Броят на децата с увреждания в световен мащаб се изчислява на почти 240 милиона, според нов доклад на УНИЦЕФ. Те са в неравностойно положение по повечето показатели за благосъстоянието на децата, отчита докладът.

„Изследването потвърждава това, което ние вече знаем: Децата с увреждания са изправени пред много, често трудни за преодоляване препятствия в реализирането на правата си“, отбеляза Хенриета Фор, изпълнителен директор на УНИЦЕФ. „От сериозни въпроси като достъпа им до образование до прости, но важни неща, като някой да им чете приказки у дома. Вероятността децата с увреждания да бъдат включени или чути е много по-малка по почти всеки показател. Твърде често те просто остават на заден план“.

Докладът включва съпоставими в международен план данни от 42 държави и обхваща над 60 показателя за детско благосъстояние – от хранене и здраве до достъп до вода и санитарни услуги, образование и защита от насилие и експлоатация. Наборите от данни са разпределени по вид функционално затруднение и тежест, пол, икономически статус и държава. Докладът ясно показва бариерите, които пречат на децата с увреждания да участват пълноценно в обществата, и как това често води до здравословни проблеми и трудности в социалните отношения.

Какви дефицити понасят децата с увреждания

- 24% по-малко вероятно е да получат ранно стимулиране и отзивчива грижа; 

- 42% по-малко вероятно е да имат основни умения за четене и броене; 

- 25% по-вероятно е да страдат от загуба на тегло и 34% – от забавяне в растежа; 

- 53% по-вероятно е да имат симптоми на остри респираторни инфекции; 

- 49% по-вероятно е никога да не са посещавали училище;

- 47% по-вероятно е да не посещават основно училище, 33% по-вероятно е да не посещават средно училище и 27% по-вероятно е да не посещават висше училище;

- 51% по-вероятно е да се чувстват нещастни;

- 41% по-вероятно е да се чувстват дискриминирани;

- 32% по-вероятно е да са обект на тежки телесни наказания.

Специфичните изживявания на хората с увреждания обаче се различават значително. Анализът показва, че съществува цял спектър от рискове и възможни последици в зависимост от вида увреждане, местожителството на детето и до какви услуги има достъп то. Това подчертава колко е трудно да се правят обобщаващи изявления за бариерите пред тях и колко е важно да се разработят целеви решения за адресиране на неравенствата.

Достъпът до образование е една от многото теми, разгледани в доклада. Налице е широко съгласие за важността на образованието, но децата с увреждания все още изостават в учението. Според доклада децата, които изпитват затруднения в общуването и в това да се грижат за себе си, е най-вероятно да не посещават училище, независимо от етапа на образование. Броят на децата, които не посещават училище, е най-голям сред децата с множество увреждания и неравенствата се задълбочават още повече, като се отчете и тежестта на увреждането.

„Приобщаващото образование не трябва да бъде лукс. Прекалено дълго време децата с увреждания са изключвани от обществото по начин, който нито едно дете не заслужава. Моят личен опит като жена с увреждане го потвърждава", казва Мария Александрова, 20 г., млад застъпник за приобщаващо образование в България. „Никое дете, особено най-уязвимото, не трябва да се бори само́ за основните си човешки права. Имаме нужда правителствата, заинтересованите страни и неправителствените организации да гарантират, че децата с увреждания ще имат равен, приобщаващ достъп до образование“.

УНИЦЕФ работи с партньори на глобално и местно ниво, за да помогне за реализирането на правата на децата с увреждания. Всички деца трябва да имат гласност по въпросите, които засягат живота им, както и възможност да реализират своя потенциал и да упражняват правата си.

Уницеф призовава правителствата да предоставят на децата с увреждания равни възможности, работейки съвместно с лицата с увреждания, за да гарантират приобщаващи услуги и равнопоставен достъп до образование и да премахнат стигмата в общностите и обществата.

Нужни са консултации с хора с увреждания и да вземат предвид целия спектър от увреждания, както и специфичните потребности на децата и техните семейства, когато предоставят приобщаващи услуги и равнопоставен достъп до качествено образование.

Анализът има за цел да увеличи включването на 1 от 10 деца и млади хора с увреждания по целия свят, като гарантира, че те са преброени, консултирани и взети под внимание при вземането на решения.

Новата глобална оценка на броя на децата с увреждания е по-висока в сравнение с предишните оценки и се основава на по-цялостно и всеобхватно разбиране за уврежданията, като взема предвид функционални затруднения, включително тревожност и депресия.

„Изключването често е следствие от невидимостта“, казва Хенриета Фор. „От много дълго време нямаме надеждни данни за броя на децата с увреждания. Когато не успяваме да преброим, обмислим и се консултираме с тези деца, ние не успяваме да им помогнем да достигнат огромния си потенциал.”