ТЕЛК е бариера за социалното включване на хората с увреждания

Начинът на работа на ТЕЛК затруднява живота на хората с увреждане и е бариера за тяхното приобщаване в обществото. Освен от комисиите за медицинска експертиза, те срещат сериозни пречки и в приобщаващото образование, в получаването на медицински изделия, в трудовата заетост, в социалните услуги, които липсват или не са достатъчно.

За това алармираха 10 национално представителни организации на хората с увреждания на пресконференция в БТА по повод Международния ден на хората с увреждания – 3 декември.

Преди две седмици от Европейския парламент е приета Европейска карта на хората с увреждания и Европейска карта за паркиране, които регламентират еднакъв достъп на хората с увреждане във всички страни на Европа до обучение, работа, до достъпна градска среда. До 2028 г. всяка държава в ЕС трябва да адаптира законодателството си според тези директиви. Участниците в пресконференцията обаче бяха скептични дали това реално ще се случи в България.

Трети декември винаги е повод да говорим за проблеми, а не за постижения – каза Веска Събева – председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия. – Една от болезнените теми си остават експертните решения на ТЕЛК. Различните комисии работят с различни критерии и за едни и същи увреждания дават различен процент. Затова предлагаме новите членове на комисиите да се обучат и се уеднаквят критериите. Предлагаме също лекарите в ТЕЛК да имат достъп до досиетата на хората в Националната информационна система и така да са наясно с тяхното здравно състояние. Третото ни предложение е, когато в комисията няма специалист по заболяването на човека с увреждане, случаят да се дава на друга комисия. Защото сега при липса на специалист за съпътстващо заболяване се дават 0%, което ощетява човека с увреждане. Освен това случаите да се разпределят според натовареността на комисиите. Отделно да се променят служебно старите пожизнено решения на ТЕЛК, в които пише „без право на всякакъв вид труд“ – едно дискриминационно решение, което законово е отпаднало, но плаши работодателите да наемат такива хора, коментира Веска Събева.

Георги Колев от Съюза на инвалидите в България обърна внимание, че когато експертното решение на ТЕЛК изтече, хората да са лишени от инвалидна пенсия, социална помощ или личен асистент.

„Фрапиращото е, че законът не се спазва. РЗИ са задължени да съобщят 4 месеца по-рано, когато лицето е за преосвидетелстване пред ТЕЛК. И ако забавянето на новото решение не е по вина на човека с увреждане, той да си запази правата“, каза Георги Колев.

Величка Драганова от Националната асоциация на сляпо-глухите в България обърна внимание, че не се изпълняват разпоредбите на Закона за българския жестов език от 2021 г.

„Според него глухите имат право на жестов превод във всички институции, в образователната система и на работното място. Освен с решение от ТЕЛК, глухотата може да се доказва и с други документи, които да дават достъп до тази услуга. Но и това не се спазва.“

„Стратегията не се актуализира с приетата Европейска карта на хората с увреждания и с Европейската карта за паркиране. Не се прави нищо за преоценката на съществуващия модел на отчитане реалните нужди на хората, за да им се предоставят възможности за интеграция във всички направления. А виждаме само бариери пред трудовата заетост и пред образованието. Експертните решения на ТЕЛК пречат на социалното включване на хората с увреждания“, заяви Елка Тодорова – председател на Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания посочи, че не се финансира и не се прилага Стратегията за хората с увреждания (2021 – 2030 г.).

Бончо Бонев от Национална потребителна кооперация на слепите в България обясни, че в решенията на ТЕЛК продължава да се пише, че слепите могат да работят само в предприятията на Съюза на слепите.

„Тези предприятия обаче вече не съществуват и на практика незрящите няма къде да работят. Имаше опити за регистър на хора с увреждания, който да се ползва от работодателите, имаше квоти за наемане на работа на хора с увреждания, дори опит за създаване на специализирана трудова борса, но всичко това не се осъществи. Така решенията на ТЕЛК само пречат на незрящите да се реализират на пазара на труда“, обясни Бончо Бонев.

Работата по документи на ТЕЛК създава проблеми и често води до дискриминационни решения, посочи Светослав Чернев от Национална организация „Малки български хора“.

„Заради тези решения хората треперят дали ще си получат пенсиите, а нашата организация на малките хора води дела в съда за дискриминация. Едно спечелихме, сега се води второ“, каза той.

Мария Кръстева от Асоциацията на родители на деца с увреден слух постави акцент върху това, че приобщаващо образование на тези деца не се случва.

„Има ресурсни центрове, но те нямат специалисти, които да работят с нашите деца. В София има само трима специалисти по слухово-речева рехабилитация, а в страната те липсват.“

Г-жа Кръстева обърна внимание и на символичната сума, с която НЗОК заплаща слуховите апарати – 170 лева, при положение че цените им вече надвишават 7000 лева.

На проблемите с приобщаващото образование обърна внимание и Антоанета Пенева – председател на Българска асоциация за невромускулни заболявания.

„Няма сигурност и нормална среда за обучение на нашите деца. Малко училища са адаптирани и достъпни за деца на инвалидни колички. Когато в училището има кабинетна система и учениците се местят за всеки час на различни етажи, без да има асансьор, нашите деца на практика не могат да учат“, сподели Антоанета Пенева.

Следете новините ни в GoogleNews