„Следващият здравен министър трябва да е балансьор, част от системата, и да формулира ясна политика за стратегическо планиране за програмите по скрининг. Слаби звена са профилактиката и информационната осведоменост. Трябва акцент върху социалните мрежи, за да се стигне до по-младата част от обществото". Това заяви в интервю за БГНЕС Аркадий Шарков, здравен икономист и изследовател от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
„Ключовите задачи, с които трябва да се заеме следващият здравен министър, е формулирането на ясна политика за стратегическо планиране за програмите по скрининг, касаещи сериозни онкологични заболявания. Тук трябва да споменем и културата на пациентите за провеждането на редовни прегледи, за да се хване болестта на време, в този случай трябва да има информационна кампания от страна на МЗ, но не само чрез медиите, но и да се навлезе на ниво социални мрежи, за да бъде достигнато до най-младите", смята експертът.
Аркадий Шарков обясни, че след пандемията от COVID стана ясно, че вниманието върху хроничните заболявания е било занемарено. Един от основните проблеми, които изплува на дневен план, е множеството нелекувани тежки хронични заболявания, свързани със сърдечно-мозъчно-съдовата система, тук говорим за хипертонии, които бяха извън контрол за хората с диабет.
„Лекарствата за именно такива пациенти са осигурени едва на 25% от НЗОК, и този процент трябва да е увеличен", смята Шарков. Според него недостигът на лекарства е в различни форми, и за това има и външни фактори.
„Повишаващите се цени на базовите съставки за производство на лекарства и цените за опаковките - тук говорим за липса на алуминий вследствие на войната в Украйна, нарушени вериги на доставки вследствие на постефектите от пандемията, и взаимоотношенията на Европа със САЩ и Китай, както и конфликтът в Палестина. Има изготвен законопроект, касаещ системата СЕСПА, той трябва да бъде направен така че да бъде в полза за пациентите", отбеляза Аркадий Шарков.
Експертът определи повечето пари в НЗОК и по-бързия достъп до лекарски услуги като „положително направени неща в сферата на здравеопазването“. „Първо, имаме повишение на парите за превенция и профилактика в бюджета на НЗОК. Второ, имаме по-лесен достъп до лекарски услуги", каза Шарков, но коментира, че все още има и висок ръст на хронични заболявания, и на онкологични такива.
„Там внимание трябва да се обърне", смята здравният икономист, след което уточни, че липсва широк обхват на профилактика. „В Северна Македония ваксинацията срещу папилома вирус е 85%, докато в България са едва 4%. В тази посока трябва да бъде обърнато внимание през следващите години", съветва още Аркадий Шарков.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
7525
1
26.02 2024 в 13:03
Като гледам, че експертът е на Христо Бисеров - ясно е, за коя"система" иде реч.
Гиди гниди корумпатски, как се размножават.
Последни коментари
user4eto
Сезонът на подаръците в сервиза на Huawei е открит с удължена кампания „Повече грижа за теб“ до 31 декември 2024
Джендо Джедев
Мелания Тръмп няма намерение да се мести в Белия дом
ob1
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
user4eto
Нарязаната с макетно ножче поиска насилникът да бъде пуснат на свобода
user4eto
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България