Има ли смисъл масовото тестване за COVID-19?

За много хора по света вземането на проба от носа или гърлото, за да се тестват срещу коронавирус, се превърна в досадна рутинна процедура. Две години след пандемията здравните служители в някои страни поставят под въпрос ефективността на многократното масово тестване за ограничаване на инфекциите, предвид милиардите, които струва, съобщава Ройтерс.

Една от страните, които са особено скептични към този подход, е Дания, която първоначално прие стратегията за масово тестване, но сега законодателите изискват внимателно проучване дали тази политика е била ефективна.

„Тествахме толкова повече от други страни, че може би сме прекалили“, каза Йенс Лундгрен, професор по инфекциозни болести в Rigshospitalet, Университета в Копенхаген, и член на правителствената консултативна група за COVID.

За разлика от Дания, Япония избягна мащабното тестване и въпреки това има добри показатели за разпространението на коронавируса и смъртността от инфекцията. Други страни, включително Великобритания и Испания, намалиха тестването.

Многократното тестване на цели градове остава основна част от плана за "нулев COVID" в Китай, където лидерите заплашиха с мерки срещу критиците на политиката на здравните власти.

Китайската стратегия ''нула COVID'' не проработи: страната регистрира пик на заразени

В началото СЗО призова страните да „тестват, тестват, тестват“ всички подозрителни случаи. Глобалното наблюдение помогна на учените да проучат риска от тежко заболяване или смърт, както и риска от предаване.

Сега, с доминирането на относително по-мекия вариант Омикрон и наличието на ваксини и по-ефективно лечение, правителствата трябва да преосмислят някои стратегически политики, като вземането на проби от населението, твърдят експерти.

Твърде драстичното отдръпване обаче може да остави света "сляп" за все още променящия се вирус, казват други. 

Значителни разходи

СЗО никога не е препоръчвала масов скрининг на лица без симптоми - както в момента се случва в Китай - заради високите разходи и липсата на данни за ефективността на този скрининг.

Дания регистрира сходен брой случаи и смъртност с държави, в които тестването на населението бе значително по-малко. Това предизвика мнозинството от партиите в парламента да призоват за разследване дали стратегията е била ефективна.

През последните две години Дания (с население от 5,8 милиона души) е отчела повече от 127 милиона бързи и PCR тестове, всички предоставени безплатно. Страната похарчи повече от 16 милиарда крони (2,36 милиарда долара) за тестване, според Датската агенция за кризисни доставки.

Съседна Норвегия, с подобен брой население, е извършила само 11 милиона PCR теста, докато Швеция, където живеят почти два пъти повече хора, е извършила около 18 милиона, според Our World in Data.

Кристин Стабел Бен, професор по глобално здраве в Университета на Южна Дания, казва, че стратегията на Дания е скъпа и резултатите са "недокументирани".

„Подходът за масово тестване отне фокуса от тестването там, където наистина има смисъл: сред уязвимите", коментира тя.

Други експерти, както и датското правителство, са на мнение, че масовото тестване е намалило скоростта на предаване на инфекцията и е помогнало на хората по-бързо да възстановят обществените си контакти, което е стимулирало икономиката и психичното им здраве. Според правителствен доклад, публикуван през септември, икономиката на страната е сред най-малко засегнатите от ограниченията в Европа.

„Няма съмнение, че човешките и икономическите разходи при локдаун, както видяхме в много други страни, биха били по-големи“, казва министърът на правосъдието Ник Хекеруп пред Ройтерс.

Доказателствата

Едно датско проучване, публикувано миналата година, установи, че програмата за тестване и последващото изолиране на потвърдените случаи е помогнала за намаляване на предаването с до 25%.

Други експерти по инфекциозни болести поставят под въпрос подобни оценки. Проучване, публикувано в Medical Virology в края на март, за използването на бързи тестове при хора без симптоми в масов скрининг, установи „несигурност“ на ефективността му.

„Твърдението беше, че масовото тестване ще спре пандемията и че ще намали предаването с 90%. Това не се случи“, казва Анджела Рафъл, старши преподавател в Медицинския факултет на университета в Бристол, която е работила с Националния комитет за скрининг на Обединеното кралство.

Има няколко възможни обяснения защо тестването не е довело до по-голяма полза, включително до свръхамбициозната цел за „нулев ковид“ и едно от тях е, че тестовете не са съвършени. Освен това много хора не са се изолирали, след като са дали положителна проба: анализ в British Medical Journal, pre-Omicron, установи, че само 42,5% от далите положителна проба са останали вкъщи за целия период на изолация.

В Англия безплатните тестове за COVID вече са достъпни само за държавни здравни работници, за хронично болни и пациенти, на които предстои хоспитализация. Другите, дори със симптоми, трябва да плащат за изследвания или просто им се препоръчва да останат вкъщи, докато се почувстват по-добре.

Според някои здравни експерти обаче подобно отдръпване от тестването отива твърде далеч.

„В някои страни тестването умишлено е намалено или достъпът до него е затруднен и основната вина е на политиците. Подобна стратегия е катастрофална, защото ще бъдем напълно неподготвени, ако се появи нов, по-опасен вариант“, смята Мадху Пай, професор по глобално здраве в университета Макгил в Канада, цитиран от Ройтерс.

Следете новините ни в GoogleNews