Всеки трети българин се тревожи за въздуха, който диша

Българите са притеснени за въздуха, който дишат. Това става ясно от резултати от онлайн анкета, проведена от екипа на студентската медия NewBlog 4U на Нов български университет, съобщиха от Сдружение "Въздух за здраве".

Допитването е осъществено през лятото на 2025 г. сред 351 души от различни градове на страната. Те поставят средна оценка за качеството на въздуха 30,4 от максимални 100 точки. Усещането за замърсеност е най-силно в градските и индустриалните райони, докато планинските и крайморските населени места логично получават по-високи оценки. Но дори там „чистият въздух“ по-скоро се възприема като изключение, отколкото като норма.

Зима, кашлица и тревожност

Когато хората говорят за мръсен въздух, посочват основно зимните месеци, следвани от есента. Именно тогава се усеща и най-силната връзка между замърсяването и здравето. Над 70% от участниците в анкетата казват, че качеството на въздуха директно влияе на здравето им. Дихателните проблеми и алергичните реакции са най-често посочваните проблеми. Най-високи нива на страх и тревожност се наблюдават сред хората в активна възраст между 36–45 години, както и при тези над 60 години.

Основни замърсители на въздуха

Отговорите тук са изненадващо единодушни. Над 73% от участниците в анкетата посочват индустриалните предприятия като основен източник на замърсяване. След тях идват автомобилният трафик (54%) и горенето на отпадъци (48%) - класическата градска комбинация.

По-възрастните участници по-често свързват лошия въздух с отоплението на твърдо гориво (38%) и строителната дейност (29%), докато „градското презастрояване“ се появява като сравнително нов фактор, посочен от 21% - симптом на съвременния град, който расте по-бързо, отколкото може да диша.

Човешката дейност и промените в климата

Възприятието за въздуха се разширява и към по-голямата картина за промените в климата. Осемдесет и осем процента от участниците свързват екстремните климатични явления като горещи вълни, наводнения, пожари и други с човешка дейност и замърсяването. В голяма степен това показва висока степен на осъзнатост – климатът вече не се възприема като „каприз на природата“, а като последица от конкретни действия.

Обществото вижда проблема като споделена отговорност, но с ясно изразен лидер. Държавата е посочена като основен отговорен фактор, следвана почти равнопоставено от бизнеса и общините. Гражданите също имат роля, но остават на последно място сред ключовите актьори.

Всички са „за“, но практическите действия са минимални

Само 4,4% от респондентите признават, че не предприемат никакви лични действия за намаляване на замърсяването. Най-често хората:

• подкрепят кампании и подписки (60%),
• не горят отпадъци и рециклират (54%),
• използват градски транспорт (31%).

Над 70% изразяват готовност да участват в инициативи за подобряване на въздуха, особено чрез доброволчески кампании. И въпреки това данните очертават ясен разрив между тревожността и реалното действие. Хората очакват промяната да дойде най-вече чрез обществен натиск върху институциите, а не чрез ежедневни лични избори.

Парадоксално, най-ниски нива на активност се наблюдават сред 36 - 45-годишните - група, която е и най-критична към държавата и бизнеса.

Според резултатите от допитването, младите българи показват по-висока информираност и по-силно желание за участие в кампании, свързани с чистия въздух. Те по-често разпознават връзката между личното поведение, екологията и климата и са по-склонни да действат, а не само да се тревожат.

Анкетата показва ясно, че въздухът в България не е просто статистика или тема за новините - той е ежедневна грижа и източник на тревога за мнозинството граждани, които искат реални действия за по-чист въздух и по-здравословен живот.

Резултатите от допитването може да видите тук. 

Следете новините ни в GoogleNews