От 27 до 30 май т. г. в комплекс „Св. св. Константин и Елена“ се проведе Десетият национален конгрес по хранене с международно участие. Юбилейното научно събитие събра най-добрите български лекари диетолози, както и учени, работещи в сферата на микробиологията, химията, биотехнологиите и други научни области, свързани с храненето.
С проф. Божидар Попов разговаряхме за вредните храни, диетите и има ли ГМО в България. 

Проф. Попов, как оценяване нивото на наскоро проведения Десети национален конгрес по хранене и кои бяха основните теми на Конгреса?

Нивото на Конгреса беше много високо и определено мога да кажа, че това бе един силен национален форум за храненето и диететиката в България. По време на тридневната ни интензивна програма наши и чужди специалисти изнесоха около 100 научни доклада по най-актуалните аспекти на храненето и диететиката. Обхванахме 15 тематични направления от възможните общо 20 направления, които се дискутират на всички съвременни форуми по хранене в света. Специалистите от Дружеството по хранене и диететика имат своя практически опит и заслужено самочувствие, участвайки в най-престижните научни форуми, като например ХХ международен конгрес по хранене в Испания през 2013 г.

Бих откроил няколко специални акцента от тематичната програма на Конгреса: национална хранителна политика, хранителна епидемология, безопасност на храните, физиология на храненето, включваща обмяната на веществата, нутрагеномика и нутрагенетика, както и здравословните функционални храни, предлагани от български и чужди производители. Засегнахме нови важни тенденции в храненето на децата и подрастващите; на алтернативните диети и рисковете от прилагането им; анализирахме клиничните аспекти на метаболитния синдром, на артериалното налягане и затлъстяването при различните групи пациенти. Дискутирахме ролята на микро- и макронутриентите в храните, които консумира българинът, както и популярната в обществото ни проблематика за суровоядството и строгото вегетарианство – „за“ или „против“, от наша, професионална гледна точка. По този въпрос мненията ни са единодушни: българинът би трябвало да слага на трапезата си повече пресни плодове и зеленчуци, както и повечето видове сурови ядки, без да изпада в драстични крайности (т.е. да не ограничава менюто си само до суровите плодове и зеленчуци или до пълното вегетарианство). Имаме отлични лекари-диетолози с дългогодишна практика в изготвянето на компетентни диетични програми, прилагани индивидуално към всеки отделен пациент.

По време на Конгреса специалисти от секцията по микробиология към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) изнесоха важни доклади за състава и степента на безопасност при разнообразни групи храни, които масово консумираме в ежедневието...

Общото ни становище е, че се констатират нарастващи химически замърсители на въздуха, водата, почвата и на цялата околна среда, в която живеем през последните десетилетия. А това неизбежно рефрлектира и върху екологичността и качеството на храните, които всеки ден консумираме. Глобалното замърсяване на околната среда се прехвърля и върху храната ни. И това вече е сериозен проблем не само за България, но и за света, като крие своите рискове и може да увреди нормалния генотип на всяка нация, включително и на българската. В секцията по микробиология на храненето към НЦОЗА работят не само лекари, но и биолози, химици, лаборанти и други специалисти, които редовно следят съдържанието на химическите замърсители в околната среда, например на тежките метали, на пестицидите и други вредни вещества.

Безопасността на храните, които всекидневно консумираме, крие много „подводни камъни” откъм състав, технология на производство и търговски вид на продуктите. Кои са най-честите и типични проблеми в тази връзка?

Списъкът с примери за вредни и опасни за здравето храни е дълъг, затова тук ще откроя само най-типичните от тях. Например кетърингът у нас предлага готова, сервирана храна по различни обществени събития, но произходът, трайността и хигиенните норми при тези продукти нерядко будят съмнение. Най-малкото, липсват сертификати и етикети за състава на тези храни. Друг типичен пример е некоректната политика на производители и вносители при етикетирането на продуктите им в търговската мрежа – върху етикетите не е изписан пълният състав на веществата и субстанциите, и умишлено се премълчават различни вредни съставки като консерванти и аспартами, например. А относно все по-актуалната проблематика за наличието на ГМО в българските продукти, на Десетия конгрес по хранене бяха изнесени любопитни факти.

Като специалист по хранене, как ще отговорите на въпроса: има ли ГМО в България и как се контролира този световен проблем у нас?

Изнесеният по време на Конгреса доклад от Агенцията по безопасност на храните констатира, че се очертава трайна тенденция към намаляване на изследваното и установено съдържание на генно-модифицирани организми в продуктите, с които се храним. За регламентиран норматив се приема количество на ГМО под 0.9%. Анализите са направени от Дирекция „Лабораторни дейности и контрол на качеството” и засягат периода от 2004 до 2013 г. Най-често срещаните продукти с установени отклонения са колбасите, соевият гранулат, вафлите, соевият лецитин, царевичният корнфлейкс (снакс), царевичният хляб и др. Тези храни са внос от САЩ, Бразилия, Аржентина, Холандия, Гърция, Румъня и Сърбия. Като цяло се запазва една относително добра държавна практика на недопускане на генно замърсени храни, която би трябвало да продължава и за в бъдеще, защото става въпрос за здравето на нацията ни.

Кои са най-сериозните нерешени проблеми при храненето на българина и има ли страната ни национална концепция за решаването на тези проблеми?

Системното преяждане, обездвижването, нездравословните сурогатни храни, които редовно приема т. нар. средностатистически българин, както и цялостният нездравословен начин на живот, са най-сериозните провокатори на наднорменото тегло и затлъстяването на нашата нация. Неправилното и небалансирано хранене, изпадането в крайности спрямо една или друга диета, гоненето на бързи (но всъщност нетрайни) резултати са само едната страна на „медала”.

Другата, често пренебрегвана страна, е, че обществото ни допуска публично да се изявяват всякакви самозвани природолечители и мними терапевти-специалисти без абсолютно никакъв ценз или опит, прилагайки своите „изпитани” диетични методи. Ставаме свидетели как медиите дават официална трибуна на откровени аматьори и дилетанти, които не само че не са лекари или хора с медицинско образование (нямащи нищо общо с науката за храненето и диететиката), но нямат дори и завършен специализиран курс по здравословно хранене. Считам, че допускането до медиите на такива самозванци е голяма грешка, която нерядко завършва с причиняване на трайни вреди за здравето на лековерните хора, подлагащи се на подобни „терапии”. Акцентирам и върху горчивия йо-йо ефект от техните диети, който идва много бързо след приключването на такава „диетична” програма.

Допускането до медиите на такива „алтернативни диетолози” не се ли корени в самия Закон за здравето, чийто член 166 за неконвеницоналните методи позволява практикуването на диететика и на гладолечение от неспециалистите?

Определено е така. Това е нормативната база, която позволява на всякакъв вид неспециалисти да практикуват с години наред и да продължават да се изявяват в националните ни медии. Би трябвало самият Закон за здравето да се ревизира радикално, на парламентарно ниво, относно прилагането на член 166 – с диететика да имат право да се занимават само лекарите с тази придобита специалност. В противен случай хората, желаещи да отслабнат, ще продължават масово да бъдат лъгани и цяла гвардия „специалисти” ще печели все повече на техен гръб.

По време на Десетия конгрес по хранене бяхте преизбран за Председател на Дружеството по хранене и диететика. Каква ще бъде политиката на Дружеството през следващите 4 години от мандата ви?

През последните 12 години, от 2003 г. насам, Дружеството ни е провело общо 11 национални форума – 4 конгреса и 7 конференции по хранене и диететика. Ще продължим с успешните научни изяви на българските диетолози и на Дружеството ни – и в национален, и в международен план. Лично аз заедно с екипа от колеги специалисти, определяме за наши приоритети регламентирането на проблема с практикуването на професията „диетолог” , целенасочената дейност по провеждане на масово достъпни публични форуми за здравословно хранене и здравословен начин на живот (като лайфстайл), и популяризирането на изтъкнати български специалисти с ярък принос към науката хранене и диететика в България. Също така, време е да създадем единна национална политика и професионална концепция за здравословно хранене на нашата нация.

Под егидата на Българското дружество по хранене и диететика, в два последователни съботно-неделни модула, на 6-7 и на 13-14 юни, ще проведем лекционният форум „Хранене и здраве”. Входът за това събитие ще бъде безплатен и отворен за широката аудитория – в Биологичния факултет в гр. София, а лектори на модулите ще бъдем заедно с доц. д-р Людмила Иванова и д-р Росица Попова от Медицински университет - София. Предстои и друго значимо събитие: на 26 и 27 юни ще отбележим 100-годишнината от революционното откритие на д-р Стамен Григоров – млечнокиселата бактерия Lactobacillus bulgaricus, предизвикваща образуването на киселото мляко. Събитието ще се проведе в родното място на д-р Стамен Григоров – град Трън.