Mерките против коронавируса трябва да се отпадат постепенно и след оценка на всяка предприета стъпка, здравната система трябва да има готовност за реакция; държавите да се подготвят за повече тестване.

Това са основните препоръки на еврокомисията за това как държавите членки да се върнат към нормален ритъм на живот, които бяха представени днес

Макар все още да сме в режим на активна борба с огнищата на заразата, необходимите извънредни мерки, предприети от държавите членки и от ЕС, вече дават резултат, отичатат от Комисията. Мерките забавиха разпространението на вируса и спасиха хиляди човешки животи. Тези мерки и съпътстващата ги несигурност обаче оказват драматично въздействие върху хората, обществото и икономиката и не могат да продължават неограничено във времето, гласи изявлението на институцията.

За това от комисията казват, че трябва да започнем да гледаме напред и да се съсредоточим върху запазването на средствата за препитание. “Въпреки че условията в държавите членки все още се различават значително, всички европейци с право се питат кога и в какъв ред е възможно да бъдат вдигнати противоепидемичните мерки. За отговорното планиране на място, установяващо разумен баланс между опазването на общественото здраве и функционирането на нашите общества, е необходима солидна основа. Ето защо комисията изготви набор от насоки, критерии и мерки, които да послужат за основа на внимателно обмислени действия", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Ето и основните принципи за отпадането на мерките:

Подбирането на подходящия момент е от основно значение. При преценката дали е настъпил моментът да се започне разхлабване на мерките следва да се прилагат следните критерии:

- епидемиологични критерии, които да показват трайно намаляване на разпространението на болестта и стабилизиране за продължителен период от време;

- наличие на достатъчен капацитет на системите за здравеопазване, например като се отчитат степента на запълване на интензивните отделения и наличието на медицински персонал и материали;

- подходящ капацитет за наблюдение, включително капацитет за масово тестване с цел бързо откриване и изолиране на заразените лица и капацитет за локализиране и проследяване.

Европейски подход. Въпреки че моментът и условията за отмяна на противоепидемичните мерки се различават в отделните държави членки, ЕС се нуждае от обща рамка, която да се основава на:

- достиженията на науката с фокус върху общественото здраве, като се отчита, че премахването на ограничителните мерки изисква да се постигне баланс между ползите за общественото здраве и социалните и икономическите последици;

- координация между държавите членки, за да се избегнат отрицателни последици; Това е въпрос от общоевропейски интерес.

- уважение и солидарност. Това е от съществено значение както за здравните, така и за социално-икономическите аспекти. Като минимум, преди да отмени мерките, всяка държава членка следва да уведоми своевременно другите държави членки и комисията и да вземе предвид тяхното мнение.

Поетапната отмяна на изолацията в домашни условия изисква съпътстващи мерки, сред които:

- събиране на хармонизирани данни и разработване на надеждна система за докладване и проследяване на лицата, между които е имало контакт, включително с помощта на цифрови инструменти с пълно зачитане на неприкосновеността на данните;

От решаващо значение е нашите системи за здравеопазване да разполагат с лечебен капацитет в случай на увеличаване на новите случаи, да бъдат осигурени основни лекарства и оборудване и да бъде създаден капацитет за масово тестване и проследяване. До намирането на ефективно лечение и ваксина ще трябва да се научим да живеем с този вирус.

В пътната карта изработена от Комисията са изброени конкретни препоръки, които държавите членки следва да обсъдят при подготовката за отмяна на противоепидемичните мерки:

- Действията следва да се предприемат постепенно: мерките следва да се отменят поетапно, като между отделните етапи трябва да изминава достатъчно време, за да се прецени въздействието.

- Мерките от общ характер следва постепенно да станат целенасочени. Например защита на най-уязвимите групи за по-дълъг период от време; улесняване на постепенното възобновяване на необходимите стопански дейности; засилване на редовното почистване и дезинфекция на транспортните центрове, магазините и работните места; замяна на общите извънредни положения с по-целенасочени действия от страна на правителството, за да се гарантират прозрачност и демократична отчетност.

- Контролът по вътрешните граници следва да се отменя координирано. Ограниченията за пътуване и граничният контрол следва да бъдат премахнати, след като епидемиологичната обстановка в граничните региони се уеднакви в достатъчна степен. През втория етап външните граници следва да бъдат отворени, като се отчита разпространението на вируса извън ЕС.

- Възобновяването на стопанската дейност следва да се извърши постепенно: съществуват няколко модела, които може да бъдат приложени, например дейности, подходящи за извършване чрез дистанционна работа, икономическо значение, работа на смени и др. Не трябва цялото население да се връща едновременно по работните си места.

- Събиранията на хора следва постепенно да бъдат разрешени, като се вземат предвид особеностите на различните видове дейности, като например: училища и университети; стопанска дейност (продажби на дребно), с евентуално степенуване; мерки във връзка със социалните дейности (ресторанти, кафенета), с евентуално степенуване; масови събития. Усилията за предотвратяване на разпространението на вируса следва да продължат, като се провеждат кампании за повишаване на осведомеността с цел насърчаване на населението да поддържа въведените добри практики за засилена хигиена и социалното дистанциране.

- Ефектът от мерките следва да се наблюдава непрекъснато и да се развие готовност за връщане към по-строги противоепидемични мерки, ако е необходимо. Постепенната отмяна на противоепидемичните мерки следва да бъде съпътствана от стратегическо планиране на възстановяването с цел съживяване на икономиката и продължаване на курса към устойчив растеж. Това включва създаване на условия за двойния преход към по-екологично и цифрово общество и извличане на всички поуки от настоящата криза във връзка с готовността и устойчивостта на ЕС. За тази цел комисията ще разработи план за възстановяване въз основа на преработено предложение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС (многогодишната финансова рамка) и на актуализираната работна програма на комисията за 2020 г.

Още по темата

07/04/2020

Общество

Урсула фон дер Лайен: Тежко е, но България показва, че солидарността все още в сърцето на ЕС