Случаят с разменените бебета: ВКС реши, че една от майките е допринесла за размяната

Казусът с разменените бебета в АГ болница „Шейново“ стигна до финал. Върховният касационен съд реши, че една от майките на новородените е допринесла с поведението си за размяната на децата. Гражданското дело е заведено срещу болницата от тази майка.

Поисканото обезщетение беше 300 хил. лева, но сега се намалява наполовина. 

„На първо място искам да подчертая нещо изключително важно и то е, че в нито един момент от лечебното заведение не беше подценен и неглижиран фактът, че действително семействата са преживели стрес във връзка с осъществената размяна“, обясни мотивите на съда и последиците от решението адв. Величка Костадинова, която представлява болница "Шейново".

Тя посочи, че и в самото съдебно решение съдът изрично отбелязва оказаното съдействие от страна на болницата. „Лечебното заведение е оказало съдействие на семействата във връзка с извършването на ДНК експертизите, въобще пълно съдействие във връзка с разплитане на случая.“

По думите ѝ постановеното решение е важно за развитието на правото. „Всяко едно лице е длъжно да положи дължимата грижа така, че да ограничи вредите, дори тогава когато това не е предвидено изрично в нормативен акт, а произтича от чисто житейските правила.“

Подписът на майката

Адвокат Костадинова обясни, че по делото безспорно е установено, че при изписването майката е удостоверила със собствения си подпис, че получава бебе с конкретен номер.

„В лечебните заведения новородените нямат имена, а се идентифицират с техните номера. В крайния документ, с който на майката е предадено новороденото, изрично е посочен номерът на бебето, който всъщност е посочен и на самите гривни, които стоят на ръцете на майката и на новороденото, и тя е подписала този документ, че получава бебе с такъв номер.“

Според нея именно това е в основата на извода на съда. „Когато подписваш определен документ, ти удостоверяваш определени обстоятелства, които са посочени във въпросния документ. С оглед точно на това всъщност съдът приема, че житейски нормално и оправдано е да прочетеш документ, който подписваш.“

На въпрос дали става дума за недоглеждане или небрежност, тя отговори: „Става въпрос за това, че когато подпишеш един документ, ти удостоверяваш определени обстоятелства. И това има последици.“

По думите ѝ съдът е преценил, че ако майката е проверила номера на гривната и номера, посочен в документа при изписването, вредите биха били ограничени.

Действително съдът, според мен, изключително справедливо определя, че и двете страни всъщност не са положили достатъчно старание – не са спазени от страна на лечебното заведение правилата, а от страна на майката не е положена елементарна дължима грижа по отношение на това да провери какъв документ подписва, след като го удостоверява с подписа си, поради което съдът приема, че отговорността за вредите е поравно и на двете страни, каза тя.

В резултат на това обезщетението, присъдено на майката, е намалено наполовина. „Към настоящия момент размерът на обезщетението, което окончателно е присъдено със съдебния акт на Върховния касационен съд, е 20 000 лева“, каза адвокат Костадинова.

Тя припомни, че първоначалната претенция на семейството е била за 300 000 лева.

„Предупредихме тогава, че не отговаря по никакъв начин на съдебната практика. Макар този случай да беше безпрецедентен, това не обуславяше и не налагаше присъждане на безпрецедентно обезщетение, каквото се претендираше“, твърди адвокатката.

По думите ѝ именно високият размер на претенцията е бил причината да не се стигне до извънсъдебно споразумение. „Лечебното заведение беше отворено и беше готово да води преговори, за да се постигне споразумение“, посочи тя.

Адвокат Костадинова припомни, че с другото семейство е било постигнато споразумение и съдебното производство е приключило. Цитираната сума на обезщетението бе 50 000 лв.„Те бяха също предявили съдебна претенция, но в рамките на заведеното дело, в рамките на самото производство, се постигна споразумение между майката и лечебното заведение и спорът приключи.“

Мерки в "Шейново" след инцидента

Тя коментира и промените, предприети в болница "Шейново" след инцидента. „След този инцидент в болница „Шейново“ бяха предприети промени в протоколите, които са свързани с идентификацията на новородените на различни нива.“ По думите ѝ контролът е засилен още от момента на раждането.

От момента, в който новороденото бива поето в родилна зала, впоследствие при предаването му в неонатологичното отделение, при извършването на другите медицински дейности, включително и при изписването, протоколите в момента са изключително стриктни, предвиждат контрол на различни нива от различни участници, от различни медицински специалисти, потвърди Величкова.

Тя допълни, че на майките подробно се обяснява значението на идентификационните гривни. „Гривната, която се поставя на ръката на майката и на ръката на бебето, всъщност служи за идентификация точно на новороденото“, подчерта юристът.

Според адвокат Костадинова в мотивите си Върховният касационен съд е обърнал внимание и на още един факт по делото.

Прави впечатление, че съдът изключително задълбочено е гледал доказателствата и всъщност се позовава и на обстоятелството, че в момента, в който майката се усъмнила по отношение на това дали отглежда собственото си биологично дете, всъщност първото нещо, което е направила, е да провери гривните. Тоест факт е, че майката е знаела какво е значението на гривните, независимо от това, че това обстоятелство беше отричано, каза тя.

Защо е важно да предявяваме претенциите си разумно

Още щрихи към аргументите на решението допълва адв. Мария Шаркова, която също е процесуален представител на болницата по делото.

Когато една претенция е нереалистично висока, исковете се отхвърлят в по-голямата им част, а това рефлектира върху разноските, които тази страна трябва да поеме. При неправилна преценка на размера на исковете, може да се стигне до ситуация, в която „печелещата“ страна трябва да плати на „губещата“ страна разноски в такъв размер, че той да редуцира значително размера на присъденото обезщетение или дори да го настигне по размер.

По това дело съдът отхвърли изцяло претенциите на две от страните по делото (сестрата и дядото на бебето). Съдът присъди окончателно обезщетение в размер на 40 000 лева за бащата (което е три пъти по-малко от предявения иск) и 20 000 за майката (което е 6 пъти по-малко от предявения иск и е редуцирано с 50% с оглед приноса й). Те ще трябва да платят на Шейново разноски в размер на 20 000 лева съразмерно на отхвърлените искове (т.е размерът на разноските е равен на размера на присъденото обезщетение на майката). За сметка на ищците остават и голяма част от разноските, направени за заплащане на държавни такси, коментира адв. Шаркова.

По думите ѝ съдът е приел, че майката на детето е била запозната с важността на поставените на нейната и на ръката на детето й гривни и че трябва да сравнява номерата им като метод за идентификация на бебето. Това не е било направено от нея към момента на изписването и е допринесло с 50% за настъпване на вредите. "Подчертавам - съдът не обвинява майката в нищо, а разпределя отговорностите в процеса по идентификация на бебето", пише адв. Мария Шаркова.

Казус без прецедент

Безпрецедентният казус е от края на 2022 година. Майката, подала сигнала, че детето ѝ е разменено, разказа за кошмара през който преминава.

Тя се усъмнила, че бебето, за което се грижи, не е нейно биологично дете. Проверката на гривните от родилното отделение потвърди съмнението ѝ. Адвокатът на семейството ускори процедурата по размяната и вместо да се извърви тромаво, която дори законово не е регламентирана, само няколко месеца по-късно двете деца бяха при биологичните си майки.

Следете новините ни в GoogleNews