Здравната комисия одобри самостоятелните сестрински практики, но с резерви

Аптечният бранш се обяви против създаването на Национална аптечна карта

Последна промяна на 13 февруари 2020 в 20:48 1013 0

Снимка Сергей Антонов, архив

Медицинските сестри и акушерките да могат да създават самостоятелни практики, прие на първо четене Комисията по здравеопазване в НС.

Това предвижда Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от МС.

В Становището си към документа от БЛС настояват да се прецизират дейностите, които ще могат да извършват здравните специалисти в тези практики.

Според проф. Гаровски, зам-председател на съсловната организация, тези практики биха могли да имат социално-медицински функции. За интегрирани здравни грижи се обяви и депутатът от ДПС Хасан Адемов, според когото от такива услуги има огромна нужда. Това са здравни грижи, включително в домашна среда, в подкрепа на деца, бременни жени, хора с увреждания и хронични заболявания и възрастни хора.

Проф. Георги Михайлов от БСП за България заяви, че създаването на такива практики, които могат да упражняват медицинска дейност без надзора на лекар, е "хрумване", което по никакъв начин не бива да влезе в закон. Той упрекна МЗ, че за пореден път през един закон се правят промени в редица други. Според него това е порочна практика, която е въведена в последните години. Същата позиция изрази и д-р Нигяр Джафер от ДПС.

От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи заявиха, че подобен тип услуги ще са за сметка на пациентите, тъй като не се предвижда финансиране от НЗОК.

Донорство и трансплантации

Друга промяна в Закона за лечебните заведения предвижда разширяване на донорския кръг при трансплантациите. Според директора на ИА "Медицински надзор" Росен Иванов, един от големите плюсове на предложението е, че се посочва редът за търсене на съгласие за донорство и се въвежда нов принцип, когато не е налице близък донор. Той определи като крачка напред разрешаването на кръстосаното донорство между лица, които не са в родствена връзка, и създаването на възможност за трансплантиране на матка.

Проф. Георги Михайлов от БСП за България обаче съзря във възможността лица с неродствена връзка да стават донори вратичка за бъдещи злоупотреби. Той каза още, че от разговорите му с двама от най-добрите трансплантолози у нас - проф. Владов и проф. Гечев, е разбрал, че не е било поискано мнение по законопроекта от специалистите. Председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова обаче репликира, че е имало покана за становище към медиците, но те не са се отзовали.

По-малко дискусии предизвика предложението за приватизация на оособени части от лечебните заведения. От БЛС настояха лекарите и медицинските специалисти да имат приоритетно участие.

Аптеките

Да има ли Национална аптечна карта беше другият спорен момент по време на заседанието. Създаването на картата се предвижда в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от МС. Според представителите на аптечния бранш подобна регулация къде и колко аптеки да се откриват е "поредната бухалка", с която държавата ще се опитва да ги контролира и санкционира.

Проф. Михайлов имаше позиция и по този законопроект. Според него той не бива да "излиза" от Комисията и да се гласува в НС, тъй като има много непрецизирани моменти. Един от тях според него е "величествената идея" аптеките да отпускат животоспасяващи лекарства без рецепта, при спешни случаи. След като нарече лекарствената политика през последните години "изключително куца" професорът обяви, че проектозаконът е незрял и представителите на ГЕРБ в Комисията не бива да го допускат само от "политически инат".

И двата законопроекта проекта минаха на първо четене с гласовете на депутатите от мнозинството. Представителите на опозицията се въздържаха.