Нормативни пропуски пречат на адекватното проследяване и лечение на хората с хронично бъбречно заболяване

Девет от 10 души у нас не знаят, че имат хронично бъбречно заболяване. Болестта протича без симптоми до момента, в който бъбреците отказват да изпълняват функциите си и се налага да преминат на хемодиализа. Ранната диагностика и адекватното проследяване на рисковите групи би предотвратило появата на хронична бъбречна недостатъчност, но затова са нужни нормативни промени.

В това бяха категорични специалистите, участници в пресконференция по повод предстоящия Световен ден на бъбречното здраве под надслов „Здрави ли са бъбреците ти?“.

За хроничното бъбречно заболяване

Хроничното бъбречно заболяване води до прогресивна загуба на бъбречната функция и често протича без симптоми в ранните си етапи, което затруднява ранното му диагностициране и води до откриване в напреднал стадий, когато е настъпила хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).

При ХБН бъбреците не могат да функционират самостоятелно и пациентите трябва да се подложат на диализа или трансплантация. За съжаление, много пациенти не достигат до диализа поради смърт от сърдечносъдови усложнения, които често са резултат от нарушената бъбречна функция. Около 10% от населението страда от ХБЗ, като заболяването е най-разпространено сред хора с диабет, хипертония, затлъстяване и др. Въпреки разпространението си, ХБЗ остава недооценено и само 1 от 10 души с ХБЗ получава диагноза.

Личната история

Нямах никакви симптоми за проблем с бъбреците. Когато забременях, започнах да получавам отоци и да вдигам кръвно. В един момент спрях да виждам и след поредица от прегледи установиха, че бъбреците ми са крайно увредени. Наложи се да премина на хемодиализа, но това е поддържаща терапия, не е лечения. Изходът беше бъбречна трансплантация, разказва юристът и председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) Христина Николова.

Христина е част от екипа, разработил предложения за нормативни промени, които биха подпомогнали ранното установяване на болестта и навременното ѝ лечение.

Министерството на здравеопазването осигури два нови теста (eGFR и UACR), които определят състоянието на бъбреците, казва тя и уточнява, че тези тестове са препоръчани от съвременните насоки за диагностика на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и могат да осигурят по-точна и по-ранна диагностика на пациентите.“

Какво представляват тези тестове

Тези тестове са препоръчани от международните насоки за диагностика на ХБЗ и са особено важни за пациентите със захарен диабет и артериална хипертония, които са с повишен риск от проблеми с бъбреците. eGFR и UACR са двата основни показателя, които оценяват състоянието на бъбречната функция и служат за диагностика на хронично бъбречно заболяване. 

Очаква се в близките седмици, в лабораториите в цялата страна, в резултатите на пациентите автоматично да излиза показателя изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR). eGFR е най-добрият общ индекс за измерване на бъбречната функция. Той дава по-точна оценка за функцията на бъбреците, отколкото креатинина в кръвта, тъй като взима под внимание и фактори като възраст и пол.

eGFR е чувствителен и може да помогне за откриването на ХБЗ в ранните стадии, когато са налице малки промени в бъбречната функция, които серумният креатинин може да не улови. eGFR <60 ml/min. е сигнал за нарушена бъбречна функция и бележи етап 3а на болестта.

Пациентите у нас могат да се възползват и от ново изследване за определяне на съотношението албумин-креатинин в урината (UACR). Предимство му е високата информативност и се препоръчва като основен скринингов тест за албуминурия. Албуминурията е най-ранният признак на ХБЗ. Повишеният UACR може да бъде знак за ранна бъбречна увреда, дори преди намаляването на eGFR.

Въпреки че са силно препоръчителни за проследяване на хронично болните, не всички имат достъп до тях.

"Техническата грешка"

Макар да отчита положителната крачка с въвеждането им, доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, подчертава, че единият от тестовете (UACR) не влиза в пакета на всички българи със захарен диабет, а само на тези, които са диспансеризирани при ендокринолог.

Това означава, че повече от 400 000 пациенти с диабет тип II у нас са лишени от възможността да получат, съобразена с актуалните световни критерии, диагностика на ХБЗ. Същевременно, макар че хроничното бъбречно заболяване е много разпространено, то не съществува в правния мир в България (няма МКБ код за него), което прави невъзможно поставянето на диагноза и назначаването на адекватно лечение“, алармира специалистът, който определи пропускът на здравното министерство като "техническа грешка", тъй като не натоварва бюджета на НЗОК.

„Двете изследвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е важно да бъдат достъпни за всички пациенти от рисковите групи – тези с диабет и/или с хипертония. При стойности определени стойности е налице хронично бъбречно заболяване, което трябва да се лекува. В противен случай болестта може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна недостатъчност, която изисква диализа за цял живот“, подчерта проф. Борис Богов.

Системата казва "не"

По думите на проф. Богов проблем е и че от 2012 год. не са актуализирани МКБ кодовете (това е международното обозначаване на различните видове заболявания) и на практика според тези кодове хроничното бъбречно заболяване не съществува, вместо него все още се работи с кодовете за хронична бъбречна недостатъчност. Това означава, че се пропускат ранните фази на болестта, когато с помощта на съвременните терапии тя може да бъде овладяна и да не се стига до крайната фаза, когато единственото решение е диализата респ. трансплантацията на бъбрек.

Кодовете са преведени, но експертите от Министерството на здравеопазването трябва да свършат необходимото, за да бъдат въведени у нас. По думите на проф. Богов след среща с министър Силви Кирилов той е получи уверение, че МКБ актуализацията ще бъде извършена до 1 април.

Според Христина Николова необходимите промени, за осигуряване на ранна диагностика на ХБЗ, включват изследвания за бъбречно здраве за всички пациенти от рисковите групи, въвеждане на кодове за ХБЗ и осигуряване на грижа за пациентите с ХБЗ през целия ход на заболяването – от общопрактикуващия лекар в ранните етапи и от нефролог в напредналите етапи на ХБЗ.

Следете новините ни в GoogleNews