Промени в законодателството и приемане на британската система за остойностяване на клиничните пътеки предлагат от Националното сдружение на частните болници у нас (НСЧБ), което отбеляза десетата годишнина от създаването си.

Аргументите бяха представени на семинар за журналисти в Бургас.

"В България не само частните болници са много. И аптеките, и мобилните оператори и колите по улиците са много, но това е потребителското общество, в което сме избрали да живеем. В него има по много от всичко", коментира по време на презентацията си „С какво частните болници променят системата на здравеопазването в България” Красимир Грудев, председател на УС на НСЧБ, член на УС на НОРЕ (Европейска асоциация на болниците и здравеопазването).

Красимир Грудев, снимка: НСЧБ

В отговор на въпроса "наистина ли са много болниците у нас и частните лечебни заведения ли са причина за това" Грудев направи паралел с Франция, страна с 10 пъти повече население и 3185 болници, което е 47,5 на милион души население. Съотношението у нас е 48,9 на милион, като в т. ч. влизат болниците за продължително лечение и рехабилитация и медицинските центрове. Ако те бъдат извадени от статистиката съотношението за България ще е 38 на милион, каза той.

"Проблемът у нас е, че леглата за продължително лечение са в пъти по-малко, отколкото във водещите европейски страни", подчерта Красимир Грудев. Той представи и статистически данни за броя на лечебните заведения (частни и държавни), на медицинските специалисти през годините.

По думите му здравеопазване без частни болници е възможно там, където публичните средства за здравеопазване са достатъчно. Пример за такъв модел е Дания, която има сходно по брой население с България, но там годишният бюджет за здравеопазване е в размер на 30 млрд. евро. 

Какви са инвестициите в здравеопазването у нас в държавния и частния сектор през годините може да се види от таблицата по-долу.

Частното болнично здравеопазване запълва празнотите в процеса на преструктуриране. Приватизацията на държавните и общински болници беше отменена. Ако тя беше проведена, много от частните болници щяха да заемат мястото на общинските и държавните, а не да възникват паралелно с тях, каза той.

По думите на Грудев частните лечебни заведения са въвели бизнес модела в здравеопазването, адекватните възнаграждения на работещите в сферата, което е спряло миграцията на кадри.

Според него въпросът "трябва ли болниците да са търговски дружества" при настоящото законодателство е безпредметен. Всички участници в системата на здравеопазването са търговски дружества и джипитата, денталните лекари и аптеките", подчерта той и допълни, че с публичните средства от НЗОК болниците се разплащат с доставчиците на лекарства, медицински изделия, режийни консумативи, чрез които споменатите реализират печалба.

По думите на Красимир Грудев премахването на частните лечебни заведения би довело до огромна загуба на инвестиции, ограничаване на правото на избор на пациентите, дефицит на специалности в регионите, миграция на лекари и сестри в чужбина и като резултат от това до ограничаване на достъпа на пациенти и правото им на качествена медицинска грижа.

Какви законодателни промени предлагат от НСЧБ

Законодателните предложения на сдружението представи адв. Ива Пехливанска, член на УС на НСЧБ, председател на Съюз на парамедиците в България.

адв. Ива Пехливанска, снимка: НСЧБ

Според сдружението е необходима промяна в реда за приемане на медицинските стандарти, залегнал в Закона за лечебните заведение. В момента това се извършва със заповед на министъра на здравеопазването, а в световната практика е възприет принципа на стандартизация с участието в процеса на изготвяне, съгласуване и приемане от всички заинтересовани страни, подчерта тя. По думите ѝ това ще гарантира устойчив стандарт за качество на медицинските услуги и засилване на контрола.

От сдружението имат възражения и срещу Националната здравна карта, тъй като според тях сегашните предложения са за налагане на рестриктивни мерки на субективен принцип, което ще доведе до трайно занижаване на качеството и ограничаване на правото на свободен избор на пациентите.

Друго предложение на частните болници е свързано с начина за одобрение на създаването на нови лечебни заведения. В сегашния вид на закона това става с решение на Министерския съвет.

Лечебните заведения извършват строго специфична дейност със силно обществено значение. Контролът, упражняван от държавните институции, следва да се осъществява на експертно ниво, с нужните за ресора познания, както теоретични, така и практически. Ние предлагаме документите да се подават в Министерство на здравеопазването, а професионалната оценка да се извършва от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на база предоставената информация от РЗИ и Националния център по обществено здраве, каза адв. Пехливанска.

От сдружението предлагат промени и в Закона за здравното осигуряване

Те настояват за преминаване отново към тристепенната структура – Събрание на представителите, Контролен съвет, Управителен съвет и управител на здравния фонд. Според тях НЗОК трябва да бъде самостоятелна и независима обществена институция, а управителят ѝ да бъде избиран с конкурс, при пълна прозрачност и спазване принципа на състезателност.

По думите на адв. Пехливанска така ще се възстанови общественото начало, ще се повиши ефективността в управлението на НЗОК и ще се завиши контролът върху изразходването на публичните средства.

Други предложения на сдружението са свързани с равнопоставеността при заплащане на здравни осигуровки на всички, вкл. държавните служители, които са осигурявани с по-ниска сума. Сред законодателните промени е и преговорния процес при сключване на Национален рамков договор, където от НСЧБ настояват за широка представителност и премахване на субективността при определяне на "лимитната дейност".

Пакет от предложения е свързан и с регулацията на професията на парамедиците. Предвиждат се промени на стандартите и местата за обучение и създаване на наредба, регламентираща професионалните дейности, които парамедиците могат да осъществяват самостоятелно и в екип.

Нов начин за остойностяване на клиничните пътеки

Справедлива стойност на цените на клиничните пътеки може да се постигне в рамките на четири години, заяви д-р Цветан Диманов, член на УС на НСЧБ по време на презентацията си „Малко европейска статистика за финансирането на здравеопазването и Британската система за остойностяване на болнична медицинска помощ”.

д-р Цветан Диманов, снимка: НСЧБ

Той посочи и как може да стане това на практика:

Намира се британския аналог на всяка българска КП. Тъй като в NHS всяка пътека има различни цени на база възраст, коморбидност (придружаващи заболявания), местонахождение на болницата и др., и се взима тяхната средно аритметична стойност за периода 2018/ 2019г. За единица се приема цената на КП 116 до 31.08.2022 (10 600 лева). Средната цена на съответстващата ѝ британска пътека е 10 500 лири. Намират се коефициентите на съотнасяне на всички британски пътеки спрямо пътеката, струваща 10 500 лири. С тези коефициенти автоматично се преизчисляват всички български пътеки спрямо българската КП 116 в лева и така всяка пътека получава своята справедлива стойност. В изчисленията се взимат стойностите на КП към 31.08.2022г. За 2023г цените на КП се разделят на 2 периода- до 30.06.2023, през който се запазват цените от 01.09- 31.12.2022г и след 01.07.2023г, през който цените от първия период се увеличават с 30% с изключение на надценените КП, които запазват цените си. За 2024г., 2025г. и 2026г. цените на КП се повишават, като през първата година се постига 50% от справедливата цена, през втората- 75% и през третата- 100%. Ако достигнатите през 2022г. цени надвишават справедливите стойности, те не се намаляват в хода на тези 4 години, обясни д-р Диманов.

Според него здравната осигуровка трябва да бъде повишена и даде пример с Румъния, където тя е 10,7%, Германия - 14% срещу 8% у нас. В месечна сума българите заплащат 28,40 лв., румънците 59,60 лв., а македонците 70 лв., подчерта д-р Диманов.