Можем ли да вярваме на етикетите и кое е био

Една от големите измами е не със съдържанието на храните, а с информация за това как някои храни влияят върху човешкото здраве. 

Бумът на т. нар. биохрани

Бумът на малки квартални сладкарнички, пекарни, месарници е свързан с увеличаване на дяла на сивия сектор. В тези обекти се предлагат храни с претенции да бъдат еко и био. Въпросът е какъв е контролът. Модата на „зелените храни“ днес е източник на допълнителна печалба, заяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите на дискусионен форум на експерти в Пловдив.

На рафтовете в магазините храни се преопаковат и се представят за био. Продуктът се представая със заблуждаваща информация като „Произведен в екологичен район“, или „при отглеждането му е приложен екологичен метод“. Според Регламент 834 биопродукти са само тези след сертифициране на биопроизводството, напомня проф. Йордан Гогов.

„Подходящи за деца“

Някои храни от всекидневна употреба – лютеница, майонеза, колбаси – имат обозначение „Подходящи за деца“. При проверка се оказва, че съдържанието им е идентично с това на други опаковки без тази претенция. От Комисията за защита на потребителите обмислят дали това не е нелоялна търговска практика, заблуждаваща информация, коментира Димитър Маргаритов. Той изтъкна успехите на проведените от комисията кампании срещу нелоялни търговски практики. Всички помним откритите имитиращи продукти, представяни за сирене. Затова в нормативната уредба трябва да се предвиди имитиращите и истинските продукти да имат различни места в магазините. Друг нашумял казус беше с оцет и производни, върху чиито етикети беше открита заблуждаваща информация, след като много хора се оплакаха от съсипана зимнина.
От Комисията за защита на потребителите са хващали и алкохол – не опасен, но при който има разминаване на съдържанието с етикета.

Минерална и трапезна вода

Сред най-проблемните продукти по отношение на заблуждаващата информация се оказват водите. За липса на контрол от регламентираните органи, за развитие на сивия сектор, за натиск върху районни здравни инспекции от страна на бутилиращи компании алармира Емил Георгиев от Федерация на потребителите в България.
На пазара има тотална подвеждаща информация за минерални и трапезни води, твърди и Таня Стоименова от Съюза на безалкохолната промишленост в България. Малките деца и възрастните системно са заблуждавани. А минералните води не са безобидни за всеки. Не всички води могат всеки ден да се приемат от малки деца. Това може да окаже влияние върху здравето им.

Ето най-честите нарушения:
- Използва се едно и също търговско название за изворна и минерална вода.
- Не се изписва на етикета находището, а се използват географски названия.
- Не се изписва в зрителното поле вида на водата. Използват се лозунги, слогани, които могат да заблудят потребителя.
- Демонстрира се одобрението на педиатрични дружества, което е абсолютно забранено от нашата наредба.
- Не се изписва високото съдържание на флуор в някои води, както е по европейска директива и по българските наредби. - Децата не трябва да пият такива води.

Глутенът

В Интернет се внушава на потребителите, че масово хората имат алергия към глутен, а той има роля в хлебопроизводството, споделя наблюденията си Мариана Кукушева. На българския пазар се продават брашна, на които пише „ръжено”, но, без да е упоменато, обикновено са с примес на бяло. Шупването накрая на приготвянето на хляба означава, че в съдържанието на ръж има немалко процент пшенично брашно.

Като модно увлечение напоследък са безглутеновите продукти. Този модел на хранене се препоръчва от псевдо диетолози за отслабване, но в това няма резон, обяснява д-р Попова от ИСУЛ. Безглутеновата диета не е нужна за всички хора. Много малко са хората с алергия към глутен. Той трябва да се обявява върху етикетите, за да могат хората с непоносимост към него да го избягват. Останалите не бива да се лишават от тези продукти.

Според д-р Наков от ИСУЛ наистина малко хора имат алергия към пшеницата. Повече хора обаче имат цьолиакия – имунозаболяване, което се отключва от глутена – или още глутенова ентеропатия. Това заболяване не е само при децата, може да се открие и в късна възраст. Непоносимостта не е само към пшеницата, а към всички продукти, в които има нишесте – то се добавя в консерви, в някои червила дори. Широко използвано е в млечни продукти, в месопреработвателната промишленост, в консервната, без да е обозначено това в съдържанието. Нишестето предполага продуктът да поеме рандеман вода и да увеличи обема си. Проблемът е в неотбелязването му върху етикетите на продуктите.

Друг проблем е неотбелязването върху етикетите на добавена лактоза. 10-12% от хората имат непоносимост към лактоза – млечна захар, цитира статистиката д-р Наков. Има множество продукти, в които тя се слага, а това не се упоменава на етикетите. Така лекарите дават на хората съвети как да се хранят, които те не могат да спазят.

Квас или мая

Напоследък много популярен става хлябът, приготвен без мая, който се продава в малките квартални фурнички, защото се смята, че той е по-полезен. Мариана Кукушева от браншовия съюз на хлебарите и сладкарите вярва, че това не е така и че тази тенденция е инспирирана от малките производители, защото квасът отнема много време за приготвяне и употребата му не е подходяща за големи производства. От браншовата организация също така обвиняват много от малките хлебарнички и сладкарнички за работа в сивия сектор и възнамеряват борбата с това да залегне в подготвяния нов закон за храните.

Търговията в интернет ще бъде под прицел

Д-р Любомир Кулински, директор Контрол на храните към БАБХ, заяви, че в подготвяния закон за храните ще има рестриктивна регламентация по отношение на търговията с храни от разстояние.

Заблуждаващата информация

Преди около две години избухна скандалът с конското месо, продавано като говеждо, припомня проф Йордан Гогов. Т.е. има сериозни проблеми при проследяването на суровините. Така хранителната индустрия загуби от потребителското доверие. Доверието се губи и от наличието на много фалшификации – зехтин, доматен сос, сирене, риби, морски деликатеси, бисвити, шоколадови изделия. В европейското законодателство се предвижда формулиране на регламент, недопускащ заблуда в етикетите. Регламент 1169 е за забрана на заблуждаващата реклама на лечебните свойства на продукти, включително и на храни.

Търговецът няма право да променя етикета на производителя, ако с това си действие ще заблуди потребителя. Най-често откривани нарушения са в наименованието на храната, списъка на съставките, на предизвикващите алергии вещества, в грамажа, страната на произход. Напоследък има несъответствия и по отношение на обявената хранителна стойност.
Откакто все повече потребители желаят да подкрепят българското, някои търговци представят твърди европейски сирена за български кашкавал. Често аналогови продукти се представят за оригинални – най-голям е процентът на измамата при млечните, при хайвера; океански риби се представят като черноморски, акула като есетрови, суха млечна суроватка – като сухо мляко, палмови смеси като натурални шоколади. На етикета пише „без изкуствени оцветители“, а това не отговаря на истината. Чували сме за китайски „Смилянски“ боб, но на пазара се предлага и „пазарджишки“ лук от Египет , магданоз от градината на баба от Етиопия.

Проблем в етикетите е, че често не се дава информация за технологичната обработка. Липсата на тази информация дава неправилна представа за продукта. Друг наблюдаван проблем е, че обявеното нетно количество на етикета не винаги е точно – например понякога производителят не изключва глазурата.

Регламент 1924 е за енергийното съдържание на храните. Клиентът се заблуждава, че консумира нискохолестеролна, обогатена с минерали и витамини храна. Внушават се претенции – намаляване на риска от определени заболявания при консумацията на дадена храна. А това е подвеждане, несъответстващо на медицинската eтика.

На провелия се по време на изложението в Пловдивския панаир дискусионен клуб на тема „Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя”, присъства и омбудсманът Мая Манолова. "От измамите с храни еднакво страдат и бизнесът, и българският потребител", каза тя.

Следете новините ни в GoogleNews