Пешеходният път от София до Рилската пустиня: как вярата ни открива Бога и човека до нас

Кой би оставил комфорта и удобството на града, за да тръгне през гори и полета, в жега и в дъжд към дълбините на рилската пустиня? За седемнадесета поредна година стотици поклонници поемат пеша по пътя на пренасянето мощите на св. Иван Рилски в първите дни на месец август.

Поклонническият път започва от центъра на София – старинната църква “Св. София” и свършва в сърцето на Рила, домът и обителта на покровителя на българския народ св. Иван Рилски – Рилският манастир. Тази година поклонението започна с лития към митрополитския храм "Св. Неделя" и ротондата "Св. Георги" с Хавайската чудотворна икона на св. Богородица. Богослужението в "Св. София" се оглави от българския патриарх Даниил. 

Поклонниците до един ще кажат, че центърът и целта на този поход е човек да влезе поне за няколко дена в подвига на свети Иван Рилски. Пътят до Рилския манастир дава чудесна възможност за молитва, размисли, завързване на нови приятелства, както и изграждане на доверие в Бога и в ближния.

Създател и ръководител на поклонническия път „Рилският чудотворец“ е проф. Павел Павлов, специалист по история на църквата и история на християнството по българските земи.

В планината всичко става простичко. Споделяш храната, която си носиш, помагаш на другите и те ти помагат. Вървиш през полета, гори и потоци, катериш скали и осъзнаваш, че цялото тържество на природата, което Бог е сътворил, е безценно съкровище. Подарък, на чийто фон всички дрязги, думи и спорове, които долу те изкарват от равновесие, тук, в планината, стават дребни и незначителни.

Преходът не е само физическо усилие. На всяка по-голяма спирка за почивка духовниците, които се включват в похода, изчитат на части два акатиста на св. Йоан Рилски. Много дни след края на поклонението в ума и сърцето на участниците в похода все още звучи “Радвай се, преподобни отче Йоан, светило пресветлое”. През цялото време на поклонническия маршрут с миряните и свещениците вървя първият викарий на Софийския митрополит – епископ Йоан (Браницки). Той сподели заедно с другите участници всички трудности на пътуването: жегата, изминатите десетки километри пеша, умората и всички останали предизивкателства, които природата предлага на един пътник. 

По време на тазгодишния поход бяха организирани и три беседи на актуални теми с различни духовници. По време на пътуването с поклонниците вървяха и трима лекари, които да окажат професионална помощ при евентуални злополуки. 

Витоша

На 2 август след Литургията в параклиса на витошката хижа “Кумата” поклонниците изкачиха Черни връх и се спуснаха към с. Ярлово, където пренощуваха в двора на църквата “Св. Неделя”.

Там се състоя и първата беседа – с отец Кръстин (Апостолов), в която участниците на похода разговаряха как през нашите човешки отношения се осъществява срещата ни със Бога. Може ли да срещнем Христос, ако не срещнем другия? Все по-често “свободно” избираме да бъдем сами, защото се страхуваме от наранявания и предателства. Срещата ни с другия човек е и да познаем границите на другия.

“Ние непрекъснато учим уроци, съответно придобиваме неща, които са отвъд нашата граница. Защото, когато общуваме, представете си, че сме две кръгчета – когато се срещнем, ето тук по средата е нашето общуване. Цялата тази област, която е отвъд пресечната точка, е известна само и единствено на Бога – дори не и на нас самите.
И така, точно като клетки, които се свързват един до друг, ние ставаме едно Христово тяло. Но тези връзки са връзките на любовта, и забележете – нелицемерната любов, тази, която не дири своето. На точно тази непреднамерена среща – а тя е непреднамерена, защото е отвъд нашите представи – ние възприемаме всеки един човек пред нас като пратеник на Бога, имайки доверие в това, че Бог ще ни опази в тази среща.

Трябва да излезем от модела на потребителското битие, в което се намираме, и да не очакваме само да бъдем в режим: „Какво ще ми даде срещата с човека, който е пред мен?“. Много често Бог ни поставя, за да дадем ние, за да разберем ние къде са нашите слабости. Когато някой ни ядоса, разбираме къде са границите ни – ето го очертанието на другия. Другият ни помага да разберем къде сме ние и тогава да се покаем – да кажем: „Господи, не ми харесва това, което съм. Кажи ми, направи ме друг, наречи ме друг“, 

Изводът от беседата беше, че Бог ни вика към живота, за да сподели с нас любовта си и битието си, не просто да ни направи щастливи. Човекът е този, който пожелава общуването с Бога или го отхвърля. Адът – това е да не виждаме лицата на другите, на любимите си хора. Раят според християнското разбиране е всички да гледаме лицата един на друг, всички да сме тук и сега, а в центъра на този възкръснал и обновен в осмия незалязващ ден човек е Христос.

Цари мали град

На 3 август пътниците се сбогуваха с жителите на селото, които и тази година ги посрещнаха гостоприемно и с два казана топъл боб. За този ден предстоеше преход до местността “Цари мали град” над с. Белчин.

Вечерта на Цари мали град е и най-запомнящата се вечер от цялото поклонническо пътуване. Традиционно се пали лагерен огън, а времето минава в задушевни разговори, хубави песни, смях и танци.

Тази година над Белчин се проведе и беседа с отец Сава (Кокудев) за семейния подвиг на Църквата Христова.

“Ако църквата е семейство, ние сме призвани да бъдем едно в нещо по-голямо — в името на нещо по-голямо. Вижте как тайната на двамата, които стават едно, се отразява в тайната на Тримата, Които са едно. Изпяхме тропара на Петдесетница, а често се казва, че Петдесетница е рожденият ден на църквата. И наистина, от това домостроителство, от това земно устрояване на църквата, тя се ражда на Петдесетница. Днес с някои от вас гледахме иконата на Светата Троица в храм „Света Петка“. Всъщност някои от отците на църквата казват, че битието на църквата е тайната на самия Бог и на Неговото Триединство — Неговото вечно битие, което е битие на любов и общение.

Така че, когато говорим за семейството и църквата, ние винаги се опитваме и насочваме ума си да назовем тайната на Светата Троица. Тази тайна е неназовима — тя е отвъд нашите мисли и думи. Тази тайна може да ни бъде само преподадена и откровена отгоре като послание, което живее и което се дава, като живо Слово. Като дара, пред който заставаме всяка неделя — дара на Тялото Христово, което ни се преподава. Възлюбеният, за Когото църквата говори и към Когото се стреми, ни дава любовта Си и ни обсипва с тази нежност, за която нашата любов е само блед символ… Подвигът на църквата е семеен; подвигът на църквата е кръстен”.

Отец Сава подчерта, че единството на църквата е тайна, която не е идеология, не е програма, а е тайна на любовта. “Любовта на Св. Троица, която беше отпечатана още в първия човек, в Адам, за когато беше казано: не е добре за човека да бъде сам, да му сътворим помощник, нему подобен. Но защо Адам да не може да бъде сам? Първото семейство, първите човеци, Адам и Ева, бяха призовани да постигнат съвършенството на любовта.Те можеше да го постигнат. Можеха. Бяха способни на това. Но свободата се провали в любовта. И все пак Бог остана верен на тая любов и свободно дойде, за да поправи тая грешка. И така неговата тайна, неговата велика тайна, тайната на Бога, тайната на любовта, се отпечата отново в историята”, каза още той.

В Белчин към поклонническия път се присъединиха ученически групи от Варна, Русе и Ловеч.

Клисура и подножието на Рила

На 4 август поклонниците потеглиха към с. Клисура и храм “Св. Димитър Солунски”. Отново жителите на селото ги посрещнаха с усмивки, топъл чай и сготвена с любов храна. Пътниците видяха и стада от диви коне. В късния следобед голямата група се раздели на три части, като участниците в похода пренощуваха около/ в три хижи, сгушени в подножието на планината Рила: “Ловна”, “Малка Юрта” и “Рилски езера”. В х. “Малка Юрта” се отец Георги проведе беседа на тема „Човешките години в земния им живот“. Всеки имаше възможност да зададе въпроси за вярата, живота и да сподели за различни проблеми, за които да получи духовен съвет и утешение.

Колкото повече пътникът се приближава към сърцето на Рила, мястото, където е живял св. Иван Рилски, толкова по-красиво и по-диво става наоколо. Рилската пустиня се разкрива в цялото си великолепие и красота пред погледа. Седемте рилски езера стават все по-близки, а всички спорове, караници и проблеми се смаляват и като че ли заедно с цивилизацията остават в подножието на планината – дребни и незначителни.

Рилският манастир

На 5 август преди обяд българският патриарх Даниил отслужи водосвет на езерото “Бъбрека”. В словото си той насърчи участниците в поклонническото пътуване примерът им да бъде светило за всички онези, които тепърва прохождат към вярата. Той призова миряните да следват завета на св. Йоан Рилски. Покровителят на българския народ завещава на учениците си да се пазят от сребролюбието, да пазят единомислие помежду си и да избягват раздорите и разцеплението.

След водосвета започна последната част от пътя към Рилския манастир, която обикновено е най-дълга и най-трудна. Поклонниците пристигнаха в манастира късно вечерта. 

При пристигането си в Рилския манастир, участниците в похода се поклониха на мощите на светеца. На следващия ден се отслужи тържествена Литургия за празника Преображение Господне, водена от епископ Йоан и епископ Евлогий, игумен на Рилската обител.

Монасите гостиха уморените поклонници с рибен курбан. Походът завърши с поклонение при гроба на рилския светец.