На 9 май 1960 г. в САЩ е одобрено противозачатъчното хапче, с което започва ерата на контрол над раждаемостта.

От 30-те години на миналия век учените работят върху използването на хормони за потискане на овулацията. Целта е била да се разработи хапче, което да позволи на жените да правят секс, без да забременеят.

През 50-те години на миналия век опитите с хора потвърждават успеха на изследванията и на днешния ден през 1960 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) одобрява Enovid-10 - първия орален контрацептив за омъжени жени, произвеждан в търговската мрежа. Той става известен като "хапчето", съобщава Евронюз, цитирана от БГНЕС.

Одобрението е резултат от неуморната работа на феминистки като Маргарет Сангър, основателката на американското движение за контрол на раждаемостта, която през 1916 г. открива първата клиника за контрол на раждаемостта в САЩ. Тя иска да предотврати нелегалните аборти и води кампания за узаконяване на контрацепцията. Сангър умира през 1966 г.

Преди това, през 1960 г., жените са имали на разположение други контрацептивни методи, като цервикална капачка, а мъжете - презервативи, но хапчето е много по-ефективно от всички предишни методи и дава на жените повече от всякога контрол върху тяхната плодовитост.

Тъй като сексът вече не крие толкова голям риск от бременност, обществото започва да поставя под въпрос моралността на предбрачния секс и започва да говори за секса като нещо повече от необходим акт за възпроизводство.

Към 1965 г. почти половината от омъжените американки вземат хапчета. Едва през 1972 г. обаче неомъжените жени в цялата страна получават достъп до него. Оттук нататък се революциите стават още повече.

Експоненциално нараства броят на жените, желаещи да постъпят в университети. В началото на десетилетието почти не се срещат жените в университетските курсове за специалности като медицина и право. В края на десетилетието те вече съставляват една трета от аудиторията.

По-големият достъп до образование и по-голямата възможност да се съсредоточат върху кариерата означават, че хапчето дава на американските жени вкус към собствена икономическа стабилност, което ги прави по-малко зависими от мъжете и брака.

В културен план суингът на 60-те години и хипи движението, които определят епохата, вероятно никога нямаше да се появят, ако не беше влиянието на хапчето върху отношението на хората към секса.

Разрастването на феминисткото движение, легализирането на абортите чрез делото "Роу срещу Уейд" и увеличаването на законодателството в полза на правата на жените са свързани с одобряването на хапчето от FDA.