Стратегия за детското здравеопазване не може да се пише на тъмно, нейните приоритети трябва да бъдат обект на широко обществено обсъждане. Около това становище се обединиха политици и граждански организации по време на дискусията „Какво означава детското здраве да бъде национален приоритет?“.

Организатори на събитието са Българска педиатрична асоциация, Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“ и Национална мрежа за децата. Политическата дискусия събра д-р Александър Симидчиев и доц. Васил Пандов от коалиция ППДБ, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов от коалиция ГЕРБ – СДС и проф. Георги Михайлов, БСП.

Колко е достъпно детското здравеопазване, колко го има по места, защо педиатричните отделения нямат персонал, как е заплатена педиатрична помощ са проблеми от години, подчерта в началото на дискусията проф. Иван Литвиненско, председател на Българската педиатрична асоциация.

Желанието ни е да се обединим около идеята, че детското здравеопазване е национален приоритет и има нужда от конкретни спешни решения как да има бързо намаляваща детска смъртност, как да се отделят повече пари за профилактика. Защото без детско здравеопазване не може да има разговор за демография, икономика, пазар на труда, аргументира целите на форума Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.

Детско здравеопазване с акцент върху профилактиката и конкретни параметри за качество

Повече пари за профилактика, ранен скрининг на социално значимите заболявания и засилване на здравното образование, очерта в коментара си по темата проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ. По думите му мотивираните за здравословен начин на живот деца впоследствие ще бъдат и отговорни родители. Според бившия депутат и здравен министър това е цел, която ще даде резултати след години. 

Стратегията на детското здравеопазване трябва да има конкретни параметри - срокове за изпълнение на целите, какви качествени резултати се очакват и какъв е ефектът от реализирането им в цифри, подчерта д-р Александър Симидчиев от "Демократична България". Според него трябва да се работи партньорски с гражданските организации, да се изграждат устойчиви колективи, които да съдържат различните гледни точки в обществото, за да не бъде пропуснато нещо важно.

Според проф. Георги Михайлов от "БСП за България" детското здравеопазване трябва да бъде "извадено от пътечната медицина" и финансирането му да е ангажимент на държавата.

Деница Сачева от ГЕРБ постави акцент върху последователността на усилията, с по-голям фокус върху профилактиката и скрининга. По думите ѝ липсва колаборацията между министерствата на здравеопазването, социалната политика и образованието.

Липсата на диалог между ведомствата очерта като проблем и доц. Васил Пандов от "Продължаваме промяната". Според него проблемите не са трудни за решаване, ако има политическа воля. Пет според него трябва да бъдат елементите на здравната стратегия – финансов, кадрови, структура на лечебните заведения, обществено здраве, интегрирани услуги – здравни и социални.

Кадрите - недостатъчно и зле платени

Има два лоста, с които може да се реши проблема с липсата на достатъчно кадри в системата на детското здравеопазване - оптимизация на системата за специализация с продължаващо образование и финансирането, което не трябва да бъде зависимо от оборота на клиничните пътеки, посочи проф. Михайлов.

Според доц. Пандов вече има стъпки за подобряване на заплащането в сектора с увеличаването на педиатричните пътеки с 30-40%. Увеличаване на бройките държавна поръчка в медицинските университети за студенти по педиатрични специалности, стимули за болници, които наемат млади специалисти по детски болести, помощ при откриване на кабинети в извънболничната помощ и по-атрактивни условия на труд са мерките, които биха повишили интереса към педиатрията.

Дебатът се води от много години, но не дава резултат. Все пак стъпки има - такава възможност е областните болници, които имат трето ниво на компетентност, и част от университетските болници да получават допълнително финансиране. Въпрос на разчети от страна на здравното министерство е да подпомага дейността им, коментира проф. Ангелов и отчете трайна и устойчива тенденция за увеличаване на заплатите в детското здравеопазване.

Как профилактиката да стане закономерност

Профилактиката на детското здраве не може да е приоритет само на личните лекари. Тяхната роля трябва да се преоцени. Кампаниите на здравното министерство липсват или са неадекватни, но възможно решение е включването на неправителствените организации в тях, посочи доц. Пандов.

Според проф. Ангелов има два подхода към профилактиката - с положителни стимули, които включват допълнително възнаграждение, повече отпуск за хората, които проявяват извършват профилактичните си прегледи и с отрицателни, свързани с увеличаване на данъците или здравната осигуровка за лицата, които не проявяват грижа за здравето си. Той постави фокус и върху разработването на нови национални програми за скрининг при децата. Целта на тези програми да бъде ранното откриване на диабет, хипертония, гръбначни изкривявания, затлъстяване и борба със зависимостите.

Според Деница Сачева предложението на гражданския сектор за създаването на отделна парламентарна комисия за децата, младежта и демографската политика е резонно, тъй като ресорните министерства трябва да работят заедно.

Педиатричната гилдия: под 15% от парите на НЗОК се харчат за детско здравеопазване

В България има около 400 болници. Два милиона и 200 000 са били хоспитализациите за миналата година. Никой не прави анализ доколко оправдани са били те, подчерта проф. Владимир Пилософ, почетен председател на Българската педиатрична асоциация. Според него има сериозни диспропорции в заплащането на медицинските кадри в системата. Недостатъчно застъпено е и педиатричното образование при общопрактикуващите лекари. Унищожено е училищното здравеопазване, изтъкна професорът. "Съществуват 14 европейски критерия за училищното здравеопазване. Никой в МЗ не знаеше, че има такъв документ", коментира той и добави, че не се прави качествен анализ на детската смъртност у нас.

Представителите на политическите партии отчетоха, че няма ключови различия по дискутираните теми и се обединиха около тезата, че стратегията трябва да включва план за действие с ясно разписани цели и критерии. Те обаче трябва да почиват върху реални данни.