През 1975 година в град Лайм, щата Кънектикът, заболяват няколко десетки деца, които се оплакват от болки в ставите. Местните лекари диагностицират заболяването като ювенилен артрит. Диагноза Ювенилен артрит в такъв малък град като Лайм се поставя веднъж годишно, а тогава, в летния период, са били диагностицирани 10-20 деца, което е много странно. Появяват се едни „кресливи“ майки, които искат да разберат защо децата им масово боледуват и свързват случващото се с епидемия.
В същия момент учен от университета в Йейл, специалист по инфекциозни болести и ревматология, който „пропуска“ да отиде на война във Виетнам, прави проучване в района.
Той установява странна зависимост свързана с преминаващата през град Лайм река Колорадо. Ученият установява, че на източния бряг има много заболели, а на западния няма нито един. Свързва го с елените, които обитават източната част и впоследствие се оказва, че кърлежите по елените са преносители на заболяването. Така болестта получава названието си от името на града – Лаймска болест.
За заболяването разговаряхме със зам.-началника по учебно-научната дейност във Военномедицинска академия подп. доц. д-р Георги Попов.
„Има и една конспиративна теория – обяснява доц. Попов - Миналата година при нас дойде жена, която гостувала в Кънектикът и била ухапана от кърлеж. Жената беше развила Лаймска болест. Тя разказа за интересен слух, който се носи из региона, който аз след това прочетох в научно-популярната литература. През 1975 година през Източното крайбрежие на САЩ преминава мощен ураган, който помита до основи военна лаборатория, в която се разработват биологични агенти. Оттогава в района се появява Лаймската болест. Тази лаборатория действително е съществувала.“
Доц. Попов, имаме ли основания да се притесняваме и ние, увеличават ли се наистина случаите на заболели?
През тази година има задържане на общото увеличение от последните 5-10 години. Не бих казал, че има сериозен бум, но заболелите са много. Всяка от последните години има завишение. От 2010 до 2019 г. то е около 60%. Причините са в климатичните промени, затоплянето на времето, повишената влажност в последните поне 2-3 години, което благоприятства размножаването на кърлежите. От друга страна, хората неглижират опасността и излизат сред природата недобре екипирани, което създава по-голяма възможност за ухапване от кърлежи.
Какви са първите симптоми?
Най-характерното е, че ухапването от кърлежи е безболезнено. Кърлежът отделя специфично анестезиращо вещество и човек не усеща кога се впива, за да се нахрани. След това, хранейки се, той поема необходимото му количество кръв и повръща тази кръв заедно с бактериите (спирохетите), които съдържа в слюнчевите си жлези. Този момент най-често е незабележим. Човек разбира, че е бил ухапан, когато види по-голям кърлеж, който се е нахранил, но най-алармиращото е кръглото петно (около 5-10 см в диаметър), което е специфично за болестта. Нарича се „еритема мигранс“ и представлява интензивно червено кръгло петно, с избледняване по средата и червен, леко надигнат ръб. Никога не може да бъде сбъркано от опитен човек. Най-често се появява на мястото на ухапването, възможно е да се разпространи и в други части на тялото.
Ако и това не се забележи, а в някои случаи дори еритема мигранс не се появява, алармиращи признаци са неясна температура около 37,5-38 градуса, чувство на умора, отпадналост и неработоспособност. Лаймската болест е в комплекса на заболявания, при които се наблюдава Синдрома на хроничната умора. Умора, невъзможност за извършване на ежедневната дейност, главоболие - симптомите са неспецифични и нехарактерни. В по-тежката си форма болестта засяга различни органи и системи – нервна, сърдечно-съдова; ставите, очите, ушите, но това е вече на по-късен етап от развитието на заболяването. Ранните етапи са кожните и неспецифичните симптоми.
Крият ли опасност опитите сами да извадим кърлежа?
Действително има опасност, защото кърлежите впиват хоботчето и главичката си, когато ухапват, и много често при вадене се разкъсват. Това откъсване и оставането на хоботчето в кожата спомага за предаване на спирохетите и развитието на Лаймската болест. Старите методи на вадене на кърлежи с намазване с нещо, което да ги задуши – олио, крем - също не се препоръчват.
Съвременният начин на вадене на кърлежа е с пинсета, с постъпателни движения и е хубаво да се извърши от опитно лице. Освен това за препоръчване е да се извърши в болнични условия, където се правят имунизации за тетанус и се назначава профилактично антибиотично лечение. Не бива и да се смачква с пръсти, защото при стриване се нарушава целостта на кърлежа и пръски кръв могат да попаднат в окото и да предизвикат заразяване от други доста по-опасни кърлежови болести, каквато е Кримската хеморагична треска, заболяване, което също съществува в България.
Важно е, ако имаме притеснения, кърлежът да се занесе в специализирана лаборатория, където се изследва дали е заразен. Това е по-скоро препоръчително. Но при всички случаи след ухапване е добре да се направи профилактика с антибиотик, независимо дали е изследван, или не.
Светкавичната реакция не е наложителна. Хубаво е да се реагира бързо, но не непременно в същия час. В началните етапи лечението е много по-лесно. В по-напредналите стадии – месеци и години след ухапването - се налагат 2, 3 до 5 курса антибиотично лечение, което крие доста неудобства. И въпреки това почти всеки стадий е лечим.
Какви усложнения дава болестта?
Тазгодишната ни кампания беше с фокус върху увреждането на нервната система при Лаймската болест, от което страдат от 2 до 12% от ухапаните. Проявява се в специфичен менингит или увреждане на черепно-мозъчните нерви, развитие на радикулит в по-късните етапи на болестта. Усложнения, които, макар и по-трудно, също са лечими.
От друга страна Лаймска болест може да имитира някои тежки неврологични заболявания като множествена склероза и ЛАС синдром. Ние препоръчваме тези пациенти също да бъдат консултирани със специалисти по инфекциозни болести, защото една нелечима диагноза може да се окаже лечимо заболяване, каквото е Лаймската борелиоза.
Как да се предпазим?
Месец юни е най-рисков, защото точно сега кърлежите се хранят, размножават активно и хапят в затревените местности. Предпазването е с репеленти. Носенето на светли дрехи също е добра профилактика, защото те отблъскват кърлежите, а и е по-видимо, когато ни полазят. В тревисти местности, в планините, носенето на високи обувки и чорапи е задължително, защото кърлежите най-често хапят откритите части на краката.
Отново се заговори за западнонилската треска. Заобиколени сме от страни, в които имаше сериозен ръст на вируса миналата година. Застрашени ли сме наистина?
Моята прогноза е, че в следващите години ще има увеличение на случаите в България. Основанието ми да твърдя това е разпространението му в съседните държави – Северна Гърция, Сърбия, Румъния. Няма как България да остане незасегнат остров в разпространението на това заболяване.
Приносители на треската са тигровите комари, които в променените климатични условия през последните години спомагат за разпространението на заболяването у нас. То протича сравнително леко в по-голямата част от случите – грипоподобно, с температура, обща отпадналост. Има обаче по-тежки усложнени форми – неврологичните, какъвто е западнонилският енцефалит. Той също е лечим, ако се попадне навреме в специализирано лечебно заведение. Репелентите категорично ни предпазват и в този случай.
Заболяването не е ново, смята се, че още Александър Македонски е загинал от Западнонилска треска при походите си в Персия. Хипотезата е приета и в научната литература. Основание за това са описанията от древни автори, които твърдят, че когато Александър Македонски се завърнал в своята шатра, са падали гарвани от небето. Това заболяване засяга много често птиците. Необичайното измиране на птици е първият алармиращ белег, че болестта ще се разпространи в съответната територия.
Всъщност и Лаймската болест, и Западнонилската треска са древни болести, които станаха отново актуални с глобализацията, климатичните промени и пътуванията на голяма част от хората.
----
Полк. доц. д-р Георги Попов, д.м. е началник на Катедра ,,Инфекциозни болести” на ВМА. Участник във военни мисии в Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и Македония. Хоноруван преподавател по „Инфекциозни болести” на студенти от специалностите „Медицина” и „Медицинска сестра” при Медицински факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски”. През 2018 г. е носител на приза „Лекарите, на които българите вярват”.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
GB
Доц. Кунчев: Не е нужно бременните да се ваксинират срещу коклюш
GB
Стотици кандидати за българско гражданство от Русия са подали фалшиви документи
Constanza
СРС освободи Димитър Стоянов от ареста
БотоксПутю
Йончева прие номинацията за евродепутат от ДПС