Психическият стрес, работата в електронна среда, липсата на достатъчно почивка и нощен сън, злоупотребата с алкохол, цигари, наркотици и стимуланти, нездравословното хранене и липсата на редовно спортуване са фактори на променената околна среда, които повишават риска от поява на хипертония, посочва началникът на Клиника по кардиология на Военномедицинска академия (ВМА) – полк. проф. д-р Ивайло Даскалов.

На 17 май се отбелязва Световният ден за борба с хипертонията. Редица лечебни заведения организират безплатни консултации и измерване на кръвното налягане.

По думите на проф. Даскалов сериозен проблем у нас остава лошият контрол на хипертонията. Специалистът цитира резултати от скрининг на населението в цялата страна, проведен през 2022 г.

При предходната кампания в България за 2022 г. са прегледани над 4 хиляди души, от 16 областни града, на средна възраст 62 г. Пропорцията на хипертоници, приемащи лекарства е 74%, като от тях контролирани стойности на кръвното налягане са имали едва 46%, т.е. приблизително половината, казва той.

Кардиологът посочва, че често пъти ранното начало на болестта не е свързано с оплаквания и не става причина за консултация със специалист и предприемане на лечение. "Артериалната хипертония, когато не се лекува и контролира системно, води до сериозни инвалидизиращи усложнения, дори и до фатален изход", предупреждава проф. Даскалов.

Сърдечносъдовите заболявания остават водещата световна причина за болестност, смъртност и инвалидизация. Очаква се да бъде одобрен и приет общоевропейски план за превенция. Целта на плана е доста амбициозна – да се намали сърдечно-съдовата заболеваемост с 30% до 2030 г.

България не се различава от глобалната статистика, където сърдечносъдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. В тази връзка страна ни също трябва да приеме Национален кардиологичен план, припокриващ общоевропейските цели. Този план е важен, за да може да има структурирана грижа не само за пациентите със сърдечносъдови заболявания, но и за изложените на риск, казва проф. Даскалов и обяснява, че идеята е да се въведат принципи на поведение с основен фокус върху превенцията - да бъдат идентифицирани рано рисковите фактори и да бъдат повлияни адекватно, за да не се стигне до заболяване. Превенцията в България е все още на заден план. Трябва да се промени здравната култура и хората да се грижат за здравето си преди да са се разболели.

Статистиката за Европейския съюз показва, че заболеваемостта от артериална хипертония е между 30 и 45%. У нас данните са сходни - трима от всеки 10 души на възраст над 18 г. е с високо кръвно.

Хипертония под контрол

За да бъде поставен контрол над заболяването, трябва да се прекъсне негативната тенденция все повече млади хора в активна, трудоспособна възраст да боледуват от хипертония. Затова обръщаме сериозно внимание на превенцията – повишаване на физическата активност, здравословно хранене. Важно е да се ограничи употребата на сол до 5 грама дневно, на хидрогенирани мазнини, алкохол и тютюневи, казва специалистът и припомня, че пушенето е сред основните причини за исхемична болест на сърцето и артериалната хипертония. Никотинът в цигарите стеснява кръвоносните съдове, намалява притока на кислород към сърцето и повишава кръвното налягане – основни фактори за възникване на миокарден инфаркт, посочва кардиологът.

Безсънието и стресът са фактори, които също водят до сърдечни проблеми, казва проф. Ивайло Даскалов.

Още по темата

01/09/2022

Здраве

80% от българите смятат, че са в добро здраве, но всеки трети е с високо кръвно

30/05/2022

Здраве

Мъжете над 40 и жените над 50 г. трябва да се преглеждат за риск от хипертония

17/05/2022

Здраве

Кардиолог: Леките степени на хипертония могат да се контролират с намаляване консумацията на сол