В Бургас ще строят детска болница. Ще има ли кой да работи и да се лекува в нея?

Янка Петкова Последна промяна на 04 август 2020 в 11:00 2589 0

Снимка Pixabay

Преди по-малко от месец Община Бургас и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписаха споразумение за изграждане на модерна детска болница. Партньорството трябва осигури инвестициите, които да превърнат морския град в център на детското здравеопазване за целия Югоизточен регион. Проектът е амбициозен, предвиден е дори общински терен за построяване на жилища за лекари и медицински специалисти, които ще работят в бъдещата болница. Строежът е планиран близо до УМБАЛ Бургас с цел изграждане на "топла връзка" между съществуващото и бъдещото лечебни заведения. Така според намеренията ще се използва ресурсът на педиатричните отделения, които съществуват в университетската болница от години. Община Бургас ще осигури и програма за всички, които искат да придобият специализация в сферата на детските заболявания и педиатрията. Предвидено е Специализираната детска болница да има всички необходими отделения за „диагностика и лечение на заболявания и болестни процеси, рехабилитация, консултации, поискани от лекар от друго лечебно заведение, диспансеризация, учебна и научна дейност.“ По думите на европейския комисар по икономиката Паоло Гентилони с подкрепата на Европейския консултативен център по инверстиции Община Бургас скоро ще се похвали с първата детска болница в България, „което е нещо за честване“.

За повече подробности по проекта OFFNews потърси д-р Антонио Душепеев, началник на Родилно отделение в УМБАЛ Бургас, председател на Комисията по здравеопазване в Общински съвет Бургас.

Той определи болницата като „един от крайъгълните камъни“ в предизборната програма на кмета Димитър Николов. Досега е определен працел за бъдещия строеж до Университетската болница на Бургас, предвижда се архитектурно обвъзрзване на двете сгради. Партньорът на проекта, Европейската инвестиционна банка, е отпуснала 1 млн.лв., безвъзмездно, за да се обследват нуждите на потенциалните пациенти, необходимостта от медицински кадри и водещите диагнози за региона. По думите на д-р Душепеев, това ще бъде пространно обследване, което ще протече на няколко етапа.

Проучването ще се прави с административния потенциал на ЕИБ – те ще предложат специалисти и прогностици и ако има нужда, ще се търси съдействието на местния потенциал, уточни д-р Душепеев. Той опроверга твърденията, че бургазлии ще бъдат натоварени с връщане на заеми и подчерта отново, че става дума за безвъзмездна помощ.

Д-р Душепеев каза още, че договорът с ЕИБ е за година и половина (или за 24 месеца) и се отнася само за обследването, което ще даде възможност да се направи „добра разстановка на нещата“, да се проучат възможностите за координиране с Факултета по обществени науки, където се обучават ерготерапевти, акушерки и медицински сестри, както и с новооткрития Медицински университет в града.

Според него проучването ще покаже дали ще има необходимост от закриване или обединяване на детски отделения. Той уточни, че става дума за продължителна песпектива за срок от 15-20 години. Ако се започне строеж към края на мандата на сегашното общинско ръководство, той може да продължи около 1,5 г., след което ще трябва да се осигури специфично оборудване за отделенията. Намеренията са в тази болница да се развие детската хирургия, а Бургас да се оформи като медицински център на Югоизточна България, уточни председателят на здравната комисия в местния Общински съвет.

„Мисля, че този е начинът да се строи една болница – първо да се направи обследване. Това ще определи размера на строежа, броя на леглата и всичко останало“, обобщи д-р Душепеев.

Какви обаче са нагласите сред местните медицински специалисти? И по-конкретно на тези, с които новата детска болница ще бъде в „топла връзка“?

Според д-р Стилияна Томова, началник на Неонатологичното отделение в УМБАЛ Бургас, изграждането на Специализиран детска болница е „абсолютно безсмислен проект“ при условие, че съществува разработена структура, с всички звена и специалисти на едно място.

„За да се открие педиатрична болница, трябват много специалисти, много отделения, много функционални връзки да се създадат между тях. Категорично не могат да се намерят специалисти от всички субспециалности на педиатрията, които да попълнят капацитета от кадри в едно такова лечебно заведение“, сподели пред OFFNews тя.

В София не може да се изгради все още национална детска болница, а тук откъде ще се намерят медици? – запита риторично лекарката и обясни, че в Бургас никога не е имало специалисти по всички детски специалности.

„Когато се налага да се консултират нефрологични пациенти, алергология, сме в безизходица. За детската кардиология в момента разчитаме на колежка след пенсия. Ранното откриване на тежките кардиопатии зависи от един добър специалист кардиолог, но ние не знаем как ще работим в бъдеще. Може да звуча песимистично, но си мисля, че това е безсмислена идея, мисля че съм реалист и по отношение на кадри, и на структура. Има създадена структура, с кадри, които се пръснаха по различните частни болници към момента, и тук изнемогваме като работа и дежурства, а тогава как ще се осигурят специалисти за денонощен ритъм на работа?“, пита д-р Томова.

Тя подчерта, че основен ремонт в отделението, което ръководи, не е правен от 1996 г., когато е открита и сградата на университетската болница. През годините са извършвани козметични ремонти, но в момента не работят централните климатични инсталации, които по принцип трябва да съществуват в такива отделения. Не са подменяни щрангове за мръсна и чиста вода, заради което непрекъснато има течове. Тече и в интензивните зали.

Снимката е предоставена от родители

„От 10 години молим да се ремонтира. Мухълът е уж доказано от дъждовните води и заради изгнилите тръби, най-вероятно има и мръсни канали, от които също капе и това се намира над мивка за тоалет на новородени в неонатологично отделение“, разказа д-р Томова.

Миналата година, след дарителска кампания, в отделението са ремонтирали една стая, за да я превърнат във "фамилна", така са сменили щранговете на всички етажи над тях и са успели да спрат течовете в новата стая. Средствата за ремонта са събрали с продажба на благотворителни календари и с дарение от организация, която ги е спонсорирала. По думите на д-р Томова има „някакъв проект от МЗ“, за ремонт на неонатологичното и родилното отделение, но той е поне отпреди 5-10 г.

Снимката е предоставена от родители

„Аз се върнах тук през 2010 г. и тогава още се говореше за този проект – собствеността на болницата, ако не се лъжа, е над 80% държавно участие и останалото е на Община Бургас и другите общини в региона. В предизборните обещания много се говори за детско здравеопазване, но това са само неща, които се прокламират, нищо реално не се случва, никаква грижа на децата“, казва началникът на Неонатологичното отделение.

Д-р Томова обясни, че те разполагат с почти 20-годишна линейка, която е все още в движение, и затова не им се отпуска нова. Когато транспортират деца до София почти винаги има проблем. Въпреки това не им се отпускат средства за нова, защото по документи им се водят 3 в движение. Возилата „в движение“ обаче са абсолютно амортизирани и извън всякакви изисквания за реанимационен транспорт на новородено в тежко състояние, обясни неонатоложката.

Снимката е предоставена от родители

По думите й в ръководеното от нея отделение субсидия не е постъпвала. Всичко се купува с дарителски средства – дори консумативите. „Непрекъснато съм в някакъв счетоводен режим, да насочвам дарения, да търся, за да си закрепям работата в отделението“, коментира тя.

В момента в отделението има дефицит на акушерки, на специалисти по здравни грижи. Средната възраст на персонала е 58 г., много от акушерките работят след пенсия. Отделението е на -9 бройки, работи се с половината от ресурса, който им е отпуснат.

Според нея, ако се реализира проектът за детска болница в Бургас ще има изтичане на специалисти. В момента се строят и други болници. По думите й университетската болница ще остане без лекари и ще спре да съществува.
Д-р Томова увери, че съществуват структури, които работят добре, и просто трябва да бъдат подпомогнати, сградата на университетската болница е достатъчно голяма, за да може да поеме функцията и дейността на една детска болница и не е нужно да се изгражда нова.

Че педиатричните отделения в университетската болница се нуждаят от ремонт потвърди и д-р Хрипсиме Каспарян, началник на Второ педиатрично отделение. Тя обясни, че структурата има нужда от ремонт, който е обещан, но все още не е извършен и уточни, че в момента се извършва саниране на болницата. Годишно във Второ педиатрично отделение се лекуват около 2800-300, използваемостта на капацитета е 80%.

За планирането на детска болница знае само това, което е прочела в медиите и чула от предизборната кампания на кмета Николов. Тя обаче няма представа дали отделенията в университетската болница ще продължат да функционират. По думите на д-р Каспарян в града има остра нужда от лекари по основните детски специалности. В нейното отделение има само един детски ендокринолог и детски кардиолог, който работи на граждански договор. Д-р Каспарян предположи, че вероятно всички останали детски специалности – ревматология, нефрология, гастроентерология и др., ще бъдат подсигурени от специалисти от други градове за детската болница, която общината планира да строи. Тя не отрече, че създаването на подобна структура може да застраши работата на отделението, което ръководи, тъй като е много вероятно да специалистите да бъдат привлечени там.

Как би се отразило създаването на Специализирана детска болница на вече съществуващите педиатрични звена в града и какъв процес е изграждането на такова лечебно заведение, попитахме д-р Адил Кадъм, педиатър, детски ендокринолог в отделение по Клинична генетика към СБАЛДБ "Проф. Иван Митев“, член на Инициативния комитет за изграждане на Национална педиатрична болница. Тя е от педиатрите, които участват в работната група по осъществяването на проекта в столицата.

Според нея, поради наличието на малко високоспециализирани структури с тесни специалисти, дори да бъде построена такава болница в Бургас, няма как да спре потокът към София. Плановете за създаване на Специализирана детска болница в Бургас д-р Кадъм определи като „доста сериозни и рискови за падане от високо“.

„За съжаление, дори големи центрове като Варна, Пловдив и София, биха изпитали затруднения да намерят качествени специалисти педиатри за такъв брой звена. Не бива да се пропуска, че от тези колеги се предполага да могат да обучават студенти и специализанти. Ако имаше достатъчно специалисти, нямаше да е проблем на децата да се осигури възможност за избор на лечебно заведение (на родителите им по-скоро). Създаването на такава структура ще обезкръви и без това затрудненото детско отделение на университетската болница, защото неминуемо колегите ще предпочетат да отидат в новото звено.“

Според нея няма нищо лошо в това да има голямо звено с педиатрична насоченост, като не е нужно да бъде отделна болница и то точно в Бургас. По много причини, Бургас е доста по-удобна локация от Варна и по-лесно достъпна. Може да се поеме голям обем от пациентите от Югоизточна България, като това ще намали пациентопотока към големите университетски центрове и ще им даде възможност да се занимават с това ниво на педиатрия, което е заложено за звена от трето ниво на компетентност, обясни д-р Кадъм.

„За съжаление, в ерата на пътечната медицина, много колеги ще приемат това като секване на паричните потоци, което е истина, но може би ще доведе до достатъчно напрежение, за да се направят радикални промени в здравеопазването. Съгласете се, че не може да си с претенции да бъдеш експертен център по дадена рядка или специфична нозология, но да си изкарваш парите и да прекарваш 90% от времето си с лечение на банални състояния, които изискват много по-ниско ниво на компетентност (не го разбирайте, като некомпетентност, а приемете, че когато искате ремонт на автомобила си, не търсите инженер механик от екипа на автомобилния завод, а за лепене на тапети не си викате архитект или строителен инженер)“, коментира тя.

Според д-р Кадъм проблемите на здравеопазването в региона, и в частност на детското, са доста сериозни и създаването на подобна болница би имало два противоположни ефекта. Единият е изтеглянето на специалистите от наличните звена, което ще срине още повече разклатената система и ще обрече на провал и маргинализация болници, в които би могло да се инвестира, а другият е да се създаде добра специализирана академична среда. За съжаление, вторият вариант е малко вероятен за България по ред причини.

„Смятам, че този инвестиционен проект може да бъде изпълнен и в края на краищата да има едно прекрасно педиатрично звено, което да бъде част от университетската болница в Бургас, така че да се повиши общото ниво на медицинска грижа. Освен това, като човек, работещ в болница, страдаща от липсата на много звена, мога с чиста съвест да кажа, че наличието на една УМБАЛ зад гърба на специализирана педиатрична клиника (може да бъде с брой легла, колкото са заложени, просто не е нужно да е самостоятелно звено) е само едно огромно улеснение и повишаващо качеството на работа условие. Не е нужна допълнителна администрация, с още шефове, с хиляди договори, в които да се въртят едни пари и да се създават предпоставки за корупционни практики, които са бич за медицинската общност.“