"Все още има много неизвестни, свързани с южноафриканския вариант на COVID-19, но категорично мога да кажа, че това не бива да предизвиква по никакъв начин паника, защото наистина не знаем за какво точно става дума."

Това каза по БНТ проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН, в коментар за варианта, който прикова вниманието на научната общност.

"Вариантът, който беше засечен в Южна Африка, Ботствана и Хонконг, прикова вниманието с необичайно високия брой мутации в S белтъка. Това е шипчето, с което вирусът се свързва с рецепторите на клетката. 32 са мутациите, досега не е имало такъв вариант, медиите го нарекоха "супервирус". Дали е "супервирус" предстои да разберем, за сравнение Делта вариантът има само 16 мутации", посочи вирусоложката.

Според нея все още е рано да се каже дали е по-заразен или по-опасен, но е възможно да "бяга" от имунния отговор. Тя допусна, че тъй като мутациите са в шипчестия протеин е твърде възможно те да попречат на свързването с клетката и да затрудняват инфектирането.

"Случаите в Южна Африка са били 312 после стават 860, научната общност следи с особено внимание тези промени. Интересното е, че многото мутации са възникнали в рамките на един взрив. Не е изключено това да е станало в човек със сериозен имунен дефицит, т. е. инфекцията е продължила дълго, организмът не е е успял да изчисти вируса и са селектирани тези мутации. Може да е бил и човек с нелекувана ХИВ инфекция", каза проф. Александрова.

По думите ѝ причините за мутациите на COVID-19 не могат да се търсят във ваксинацията, тъй като вариантите, които се разпространяват до момента, са възникнали преди масовата ваксинация срещу коронавирус. Все пак тя подчерта, че имунизациите трябва да обхващат възможно най-голям брой от населението и да се извършват в кратък срок, за да може да бъде спряно разпространението на инфекцията. Според нея колективен имунитет може да бъде постигнат едва при 90% ваксинирана популация. Причината за това са непрекъснатите мутации.

"Много неща все още не знаем за вируса. Ще има нови варианти при всички случаи, но някои от тях се разпространяват при шепа хора, рядко се получава вариант, който да успее да се наложи. Ваксинациите са унищожили напълно вируси, които са предизвиквали епидемии в миналото - като едрата шарка, чумата", каза проф. Александрова.

По думите ѝ не бива да се отлага имунизацията в очакване на по-добра ваксина. Вирусът произвежда милиарди свои копия в човешкия организъм и пораженията, които може да нанесе, са несравними с редките странични реакции от ваксините.

"Вирусът отвори кутията на Пандора, но в нея все още остава надеждата", оптимистично обобщи проф. Радостина Александрова.

Още за нови вариант