След разкритията в УМБАЛ ''Св. Георги'': Никой не упражнява контрол, твърди бивш член на Надзора на НЗОК

Шумните проверки на Националната здравноосигурителна каса през 2025 година са с ефективност около 1% процент. На практика контролът е нефективен, въпреки че има възможност да се проверяват данни в е-системите.

Това обясни по bTV Пламен Таушанов от Българската асоциация за закрила на пациентите и бивш член на Надзорния съвет на Здравната каса.

В коментар по повод разкритията за източване на НЗОК от клиники в УМБАЛ "Св. Георги", той припомни и конкретни акции с проверки на голям брой лечебни заведения през 2025 г.

Какво беше установено през 2025 година, когато се провериха 42 болници? Шест месеца бяха проверявани, включително от ДАНС, АПФИ и кой ли не. За клиниката по ревматология, която разследват, например не е ясно била ли е обект на проверка. Не е ясно и как са били избрани 42-те болници. За шест месеца тези лечебни заведения са реализирали 1 млрд. евро, а при проверката са установени 1,47 млн. евро "евентуално неправомерно усвоени средства", каза той.

Таушанов даде пример и с друг случай, който според него е бил силно отразен в медиите – твърдението, че 4000 пациенти са посещавали игрални зали, докато са лежали в болница. По случая обвинението е било за 7 млн. евро, но впоследствие са били доказани евентуално 117 хил. евро.

Половината не бяха разпитани, защото не се знаело ЕГН-то на пациентите, което според бившия член на НС на Касата не отговаря на истината. Таушанов подчерта, че информацията от Здравната каса за проверките е била противоречива.

"Един човек е хоспитализиран 56 пъти през 2025 г. Версиите бяха две - според едната той е бил много болен и не е излизал от лечебното заведение, според другата - изобщо не е знаел, че лежи", каза Таушанов.

Той е категоричен, че проблемите с контрола върху средствата на фонда продължават.  По думите му чрез ЕГН и Националната здравноинформационна система може да се провери колко пъти е бил хоспитализиран даден пациент.

„Много лесно всички тези злоупотреби могат да бъдат доказани. И това би трябвало да е задачата на министъра. По ЕГН-та, в НЗИС всичко може да се провери. По колко пъти са хоспитализирани? Тъй като имаме свръххоспитализация“, заяви той.

Таушанов посочи, че за 2026 г. са приети 2,4 млн. клинични пътеки и 2 млн. амбулаторни процедури. По думите му никой не разследва защо има толкова много хоспитализации.

Според него Надзорният съвет не може да реши проблема, ако оперативното ръководство и всички по веригата до последния контролер не изпълняват задълженията си.

„Надзорният съвет нищо не може да свърши, ако оперативното ръководство, управителите, подуправителите и всички надолу по веригата до последния контролер не си вършат работа“, каза Таушанов.

Бившият член на НС твърди, че схемата, за която разследващите говорят в Пловдив, не може да бъде реализирана без участието на повече хора по веригата.

„Кой сключва договор с Касата? Не са отделните лекари, нито началникът на клиниката. Управителят, изпълнителният директор и ръководството сключват договори с Касата и не може да не им направи впечатление как има свръххоспитализация на тези легла през ден, през два, едновременно в един ден и така нататък“, заяви той.

Таушанов посочи, че подобна практика според него се среща в много лечебни заведения. Той даде пример с използваемост на леглата от 186%, което, по думите му, се получава при застъпване на пациенти в един и същи ден.

На въпрос как точно се взимат парите от подобна схема той обясни, че става дума предимно за необосновано хоспитализиране на пациенти.

„Става предимно с необосновано хоспитализиране на пациенти. Без да имат реални критерии се вписват такива, каквито не съществуват. Но парите влизат в болницата“, каза Таушанов.

По думите му лечебното заведение представя фактура на Здравната каса за хоспитализирания пациент, а Касата трябва да плати.

Той коментира и интереса на лекарите да участват в подобни схеми. Според него има официални възнаграждения, както и допълнително материално стимулиране, което се разпределя в лечебните заведения.

Той обясни, че има различия във възнагражденията в зависимост от клиничните пътеки, като в някои клиники те са по-ниско платени, а в други – по-скъпи, например хирургическите и кардиологичните.

На въпрос дали един лекар може да получава 20 хил. евро месечно от участие в подобна схема Таушанов отговори, че няма как да се каже. Той подчерта, че няма официална справка колко получава всеки лекар от допълнителното материално стимулиране.

Следете новините ни в :