Проф. Пенко Шотеков: Има опасност да се повтори сценарият с испанския грип

Спирането на плановия прием в лечебните заведения, заради усложнената епидемична обстановка, създаде нови предизвикателства пред медици и пациенти. Как се лекуват спешни състояния, които не са свързани с COVID-19, кога трябва да се потърси специализирана помощ, какви могат да бъдат последствията от коронавируса върху здравето ни в перспектива коментира проф. Пенко Шотеков, началник на клиниката по нервни заболявания в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

Проф. Шотеков, кои са най-честите оплаквания, с които пациентите идват във вашата клиника по неврология в сегашната ситуация?

Както знаем, от 2 седмици в болниците се приемат само спешните пациенти с мозъчни инсулти, пристъпи на мултипленна склероза. Има някои много тежки болкови синдроми, които имат нужда не само от неврологична, но и от неврохирургична помощ след това. Това са пациенти, които не могат да чакат и ние се стремим да отговорим на нуждите им.

Прави ми впечатление, че има разбиране от страна на пациентите. Тези, които имат по-слаби неврологични оплаквания, предпочитат да си седят в къщи, а не да се трупат пред амбулаториите. Естествено, условията, при които работим, са напълно променени. В нашата клиника леглата намаляха наполовина, защото трябваше да осигурим такива и за колегите от клиниките по ревматология и професионални заболявания, които се превърнаха в ковид отделения.

Двама от лекарите ми в момента са под карантина, а две от сестрите отидоха доброволно да работят в ковид зоната. Напълно сме наясно, че борбата с тази инфекция не може да е само локална, а на всички нива и проявяваме разбиране. Трябва всички заедно да се справим с този проблем.

А кои са неврологичните състояния, които не търпят отлагане?

Например, когато има една силна дискогенна болка (болка в кръста), която не позволява на човек да живее нормално, да спи нормално, не е добре да чака да „му мине от само себе си“. В много от случаите се оказва, че тези пациенти имат не само спешна нужда от невролог, но и от неврохирург. Не са намалели и мозъчните инсулти. В момента в клиниката имаме няколко такива като един от болните е с тежка хеморагия (вътрешен кръвоизлив).

Споменахте пациентите с множествена склероза. Какво би се случило, ако такъв човек получи пристъп и не се лекува навреме?

Повечето от тези пациенти са на постоянна терапия, но въпреки всичко се случва да получават пристъпи на болестта. В такъв случай много важно е веднага да бъдат приети и лекувани. В противен случай симптоматиката се задълбочава и може да се стигне до тежка парализа, засягане на някои черепно-мозъчни нерви, на очния нерв и др. Пациентите с множествена склероза са инструктирани: ако усещат нещо притеснително или нова симптоматика, трябва веднага да се обърнат към нас. Всяко отлагане довежда до задълбочаване на заболяването.

Още повече, че говорим за млади хора, нали така?

Точно така. Пикът на това заболяване е около 30-тата година. В клиниката се наблюдават постоянно над 450 такива пациенти, като се има предвид, че в България общо хората с множествена склероза са около 3500-3600.

Пациентите с неврологични заболявания по-предразположени ли са към заразяване с коронавирус и съответно как биха го преболедували?

Това беше един проблем в началото на епидемията. Например за пациентите с мултипленна склероза се смяташе, че са рискови, тъй като голяма част от тях приемат медикаменти, които потискат имунната система. Оказа се, с течение на времето, че те не са по-изложени на риск, в сравнение с останалия контингент. Даже в момента има сайтове, на които всеки лекар, който има пациенти с мултипленна склероза и коронавирус, може да подаде информация. Целта е да се направи една глобална или по-скоро европейска преценка за съотношенията ковид – мултипленна склероза. Естествено, има наши пациенти с хронични неврологични заболявания в комбинация с диабет или високо кръвно налягане, които са рисков контингент за усложнения от ковид инфекцията.

Имаше научни съобщения, че при някои от пациентите с коронавирус, заболяването започва с неврологична симптоматика. Вие имали ли сте такива случаи?

За щастие в България такива случаи почти няма. Но! Фактът, че голяма част от болните не усещат мирис и вкус, показва, че е засегната централната нервна система. Първоначално и в световен мащаб не се обръщаше голямо внимание на този факт. Но какво се случи? Данните от 5%, в самото начало, за засягане на мирис и вкус, сега нараснаха на 88% !

Това накара учените да се съсредоточат върху нервната система и се оказва, че наистина частици от вируса се намират в централната нервна система, в темпоралните дялове, подкоровите ганглии, вегетативните ядра в мозъчния ствол и др. Намират се и в субстанция нигра. И обърнете внимание! Засягането на това ядро има отношение към развитието на паркинсонизъм.

Това постави въпроса няма ли тези хора след няколко години да развият болест на Паркинсон. Такова развитие на нещата е имало при испанската болест, преди около 100 години. (Оказа се, че грипът тогава не е испански, а вариант на птичия грип и също така китайски, но това е друг въпрос). При заразените тогава също е имало засягане на мириса, като една част от тях са развили тежък енцефалит – възпаление на мозъка, известно като летаргичен енцефалит. След няколко години се установило, че болните прекарали енцефалит, са имали от 3 до 4 пъти по-висок риск от развитието на паркинсонизъм. Този въпрос е на дневен ред и при тази пандемия: няма ли пациентите със засягане на нервната система един ден да развият постинфекциозен паркинсонизъм?

Кога ще разберем?

Вероятно след 6-7 години. А може и изобщо да няма такава връзка. Аналогиите са по линия на това, че и при двете вирусни заболявания (Испанската болест и COVID-19) има загуба на мирис, на вкус, доказано е, че е засегната централната нервна система с развитие на невродегенеративни промени. Това показва, че Ковид 19 не е никак безобидна инфекция. Засягане на нервната система се установява в над 50% от случаите.

В литературата са описани мозъчни инфаркти при COVID-19 (5%), остри демиелинизиращи полиневропатии, енцефалопатии и др. Не споменавам общите неврологични симптоми като главоболие, адинамия (отпадналост) и др. Така че настоящата пандемия може да се окаже бомба със закъснител след няколко години. Но това никой не може да го каже със сигурност. Засега има само хипотеза, че е възможно да се повтори сценарият от преди 100 години.

Проф. Пенков Шотеков, д.м.н., е завършил медицина през 1971г. във Висш Медицински Институт-София. След конкурс постъпва на работа в Катедрата по неврология на Медицинска академия -София, като стажант асистент. През 1975 г. получава специалност "Неврология". От 1988г е доцент по неврология, завеждащ неврологично отделение и завеждащ Ултразвукова лаборатория към клиника по неврология в УМБАЛ "Александровска". От 1999 е професор по неврология. В периода 2000-2008 г. е завеждащ Катедра по неврология при Медицински факултет на Медицински университет-София. През 2000-2010 е началник на Клиника по нервни болести към УМБАЛ „Александровска”, а в момента е началник на Клиника по нервни заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. 

Следете новините ни в GoogleNews