Какво е множествен миелом (MM)?
Множественият миелом (MM) е хематологично онкологично заболяване (рак на плазматичните клетки). По същество това е заболяване, при което здравите кръвни клетки се изместват от миеломни клетки.
В човешкия организъм има три основни вида кръвни клетки:
• Бели кръвни клетки, които помагат на тялото да се бори с инфекции;
• Червени кръвни клетки, които пренасят кислород от белите дробове към останалата част от тялото;
• Тромбоцити, които помагат кръвта да се съсирва при кървене.
Когато микроорганизмите атакуват тялото, една част от белите кръвни клетки се променят в плазматични клетки. Tези плазматични клетки помагат в борбата с инфекцията, като произвеждат протеини, наречени антитела, за да убиват микроорганизмите. Когато плазматичните клетки станат ракови е възможно да се превърнат в миеломни клетки. А започнат ли да се размножават безконтролно, миеломните клетки могат:
• Да попречат на здравите плазматични клетки да функционират нормално;
• Да обхванат костната тъкан и да я направят по-слаба;
• Да се разпространят и да образуват тумори в костите или друга част от тялото;
• Да изместят и потиснат растежа на други видове кръвни клетки.
Причината заболяването да се нарича множествен миелом е, защото често има множество области в тялото, където той се развива. Множественият миелом засяга местата, където костният мозък е активен и може да повлияе на костите, кръвта, бъбреците и имунната система.
Има ли рискови фактори за появата на множествен миелом и какви са те?
Множественият миелом е второто най-често срещано хематологично раково заболяване. Всяка година в световен мащаб биват диагностицирани около 159 985 нови случая. Сред рисковите фактори за появата му са:
• Възраст – въпреки че заболяването може да бъде диагностицирано и при млади хора, множественият миелом е най-често срещан сред хора на възраст 60-70 г.;
• Пол – множественият миелом се среща малко по-често при мъжете, отколкото при жените;
• Раса – чернокожите са над два пъти по-предразположени към развитие на множествен миелом, в сравнение с белите, но причината за това е неизвестна;
• Фамилна обремененост – за човек, чийто родители и/или брат/сестра страдат от множествен миелом, има по-голяма вероятност да заболее в сравнение с този, без фамилна обремененост.
Кои са най-често срещаните симптоми на заболяването и кога се проявяват?
Множественият миелом може да предизвика редица симптоми, сред които:
• Повишено ниво на калций в кръвта (хиперкалциемия), което може да е причина за гадене, жажда, сънливост и общо неразположение;
• Нарушена бъбречна функция или бъбречна недостатъчност;
• Анемия, която може да причини умора или задух;
• Костни лезии, фрактури или болка.
Повечето от тях се дължат на натрупване на патологични клетки и протеини. Важно е да се знае, че не всеки пациент с множествен миелом има симптоми в началото на заболяването, както и, че рядко се проявяват всички възможни симптоми.
Как се диагностицира заболяването?
Диагнозата множествен миелом най-често е резултат от комбинация от фактори, признаци и симптоми, съчетани с физикален преглед и резултати от различни изследвания на кръв, урина или костен мозък.
Лекарите често описват множествения миелом в определен стадий. Всеки стадий показва на лекаря колко е прогресирало заболяването. Най-често използвана е Международната система за стадиране (ISS), която се основава на резултатите от кръвните тестове.
Класификацията на множествения миелом помага на лекарите да разберат как заболяването засяга тялото. Всичко това спомага за определянето на най-доброто лечение за пациента в момента на диагностициране.
Като цяло симптомите, прогресията и изходът от лечението при множествен миелом са различни за всеки пациент. Ето защо все повече лекарите се стремят към персонализирано лечение на заболяването.
Лекува ли се множественият миелом и как?
Към момента трайното излекуване на множествения миелом е много рядко, затова целта на лечението е да се облекчат колкото е възможно повече симптомите и да се избегне рецидив.
Ако симптомите на множествен миелом се върнат отново, често се поставя диагноза рецидивирал множествен миелом, при който се наблюдават периоди, в които миеломът проявява симптоми и трябва да се лекува, последвани от периоди на ремисия. В такива случаи може да има нужда от няколко цикъла на лечение, насочени към признаците и симптомите на заболяването.
Ходът на заболяването може да се промени, както и неговите характеристики. Може да има моменти, в които не се наблюдава отговор към лечението. Тази липса на отговор е известна като рефрактерен множествен миелом.
Факторите, които най-често повлияват решението за дадено лечение, са:
• Възраст и общо здравословно състояние на пациента;
• Резултати от лабораторните тестове;
• Симптоми и усложнения на заболяването;
• Предходно лечение с миелом.
Контролирането и лечението на множествения миелом е бързо променяща се област в медицината, а новите лечения и по-доброто разбиране на заболяването доведоха до огромни постижения в лечението, които претърпяват трансформация в края на 20-ти и началото на 21-ви век. В Обединеното кралство, например, степента на преживяемост се е увеличила четирикратно през последните четиридесет години. Това означава, че за много хора предизвикателството ще се състои в това да живеят с множествен миелом в продължение на години, като с хронично заболяване, оставайки с повишено внимание и грижа за себе си.
*С подкрепата на Амджен
