„Следващият здравен министър трябва да е балансьор, част от системата, и да формулира ясна политика за стратегическо планиране за програмите по скрининг. Слаби звена са профилактиката и информационната осведоменост. Трябва акцент върху социалните мрежи, за да се стигне до по-младата част от обществото". Това заяви в интервю за БГНЕС Аркадий Шарков, здравен икономист и изследовател от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
„Ключовите задачи, с които трябва да се заеме следващият здравен министър, е формулирането на ясна политика за стратегическо планиране за програмите по скрининг, касаещи сериозни онкологични заболявания. Тук трябва да споменем и културата на пациентите за провеждането на редовни прегледи, за да се хване болестта на време, в този случай трябва да има информационна кампания от страна на МЗ, но не само чрез медиите, но и да се навлезе на ниво социални мрежи, за да бъде достигнато до най-младите", смята експертът.
Аркадий Шарков обясни, че след пандемията от COVID стана ясно, че вниманието върху хроничните заболявания е било занемарено. Един от основните проблеми, които изплува на дневен план, е множеството нелекувани тежки хронични заболявания, свързани със сърдечно-мозъчно-съдовата система, тук говорим за хипертонии, които бяха извън контрол за хората с диабет.
„Лекарствата за именно такива пациенти са осигурени едва на 25% от НЗОК, и този процент трябва да е увеличен", смята Шарков. Според него недостигът на лекарства е в различни форми, и за това има и външни фактори.
„Повишаващите се цени на базовите съставки за производство на лекарства и цените за опаковките - тук говорим за липса на алуминий вследствие на войната в Украйна, нарушени вериги на доставки вследствие на постефектите от пандемията, и взаимоотношенията на Европа със САЩ и Китай, както и конфликтът в Палестина. Има изготвен законопроект, касаещ системата СЕСПА, той трябва да бъде направен така че да бъде в полза за пациентите", отбеляза Аркадий Шарков.
Експертът определи повечето пари в НЗОК и по-бързия достъп до лекарски услуги като „положително направени неща в сферата на здравеопазването“. „Първо, имаме повишение на парите за превенция и профилактика в бюджета на НЗОК. Второ, имаме по-лесен достъп до лекарски услуги", каза Шарков, но коментира, че все още има и висок ръст на хронични заболявания, и на онкологични такива.
„Там внимание трябва да се обърне", смята здравният икономист, след което уточни, че липсва широк обхват на профилактика. „В Северна Македония ваксинацията срещу папилома вирус е 85%, докато в България са едва 4%. В тази посока трябва да бъде обърнато внимание през следващите години", съветва още Аркадий Шарков.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
7525
1
26.02 2024 в 13:03
Като гледам, че експертът е на Христо Бисеров - ясно е, за коя"система" иде реч.
Гиди гниди корумпатски, как се размножават.
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара