Офталмолог: Все още има риск от увредено зрение на недоносените бебета в малките населени места

Д-р Герганова Светославова завършва медицина през 2014 г. в Медицински Университет - София, а през 2016 г. специализира в детско очно отделение към Университетска Болница - Royal Eye and Ear Hospital, гр. Манчестър, Англия. Провежда тясна специализация по Детска офталмология и Страбология в Ротердам, Нидерландия по програма на Международния съвет по детска офталмология и страбология. Професионалните ѝ интереси са в областта на детската офталмология и ретинопатия на недоносеното. Тя практикува в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, София.

Д-р Светославова, тази година се включвате за пореден път в конференцията “Родени твърде рано” с лекция за проблемите със зрението, които могат да засегнат недоносените деца. Защо тази тема е толкова важна не само за Вас, като офталмолог, но и за колегите Ви, които работят в неонатологичните отделения?

Важно е всички ангажирани страни да участват, защото колкото повече информация имаме като лекари и родители, толкова по-малко ще са децата със зрителни нарушения. Зрението е сетивото, на което най-много разчитаме за своето развитие и живот. То е недоразвито дори при децата, родени на термин, а когато говорим за недоносени деца, тежестта и вероятността за усложнения е още по-голяма. Затова тази тема е от особена важност.

Каква е причината недоносените деца да са изложени на по-висок риск от проблеми със зрението и кои от тях са най-застрашени?

Както казах, причината е че при преждевременно раждане ретината и нейните съдове все още не са развити докрай. Когато това става в условия, различни от естествените, има риск да се развият патологични съдове и тогава говорим за ретинопатия на недоносеното. Най-застрашени са бебета, родени под 32 гестационна седмица или с тегло под 1500 грама. Колкото по-рано са родени и с по-ниско тегло, толкова по-висок риск има. Придружаващи рискови фактори са тежка кислородозависимост и бронхопулмонална дисплазия, анемия, кръвоизливи, инфекции и други утежняващи състоянието фактори.

Кои са най-често срещаните проблеми при бебетата, родени по-рано?

Освен ретинопатия на недоносеното (РОП), преждевременно родените деца са с по-висок риск от поява на рефрактивни аномалии, кривогледство, вродена катаракта или аномалии на лещата и ириса, както и от кортикално зрително увреждане при децата, които са имали интракраниални кръвоизливи. Децата, които са били с някаква степен на РОП са с по-голяма вероятност да развият проблеми от гореспоменатите.

Има ли допълнителни рискови фактори след раждането, които могат да повлияят за развитието или увреждането на зрението?

Всичко, което се появи като усложнение в общото състояние на недоносеното, докато е в интензивното неонатологично отделение, крие риск да нарушим процеса на васкуларизация на ретината и да се развие РОП. Вътречерепните кръвоизливи, тежките хидроцефалии, както казах, може да доведат до засягане на мозъчната кора и центъра на зрението, а оттам да засегнат и зрението. Или да се нанесе поражение върху нервните пътища, които контролират положението на очите и това да доведе до кривогледство.

Как се следят очичките на недоносените бебета при престоя в неонатологичното отделение?

Всяка година включвам тази тема в лекцията си на конференцията “Родени твърде рано”, защото е важно да се спазва като протокол. Освен това родителите трябва да са запознати, че когато детето вече е изписано от отделението, е тяхна отговорност да го водят на последващи прегледи. Най-общо казано, първият преглед трябва да е 4-5 седмици след раждането. Обикновено се пада 31-32 г.с. Но според последните препоръки на Американската педиатрична асоциация при децата родени под 25 гестационна седмица, той трябва да се случи в 30-та седмица, въпреки че все още видимостта не е добра. От първия очен преглед се определя кога да са следващите прегледи. Те биват описани в епикризата при изписване и родителите имат инструкции кога да доведат бебето за следващ преглед.

Защо е важно проследяването на зрението на недоносените деца и какво трябва да знаят родителите за потенциалните проблеми, които могат да засегнат детето им. За какво трябва да следят, на какво да обръщат специално внимание?

Ако говорим за РОП, проследяването е ключов фактор към успеха. Много често при поставена диагноза РОП, детето все още не е на етап за лечение, налага се да ги проследим и след изписването, за да видим каква е резолюцията на състоянието - и ако се влоши да реагираме навреме. Ако пък сме приложили лечение, родителите трябва да знаят, че това не е краят на РОП. Тежката степен на РОП почти винаги води до последствия, дори и след лечение. Също така, след агресивна форма на РОП, която е стабилизирана към момента на изписване, е възможно да се появи след месеци рецидив, който да доведе до слепота, ако не бъде извършен навреме преглед и приложено отново лечение. Много голяма част от тези фактори са обратими, ако бъдат констатирани навреме. Но пропускането им води до трайно увреждане. А загуба или по-ниско зрение в ранните периоди на развитие на детето, могат да доведат и до други забавяния и дефицити в цялостното му развитие.

Според Вашите професионални наблюдения, работи ли добре наличната в България профилактика за зрението на недоносените деца? Има ли някакви трудности при прилагането ѝ навсякъде, има ли достатъчно специалисти?

В столицата и в големите градове в България има добра организация и болниците с трето ниво на неонатологично отделение разполагат с офталмолог, който да консултира децата. Ако се наложи лечение - центровете за лечение са по-малко, но има работеща мрежа между неонатологичните звена за транспорт на децата, там където ще се извърши лечението на РОП. Проблеми има в по-малките населени места. Там се наслагват няколко фактора - проследяването на бременността е с по-ниско покритие, малцинствените майки са по-концентрирани в тези райони, тяхното образование е по-ниско и често се стига до поставяне на диагноза твърде късно.

Оттам започват и затрудненията с транспорт и организация. В по-малките населени места няма персонал, нито в АГ сектора, нито в неонатологичния сектор, нито в останалите специалности, които са ангажирани в сложния процес да спасиш и отгледаш недоносено дете, в това число и очни специалисти. Не на последно място все още няма национална стратегия за финансиране на новите методи на лечение на РОП, а именно приложението на AVGF медикаменти интравитреално. Все още няма утвърден протокол чисто административно, НЗОК да изплаща тези медикаменти, и наличните възможности са твърде бавни за случаите, когато трябва да се приложи спешно. Като цяло, както всички педиатрични състояния, изискващи комплексна грижа, и това е недофинансирано. Това създава проблеми и на персонала, и на родителите.

Слепотата, частична или пълна, за съжаление, може да засегне по-често бебетата, родени твърде рано. Какви са статистиките за България? Подобряват ли се грижите за недоносените бебета у нас в това отношение?

Официална статистика за България няма. Но в нашата болница, отделението по Неонатология води такава, за децата, които са родени там. За групата деца, родени 28-32 гестационна седмица, бебетата, които са стигнали до лечение са 0%. Тези между 24 и 27 г.с. са с 10% честота, толкова колкото е и в развитите западни държави. А от децата, родени и проследени в болницата и от двете групи, за последните пет години, нямаме нито едно дете, което да е стигнало до слепота. Това показва колко важна е взаимната интердисциплинарна работа по протокол за предотвратяване на РОП и последствията. За съжаление, статистиката в малките населени места, макар и неофициална, е много по-лоша. За последната година като консултанти сме констатирали три случая на тежка степен на РОП с вероятна последваща слепота, на деца, родени в малки населени места и други, които ще са с частично намалено зрение заради увреждания. Неонатологичните грижи са много подобрени и са на световно ниво, и продължават да се подобряват, но както казах това е основно в големите градове и болници. В малките болници кадровият проблем, липсата на оборудване, неинформираността на родителите - всичко това води до съвсем различна статистика.

Какви нови възможности за лечение са налични с напредъка на медицината? Достъпни ли са те и у нас?

Две неща са въведени през последните 10 години като стандарт в лечението на РОП. В диагностичен план това е дигиталното фотодокументиране с камери. Това е достъпно в няколко центъра в България, включително и при нас. В лечебен план това е приложението на AVGF медикамент при особени форми на РОП, при които класическата лазерна обработка не дава толкова добри резултати. И това е достъпно в България, макар и в малко центрове. Нашият е един от тях. За съжаление, както казах, има какво още да се работи в насока финансиране от НЗОК.

Като специалист, който работи с най-малките и болни бебета, с какво смятате, че допринася Конференцията “Родени твърде рано” за колегите Ви и за Вас, както и по отношение на грижите и проследяването на недоносените деца?

Грижите за недоносени деца са много комплексни и различни от всичко останало. Те са многопрофилни, изискват познания от различни специалности. За мен конференцията “Родени твърде рано” е полезна именно в това отношение - да имам актуален поглед над останалите специалности, за да мога да включа моите познания в техните протоколи и да действаме заедно навреме. Като родител знам в каква въртележка попадаш, когато за първи път хванеш бебето в ръцете си. И ако говорим за недоносено дете, това не е въртележка, а направо торнадо. Познанията, които трябва да имаш често се появяват със закъснение и после съжаляваш, че не си го научил по-рано. От тази гледна точка конференцията “Родени твърде рано” помага изключително много на родителите да се ориентират в това какво следва и как да постъпят. За което можем само да сме благодарни на Фондация “Нашите недоносени деца” за това, че ви има и се надявам да продължим да работим заедно за нашите малки герои и тяхното бъдеще.

Конференцията “Родени твърде рано - медицински и социални аспекти на развитието на недоносените деца” е единствения по рода и мащаба си форум в България, посветен на темата за преждевременното раждане и недоносените деца. Тя ще се проведе за четвърти пореден път на 16 и 17 ноември 2024 г. в Inter Expo Center - София с възможност за участие и онлайн, и ще събере на едно място известни специалисти от страната и чужбина, професионалисти, експерти и родители. По време на събитието те могат да обменят ценни знания, информация и опит, свързани с раждането на недоносено дете и възможностите всеки малък герой да получи най-добра грижа и бъдеще.

Конференцията “Родени твърде рано” се организира за четвърти пореден път през месец ноември и по случай Световния ден на недоносените деца - 17 ноември, от Фондация “Нашите недоносени деца”. Създадена от 3 майки на недоносени деца, Фондацията е единствената неправителствена организация в България, която работи вече над 12 години в подкрепа на най-малките герои и техните семейства.

Можете да се запознаете с програмата и лекторите и да се регистрирате за събитието тук.

Следете новините ни в GoogleNews