Тежкото протичане на COVID инфекцията състарява мозъка с 10 г., показва изследване за пост COVID ефектите. Това каза по bTV проф. Ваня Матанова, ръководител на Института по психично здраве.

Цитираното проучване е на база 85 хиляди теста за интелигентност, които са показали спад с 8 пункта на IQ, уточни тя.

"Нарушенията на психичното здраве по време на пандемията са в две посоки – от една страна, намираме се в криза и обичайните модели за справяне се провалят. От друга страна, заради дихателните затруднения при коронавирусната инфекция, количеството кислород, което се подава към мозъка, е нарушено. Това определя нарушенията в мозъчното функциониране. Намаленият приток на кислород към мозъка оказва влияние върху синтеза на серотонин, а серотонинът е свързан с настроението, тревожността. Освен това, когато има нарушение на мозъчното функциониране има нарушение на когнитивните функции - внимание, памет, там са най-големите проблеми", каза експертът.

Проф. Матанова посочи, че според мащабни изследвания, около 2-3 месеца след прекараната инфекция се появяват паметовите нарушения – губим памет и не можем да активираме вече запаметена информация. При по-тежко протекла инфекция тя препоръчва да се проведе консултация с невролог, невропсихолог, тъй като "вероятно ще се наложи невропротекция".

Друг начин за съхраним и възстановим леките паметови нарушения е всякакъв вид гимнастика за мозъка - четене на книги, решаване на кръстословици.

Проф. Матанова каза още, че тя също е изпитала подобни пост COVID ефекти и той като има преподавателска практика се е наложило да включи медикамент, започнала усилено да решава кръстословици.

По думите ѝ сред най-засегнати са заболелите, които са били на апаратно дишане, особено по-възрастните, и това отново е свързано с нарушено снабдяване на кислород на мозък

"Има данни че тези, които имат леки когнитивни нарушения или са с някаква степен на деменция, изключително много са се влошили", подчерта тя.

Проф. Матанова отбеляза, че психични проблеми има и при децата:

"Децата бяха засегнати от изолацията, тъй като останаха вкъщи, в компанията на хора, които са тревожни, несигурни, и започнаха да разпознават близките си като ненадеждни. Не следете постоянно лошите новини, свързани с COVID-19, а проследявайте добрите новини и заложете на двигателната активност, тя подобрява кръвооросяването", каза в заключение проф. Ваня Матанова.