В Световния ден за борба с хроничните възпалителни чревни заболявания избрахме да ви разкажем за 32-годишната Ана Григорова от Варна, технически сътрудник в строителна фирма. Историята й повтаря тази на стотици други пациенти с автоимунни заболявания, които се лутат между различни специалисти години наред, докато получат правилната диагноза.

Първата среща на младата варненка с автоимунно заболяване е през далечната вече 2010 година, когато получава непоносими болки в крака и в тазобедрената става. Две години обикаля от лекар на лекар, преминава през невролози, ортопеди докато накрая успяват да й поставят правилната диагноза: болест на Бехтерев.

„Болките бяха толкова силни, че не можех да си стоя на краката, спрях да работя, изпаднах в депресия“, разказва за този период Ана. Ходенето по мъките за нея приключило след като някой от десетките лекари, при които е посетила за консултация, се сеща да я изпрати в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Диагнозата й поставя проф. Рашо Рашков, началник на клиниката и един от най-опитните ревматолози у нас. Веднага започва биологична терапия.

След година болестта на Бехтерев е толкова укротена, че Ана дори забравя, че е болна. И започва да мисли за семейство и деца. Спира лечението си, за да може да забременее.

„Със спирането на терапията обаче болестта се върна, но този път имаше и още нещо. Към непоносимите болки в ставите се прибавиха хемороиди и страхотни болки в корема“, спомня си Ана Григорова. Оказва се, че има още едно, при това тежко автоимунно заболяване – Улцерозен колит.

„Изпаднах в самосъжаление – защо още една болест, защо точно на мен. Въпреки плановете за дете се наложи да подновя терапията, която бързо ме върна във форма. Аз по принцип спортувам активно, карам велосипед, играя волейбол – ако не ме познава, никой не би предположил, че имам автоимунно заболяване, при това две“.

През лятото на миналата година успява да забременее. По това време проф. Рашков я насочва за лечение на улцерозния колит към проф. Зоя Спасова от Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, където се намира един от най-големите центрове за лечение на хронични възпалителни чревни заболявания. Всичко върви по план до ноември. Тогава, точно в пика на втората вълна на коронавируса, Ана разбира, че е заразена с COVID-19.

„Изпаднах в паника. Никой не ми обръщаше внимание. Гинекологът ми във Варна каза, че не е компетентен в лечението на двете автоимунни заболявания, личният лекар също вдигна ръце и аз буквално останах сама. Проф. Спасова беше единственият лекар, който макар от разстояние (аз бях във Варна, тя в София) се грижеше за мен. Имало е случаи, в които сме се чували сигурно по 100 пъти на ден. Тази жена ми спаси бременността! Нямам думи, с които да й благодаря. Макар и много добър гастроентеролог, тя не е гинеколог и през цялото време търсеше информация и съвети от свои колеги с тази специалност. Само благодарение на проф. Спасова успях да премина през това изпитание, защото видях, че има някой, когото го е грижа какво ще се случи с мен“, разказва през сълзи младата майка.

И чудото се случва: точно преди месец на бял свят се появява малкият Калоян. Напълно здраво, износено и добре развито бебе.

Исках да споделя своята история, защото знам, че има още много млади хора като мен, които се лутат и се чудят накъде да поемат. Целта ми е да им дам кураж. Когато попаднеш на добър специалист нашата болест не е присъда. Аз ям, спортувам, танцувам, ЖИВЕЯ – всичко, което правят „нормалните“ хора.