Кога ще имаме електронно здравеопазване, какъв трябва да е здравносигурителнят модел у нас, кой трябва да контролира разходите на НЗОК – вечните теми коментираме с адв. Андрей Дамянов, представител на Националната пациентска организация в Надзорния съвет на Касата дни преди избора на нов управител на здравния ни фонд.

Г-н Дамянов, неотдавна споменахте, че за изминалите 20 години НЗОК е претърпяла сериозно развитие. От 360 млн. лв. ресурс в началото сега бюджетът на Касата е нараснал до 4,8 млрд. лв. Това осигури ли по-качествени здравни услуги на пациентите според Вас?

Обективно да. Но слабостите са толкова много, че хората на практика трудно го усещат. Като говорим за обективно – Касата в момента разплаща над 6000 различни заболявания. Представете си за какво става дума при положение, че средствата първоначално бяха 360 млн. и полека-лека нарастваха. Сега са реално около 5 млрд. с допълнителните плащания на министерството. Но реално има подобряване по отношение на това колко от заболяванията се финансират и за колко от заболяванията не вадим пари от джоба си. Давам пример с раковите заболявания - преди 10-ина години хора си умираха тях, защото не можеха да си позволят лечението. Отиваш в болницата и ти казват: „Съжаляваме, но това не е оня рак, който Касата поема и трябва да платиш 20-30 хиляди“. Това имах предвид с примера, който дадох с мой съвипускник. Преди една-две години каза: „Ако не бяхте вие, като пациентска организация, да разширите кръга на финансираните от Касата заболявания, сега щях да съм умрял“. Така че имаме подобрение, но спор няма, че сме далеч от това, което трябва да бъде.

Твърдо ли сте "за" солидарния модел на осигуряване?

Здравите подпомагат лечението на болните – това е солидарният модел. Само този модел води до ефективност на финансирането в системата. Примерът с Щатите, който дадох, е много красноречив. Преди Обама бяха на изцяло на частен принцип. Тоест ако работиш, можеш да си плащаш застраховка, в която се включва определен пакет медицински услуги. Ние искаме да избягаме от това. Защото да го направим означава да попаднем в ситуация “имаш пари-лекуваш се, нямаш пари – не се лекуваш“.

Обама въведе точно този модел – солидарния принцип - макар и в доста по-мек вариант. Дори Тръмп, когато направи реформата, беше не толкова за премахването на този модел, както се говореше, а за оптимизирането му. В момента над 60% от американците са здравноосигурени, а преди бяха около 30-35%. Солидарният модел генерира по-голям финансов ресурс и оттам - по-голямата възможност за лечение.

Няма нищо лошо в смесените модели. Сингапур, Тайван и Япония работят на т. нар. източен модел. Там социална и здравна дейност са обединени в едно. Тази здравно-социална сфера се базира на три основни стълба, на солидарен принцип, и има допълнителни фондове, от които всеки може да избере дали да доплаща. Да приемем, че ние с вас сме се опрели само на общественото осигуряване – тогава за нас ще бъде достъпно базовото лечение. То пак ще покрива съвременните стандарти, но ако влезем примерно в болница, няма да сме в стая лукс, няма да има телевизор, интернет и някакви други екстри.

Когато има допълнително здравно осигуряване тези екстри, включително и избор на екип, ще трябва да бъдат поети от допълнителния фонд. Тоест, ако аз в момента плащам 5 лв. за здравно осигуряване, то ще ми покрие основния пакет, но няма да имам екстрите. Но ако имам допълнителен фонд, който да покрива екстри срещу още 5 лв. примерно, защото така съм преценил, това би трябвало да поеме и разликите. Или когато аз като пациент вляза в болницата, в себе си пари не трябва да имам, защото съм си плащал добросъвестно осигуровките.

И вие поставихте акцент върху превенцията. Как може да се повиши отговорността към профилактичните прегледи?

Профилактиката е голям проблем на всеки българин. Всякакви онкологични или други съпътстващи заболявания, ако бъдат хванати навреме, са лечими.

Вие сте прав, но ние не сме дисциплинирани, за да разчитаме на личната отговорност.

В момента има някаква имуществена санкция, но никой не я налага, защото в общи линии държавата е наясно, че ако глобява хората и за това, бунтовете са сигурни.

Дали ако в доболничната помощ се вложат повече средства, а не се концентрира основният ресурс в болнична и в лекарства и медицински изделия, наистина ще се вдигне нивото на първичната профилактика и ранната диагностика?

Това е основен пункт, по който ние работим. Защото България има т. нар. болнично здравеопазване.

Докъде стигнахте?

Темата в момента се дискутира и дори в последните бюджети на Касата този фактор се отчита и се заделят малко повече средства за доболничната помощ в сравнение с изминалата година. За съжаление, на този принцип, по който работим, вероятно в следващите 6 години дисбалансът ще остане в полза на болничното лечение. Целта е когато говорим с институциите, да наблягаме именно на доболничната помощ и на ефективните профилактични прегледи. Наистина ефективните. И затова да не бъдат отделяни само 60 млн., а да бъде по-сериозна цифрата и то за сметка на болничното здравеопазване.

Често чуваме обяснението, че личният лекар не може да пусне някои изследвания и е по-лесно да влезеш в болница и да ти направят скенер например.

Това е нещото, по което работим. В последния бюджет успяхме да добавим две нови изследвания, които лекарите казват, че е добре да ги има, лабораториите твърдят, че имат капацитет да ги направят, а оскъпяването ще бъде минимално. Затова ни беше необходима година разговори с министерството.

Не е много висока ефективността като че ли.

Този процес на убеждаване е бавен. Какви са причините не се наемам да тълкувам. Факт е, че има твърде много болници. Факт е, че доста министри си направиха болници. Факт е, че по време на същите тези министри се вдигнаха пътеките по техните специалности. Но това, така или иначе, вече е в миналото и трябва да гледаме напред. Как да коригираме това, което вече се е случило.

Кога според Вас ще имаме електронна здравна карта, електронна информационна система в здравеопазването? Виждам, че Ви развеселих.

Весело е, защото, ако щете вярвайте, от 6 или 7 години обещанието на министерството е, че, аха-аха, това лято, всеки момент, ще бъде направено. Спор няма, че в крайна сметка най-накрая търгът за изпълнител на поръчката мина, най-накрая е поета работата, най-накрая заработи електронният търг за лекарствата, което все пак е доказателство, че нещо се прави. Много се надявам този път да не ни излъжат и наистина до края на годината да влязат електронното здравно досие, електронната рецепта, но, за съжаление, министерството, по някаква причина, свърза електронното здравно досие с електронна информационна система. Не знам по каква причина ги обвърза да вървят заедно. Нямаше никакъв проблем масивът на НЗОК да бъде използван за гръбнак на системата за електронно здравеопазване. Защото на Касата ѝ трябва много малко, за да бъде този електронен носител. Там имаме вече изграден достъп до здравното досие. Ако вие сега влезете с кода си за достъп, можете да видите какво се е случвало по вашата партида – дали някой не ви е направил прегледи, без да знаете например.

Да влизах, видях. Това все пак е един плах опит да се осигури прозрачност.

Плах опит?!

А не е ли?

Все пак е форма на контрол. Това беше една от причините ние да бъдем включени в Надзорния съвет - контролът. Кой е пациентът? Той е този, който плаща. Пациентът финансира системата. Кой ползва обществения ресурс? Това не е публичен ресурс, а обществен. Пак пациентът. И кой би трябвало да контролира този процес? Пак пациентът – аз излекуван ли съм, или не съм? Да, лежал съм в болница, лекували са ме, чувствам се по-добре. Тоест аз съм човекът, който е усетил как функционира системата върху себе си. Това бяха основните точки, с които ние успяхме да убедим тогава законодателя, да допусне представител на пациентска организация в НС на НЗОК.

Предстои избор на нов шеф на Касата, имате ли вълнения по този повод в Народното събрание?

Принципно тези въпроси в НС не ги обсъждаме по една проста причина – директорът на Касата обикновено е личност, която малко или много е свързана със средите на здравеопазването. В повечето случаи, слава Богу, се оказаха адекватни хора. Включително и д-р Дечев. Да, той може да си има своите чепатости, но благодарение на него и новото ръководство миналата година Касата излезе с лек положителен баланс. Това означава, че имаме едни доста добре управлявани финансови ресурси.