациите са от изследване „Цени и инфлация в здравеопазването“. Стоян Панчев е сред критиците на влизането в еврозоната, определя го като "отчетливо отрицателно събитие". Аркади Шарков е противник на провеждането на обществени поръчки от частните болници, които работят с над 50% публичен ресурс. ЕКИП са автори и на Методиката за остойностяване на лекарския труд, изработена по поръчка на Лекарския съюз, която чака одобрение от 2023 г.

Още 1,42 млрд. евро

За да се "възстанови справедливостта" според експертите на ЕКИП болничната система трябва да бъде инжектирана с още 1,42 млрд. евро, тъй като 90% от приходите по клинични пътеки отиват за заплати на работещите в сектора. Най-изоставащи по думите им са неврологичните, ортопедичните, неврохирургичните пътеки, лъчелечението, урология, акушерство и гинекология, гастроентерология и кардиология, част от които традиционно са най-добре финансирани.

Основен извод на анализаторите Пенчев и Шарков е, че здравната вноска трябва да стане 10%, като се увеличава поетапно в следващите няколко години, "за да започне да компенсира именно тази "дупка", която се създава, а и реално да регламентира инвестициите на пациента в здравната система".

Решението е политиците да инвестират. По какъв начин това ще стане – дали ще платят за здравнонеосигурените, дали правителството ще увеличи това, което заплаща за деветте групи, които осигурява, дали ще увеличи здравната вноска, дали ще задели повече от акцизи, но в крайна сметка повече пари трябва да има и това мисля, че е нужда на всеки един, работещ в сферата, казва Шарков. Заключение с твърде много "дали".

Колко са парите за болниците

През миналата година лечебните заведения разполагаха с около 4,5 млрд. лв. близо половината от бюджета на Здравната каса (9,474 млрд. лева). И те не стигнаха. Само за първите два месеца на 2025 г. болниците надвишиха лимитите с около 520 000 лв. А през октомври беше отчетена надлимитна дейност за 25 млн. лв.

Лавинообразното нарастване на разходите предизвика решението на Наздорния съвет на фонда сумата да не бъде изплатена. Обичайно частните болници (с най-голям дял надлимитна дейност) обжалват такива решения. Конституционният съд вече се е произнесъл, че "ограничаването на дейността на болниците с лимити на заплащането, противоречи на Конституцията и конкретно нарушава правото на здравно осигуряване".

Известно е и кои са болниците в ТОП 10 с най-голям приход за изминалата година. В челната тройка са две държавни и една частна болница - „Свети Георги“- Пловдив – със заработени близо 193 млн. лв.; „Софиямед“ с приход от Касата от 161 млн. лв. и "Пирогов“, на която фондът е изплатил 158 млн. лв.. Осем от лечебните заведения имат приход над 100 милиона лева. Тези 10 болници (пет държавни и пет частни) са усвоили 1 165 769 750 лв. или 26% от всички пари за болнична помощ.

"Внезапни" проверки

Освен че отказаха да платят надлимитната дейност, от Касата обявиха, че ще проверят 42 частни, общински и държавни болници. Проверките потвърдиха тенденцията - основни "генератори" на надлимитна дейност са частните болници (в 62,54% от случаите). Установени бяха 691 нарушения с наложени санкции за 159 050 лв. Получените неправомерно суми бяха на стойност 1 014 875,33 лв, а предложените за незаплащане средства - 295 453,90 лв. Бледи цифри на фона на усвоените средства от лечебните заведения в челната десятка.

Макар констатациите от проверките на Здравната каса да не оправдаха обществените очаквания, все пак стана известно, че след обявяването им са последвали месеци на осезателен спад в броя на хоспитализациите.

От фонда отдавна настояват за по-строг контрол върху дейността на лечебните заведения за болнична помощ, сключили договори с него. Една от възможните форми е въвеждането на електронна здравна карта, с която пациентът да се "чекира" при постъпване за лечение и да е проследим за системата. Предложението беше оставено да отлежава, тъй като бюджетът на НЗОК за 2026 г. не бе приет и ще се работи със стария. 

В болница или в игрална зала

Буквално в края на 2025 г. от НЗОК съобщиха, че 90% от болниците са имали пациенти, които са играли хазарт по време на престоя си.

"Предварителният анализ показва пътеки, при които хоспитализацията се извършва при тежки състояния и индикации. Говорим за първите шест месеца на 2025 година. Регистрираните данни са около 22 000 случая, а ако говорим за физически лица - става въпрос за около 4000 души, а ако говорим за брой случаи като хоспитализации - това са 3890 случая", съобщи подуправителят на НЗОК проф. Мавров и уточни, че разходът на Касата за тези хоспитализации е 7 милиона лева, но в тази сума не влизат медицинските изделия и лекарствените продукти, които се прилагат в хода на лечението, извън цената на клиничната пътека.

Отново текат проверки, резултатите от които още чакаме.

Към посочените "дребни" примери да добавим и познатата констатация - твърде много болници (319). През миналата година 24 от тях са разширили дейността си и болничната ни система се е сдобила с над 700 нови легла (осигуреността вече надхвърля 50 200 - най-висока в ЕС), което натоварва бюджета на Касата допълнително с над 10 млн. евро. За съжаление, неравномерно разпределени, достъпът до здравна грижа е все така дискриминиращ. Обичайно следва извод за нуждата от реформиране на системата и липсата на желаещи да я извършат. 

При тези обстоятелства най-логично според анализиторите е да налеем още 1 милиард и 400 милиона евро. Един от ефектите е почти предсказуем - със сигурност ще се увеличат приходите на болниците в споменатия ТОП 10. 

Следете новините ни в GoogleNews