Роботизацията и AI в услуга на съвременната неврорехабилитация

Роботизацията и изкуственият интелект са органична част от модерната неврорехабилитация. Това бе лайтмотивът на форума „Неврорехабилитацията – надежда за бъдещето“, който се проведе в столицата. 

Организатори на събитието са Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, Българското дружество по неврология и Българската асоциация по невропротекция и неврорехабилитация.

Форумът беше част от инициативите по повод Световната седмица на мозъчното здраве 2026 (Brain Awareness Week, 16-22 март) и постави фокус върху най-новите научни постижения и иновации в областта на неврорехабилитацията, както и върху актуалните предизвикателства пред България, Европа и света в тази сфера.

Събитието открои ролята на неврорехабилитацията като ключов елемент за постигане на реални и устойчиви резултати в грижата за мозъчното здраве. Темата обхваща пациенти след инсулт, травматични мозъчни увреждания, дегенеративни неврологични заболявания, мозъчни тумори и други състояния, засягащи движението, говора, когнитивните способности и самостоятелността при заболяванията на нервната система.

„Щастливи сме, че преди два дни Българското дружество по неврология внесе националния план за борба с инсултите в Министерството на здравеопазването. Планът е изключително важен, защото той дава рамка, в която ние, организирано, да придвижваме своите усилия и по-добре да лекуваме инсулта в бъдеще", коментира чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на форума.

чл.-кор. проф. Николай Габровски

Специален гост на форума беше чл.-кор. проф. д-р Дафин Мурешану, президент на Европейската федерация на дружествата по неврорехабилитация (EFNR), генерален секретар на Академията по мултидисциплинарна невротравматология (AMN) и ръководител на Катедрата по невронауки към Университета по медицина и фармация в Клуж-Напока, Румъния.

Той представи лекцията „Мозъчно здраве през целия живот: новата концепция в неврологията“. „Мозъчното здраве трябва да бъде разглеждано като активна цел на съвременната медицина – не просто лечение на вече настъпило заболяване, а ранно разпознаване на риска, превенция и грижа за запазване на когнитивните и функционалните способности на човека през целия му живот“, акцентира той. Според него, именно този модел създава условия за по-дълго съхраняване на функционалността, автономността и качеството на живот.

чл.-кор. проф. д-р Дафин Мурешану

В рамките на форума проф. д-р Димитър Масларов, съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, член на УС на БДН и началник на Клиника по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ - София „Св. Йоан Кръстител“, изтъкна впечатляващия напредък в областта на неврорехабилитацията през последните десетилетия, който е основан на медицина, базирана на доказателства, както и на развитието на компютърните науки и изкуствения интелект.

От подход, насочен основно към двигателната рехабилитация след мозъчен инсулт, неврорехабилитацията днес се развива към мултидисциплинарен модел, който включва когнитивна рехабилитация, роботизирани решения, обучителни програми и социална интеграция.

Сред основните акценти в изложението му беше и ролята на технологиите в съвременните неврорехабилитационни програми – помощни средства, системи за обратна връзка, виртуална реалност, компютър-асистирани и роботизирани системи. Бяха разгледани и приложенията на неврорехабилитацията при мозъчен инсулт, деменции, множествена склероза, болест на Паркинсон, невротравми, вестибулопатии и детска церебрална парализа.

проф. д-р Димитър Масларов

В изложението си проф. Масларов представи и актуални новости в сферата на неврологията в България, с акцент върху мозъчния инсулт и необходимостта от цялостен, координиран подход към пациента. Той обърна внимание и на приетата клинична пътека № 269 „Транзиторна исхемична атака“, която включва диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, оценка на последващия риск, както и продължаване на лечението и рехабилитацията след хоспитализацията.

Програмата на форума включи и темата „Гръбначно-мозъчна травма и роботизация в гръбначната хирургия“, представена от чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и зам.-директор по медицинската дейност.

В изложението си той отбеляза, че според официалната статистика в Западна Европа ежегодно се регистрират около 15 хиляди случая на спинална травма, а в САЩ – около 11 хиляди. Най-засегнати са младите хора – около 80% от пациентите са мъже, средната възраст е 31 години, а близо 60% са между 16 и 30 години.

Като водещи причини за гръбначно-мозъчните травми бяха посочени пътнотранспортните произшествия, битовите инциденти и спортните травми, като при последните често става дума за инциденти при скачане във вода.

Проф. Габровски акцентира и върху навлизането на невронавигацията и роботизираните технологии в неврохирургията, които съществено променят съвременната гръбначна хирургия през последните години. „Роботизираните технологии и невронавигацията вече променят стандарта в гръбначната хирургия. С въвеждането на интраоперативен скенер, например, можем да работим с образ в реално време в операционната зала и да постигаме много по-висока прецизност при цялостното лечение“, каза чл.-кор. проф. Николай Габровски.

Форумът събра широка професионална аудитория – невролози, неврохирурзи, специалисти по рехабилитация, студенти по медицина, представители на фармацевтичния сектор, здравни институции и пациентски организации. В дискусионния панел се включи и първият български хуманоиден робот Робърт, който предвижда светло бъдеще на роботиката в неврохирургията и неврорехабилитацията.

Следете новините ни в GoogleNews