Галъп: Според 50% от българите липсва достоверна информация за COVID ваксините

Две трети от неваксинираните не възнамеряват да се имунизират срещу коронавирус, показва проучване на нагласите към ваксинацията

OFFNews Последна промяна на 25 март 2022 в 15:07 1523 1

Снимка Министерство на здравеопазването

53,7% от българите смятат, че липсва достоверна информация за ваксините срещу COVID-19, показват резултатите от национално представително за пълнолетното население проучване на нагласите у нас, осъществено от "Галъп интернешънъл болкан“. Преболедуването и наличието на хронични заболявания са най-често споменавани причини за отказ от имунизация.

Проучването е по поръчка на Министерството на здравеопазването за измерване на обществените нагласи преди старта на информационната кампания „+мен“ за ползите от ваксините и ваксинацията срещу COVID-19.

В отговор на въпроса „Какви са основните причини, поради които Вие сте неваксиниран срещу COVID-19?” една пета (21,2%) от неваксинираните у нас посочват като причина за отказ от ваксинация към този момент преболедуване на вируса. Към тях могат да се добавят и отговорите на 6,7% от интервюираните, в които личи убеждение (или знание), че съответният респондент има достатъчно антитела или достатъчно силен имунитет. За приблизително една пета (19,1%) от хората, ваксината всъщност би навредила поради наличие на съпътстващи заболявания, алергии или други причини.

Сходни са дяловете и на онези, които не се чувстват уверени във ваксините срещу коронавирус (19,1%) и на онези, които ги отхвърлят като цяло (18,6%).

За 14,4% от неваксинираните у нас пък ваксините не помагат, като специално внимание тук заслужава аргументът от типа „не пречат да го изкараш“. В 11,7% от отговорите личи аргументът „създадоха ги подозрително бързо“.

Изпъква ролята на личните лекари. Осезаема група сред неваксинираните (в 6% от посочените причини) определят като съществена причина за неваксиниране факта, че не са били в достатъчна степен насърчени от личните лекари или че дори личните лекари са били против.

Това е само една малка част от изводите на единствено по рода си изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, което попита – в открит въпрос и с елементи на дълбочинно интервю – за причините за неваксиниране сред национална извадка.

Проучването е особено пространно и първото по рода си, което попита директно, а не само съди по косвени индикатори. То позволява множество хипотези, изводи, както и детайлен демографски анализ. Теренът на изследването е в края на февруари.

43,1% от запитаните неваксинирани посочват различни групи причини. Това е и най-видимото натрупване. Има 28,5%, които посочват само причини, свързани с убеждението им, че, по една или друга причина, ваксина не им е нужна. Има и 25,9%, които изтъкват само причини, свързани със самите ваксини.

От отговорите е видно, че има няколко заболявания, които са се превърнали в клишета в общественото съзнание като несъвместими с ваксинацията – сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, наличието на или опасността от тромбоза и други проблеми със съсирването на кръвта, белодробни заболявания. Очевидно, до този момент тези респонденти не са получили достатъчно информация, която да ги успокои. Не липсват и реакции срещу усещане за принуда, изчакване, разнопосочна информация и много други.

Липсата на достатъчно надеждна информация е назовавана в изричен въпрос като проблем, макар в отговорите да личи и известен инерционен скептицизъм. За повече от половината от всички запитани (53,7) достоверната информация за използваните в страната ни ваксини срещу COVID-19 не е достатъчна. Малко над една трета (36,6%) смятат, че надеждната информация за ваксините у нас е достатъчно, а около една десета не могат да преценят. Сред неваксинираните респонденти личи и по-висок дял на отговорите, че достоверната информация за ваксините не е достатъчно.

Причините за поставяне на ваксина също бяха предмет на изследването. От отговорите личи, че основа причина за ваксинация – закономерно – е страхът от вируса и желанието на хората да се предпазят (26,7%). Грижата за семейството и околните (17,7%), вярата в науката и медицината (14,1%) също са сред водещите – очевидни и понякога автоматични – причини за поставяне на ваксина срещу коронавирус.

Личи и известно натрупване в масовото съзнание на възприятието, че ваксините са средство, спомагащо срещу тежко боледуване и фатален изход от заболяването – 10,3% от запитаните отговарят в тази посока. Не е малък и делът на тези, които посочват чисто утилитарни причини – за пътуване в чужбина, свободно придвижване, зелен сертификат и много други.

Изследването още веднъж показва, че склонни към продължаваща ваксинация са най-вече самите ваксинирани. Ваксинацията при останалите ще е в сериозна степен предизвикателство. 61,1% от всички ваксинирани имат нагласата да си поставят още ваксини (дори след бустерната), ако се наложи. Делът на ваксинираните, които заявяват, че не биха се ваксинирали повече срещу COVID-19 е 26,2%.

Сред неваксинираните респонденти делът на тези, които заявяват, че няма да си поставят ваксина, е над три четвърти (77,7%). Около една десета се движат дяловете на неваксинирани, които биха продължили в съответните стадии (с първа доза, пълен курс и пр.).

Сериозни са дяловете на вяра в различни твърдения, свидетелстващи за омаловажаване, за конспирация и т.н. Над две трети от всички запитани, например, са съгласни с твърдението, че определени кръгове имат интерес пандемията да се поддържа, да не приключи скоро (66,8%). Повече от половината от участвалите в изследването пък са на мнение, че вирусът е лабораторно създаден (57,3%) и че напрежението около коронавируса е по-скоро шумотевица и паника (55,2%). За 60% COVID-19 е просто силен грип.

В същото време широко мнозинство в страната се съгласява, че коронавирусът е опасен най-вече за възрастните и хора и тези със заболявания (72,1%). 63,1% изразяват мнението (и надеждата), че пандемията затихва и скоро ще приключи.

От изследването може да се съди, че поне за половината от пълнолетните българи може да се смята, че са преболедували коронавирус. Близо една четвърт от тях твърдят, че са го преболедували повече от един път. Въпрос на експертна преценка би било как данните биха се проектирали върху непълнолетните.

Данните са от национално представително за пълнолетното население проучване на нагласите към Ковид-19 и свързаната с пандемията ваксинация. Проведено е от „Галъп интернешънъл болкан“ в рамките на проект на Министерството на здравеопазването. Метод: CATI; между 24 февруари и 1 март 2022 г. сред 812 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови