Общата медицина е медицина не само на първия, а и на продължителния контакт. В този смисъл е-досието не може да замени изграждано с години доверие между лекари пациенти, посочват в позиция до медиите от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ).

Така от съсловната организация коментират предложенията за промени в системата на извънболничната помощ, които бяха оповестени от председателя на Комисията по здравеопазване в парламента доц. Антон Тонев. Основен акцент в тях е премахването на избор на личен лекар и свободен достъп до всички общопрактикуващи специалисти.

"Е-досието не говори, не се оплаква и едва ли 20 годишна история на болестта може да бъде прочетена за 1 минута", пишат от НСОПЛБ и подчертават, че първичната извънболнична помощ съществува дори в райони, в които няма достъп до друг вид медицинска помощ.

Според общопрактикуващите лекари декларираната свобода за посещаване на различни лични лекари ще доведе до свръхпотребление  и съответно до свръхразходване на средства, което ще предизвика налагане на ограничения за ползване на медицински услуги или до налагане на "здравна дажба" - "например един преглед при ОПЛ, 1.5 консултации при колега от друга специалност и толкова за една година", което противоречи на солидарния модел на ползване на медицински дейности, казват те.

По повод намеренията да бъде отнето капитационното заплащане (фиксирана и гарантирана сума за пациент в листа) от съсловната организация посочват аргументите си "против":

• Ежегодно, общопрактикуващите извършват над 30 милиона прегледа. Едната част, некоректно наричани през годините дейности, които са прогнозируеми като брой и с фиксирана цена (профилактични, диспансерни, поставяне на ваксини). Другата част (около 20 000 000) са всички останали по какъвто и да е проблем, включен в пакета от дейности на ОПЛ, чиито брой няма как да бъде определен предварително.

• Тези 20 000 000 прегледа се покриват от 42% капитационно заплащане, което означава по 8,15 лв. на преглед ако бъдат утвърдени предложените стойности на капитационното заплащане за 2022г. и ако са същия брой. В случай че са повече, средната разпределена сума за всеки преглед ще е по-малка.

• Чрез частта от бюджета за капитационно заплащане не се осигурява единична цена, а общ фиксиран бюджет за неопределен, непредвидим брой потребление на различни дейности, който може да варира в една и съща, както и в различните практики.

Очевидно е, че капитационното заплащане не са дарени пари или „студен резерв?!", които държавата подарява на ОПЛ. Това не е „чиста печалба", която влиза джоба на ОПЛ, а изработени финансови средства и то на цена, която едва ли може да се определи като адекватна стойност за лекарски преглед, която би трябвало да осигури издръжката на практиката и възнаграждението на нашите сътрудници. При съществуващото капитационно заплащане няма определена предварително цена на първичния медицински преглед, но ако се направи, то би следвало да е в пъти по- голямо от сега заплащаното при увеличено потребление, заявяват от сдружението.

Според тях обявените идеи не дават решения на наистина сериозните проблеми като недостатъчността и напредналата средна възраст на лекарите; работата в трудно достъпни и отдалечени райони, прогресивно намаляващата атрактивност на работата в ПИМП; немалкия брой трайно здравнонеосигурени лица; непосилния административния товар и ориентиран към администриране, но не и към медицина контрол; специализацията, продължаващо медицинско обучение и други, които са взаимосвързани.

Какви са предложенията на съсловната организация за подобряване на системата за първична извънболнична помощ: кариерно развитие (например повече клинична свобода чрез разширяване на възможностите за диагностика и лечение, оптимизиране системата на специализация); премахване на административната тежест; обмислено и добре планирано надграждане и развитие на дейностите по профилактика, диспансерно наблюдение, ваксинопрофилактика; възможности за гарантиран годишен отпуск и заместване при боледуване и др.

От НСОПЛБ заявяват готовността си да участват в обсъждане по споменатите проблеми и очакват структурирани и обосновани предложения, които да гарантират устойчиво бъдеще на системата.