В началните фази на коронавирусната инфекция измененията в белите дробове не се виждат при рентгенова снимка, но е възможно да бъдат "уловени" със скенер. Вече е създаден специален протокол за изследване на гръдния кош, който осигурява изчерпателна информация при ниски дози на облъчване. За предимствата на този метод за диагностика на новото вирусно заболяване разказва доц. Марин Пенков, началник на Отделението по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Доц. Пенков, наскоро отделението, което ръководите, промени протокола за лъчевото натоварване на пациентите. Каква е целта?

Промяната се наложи заради разрастването на пандемията от COVID-19 и увеличаването на броя изследвания със скенер, както при новодиагностицирани пациенти, така и при хора, които са изкарали COVID-19, които проследяваме. Заедно с Българското дружество по Кардиоторакална рентгенология създадохме нискодозов протокол за компютърно-томографско изследване на гръдния кош. Той ни позволява да получим максимално точна информация за състоянието на белите дробове на пациентите, при лъчево натоварване, съответстващо на една рентгенова снимка.

Възможно ли е да има засягане на белите дробове вследствие на коронавируса, без това да си личи на рентгеновата снимка?

Разбира се! В началните фази на болестта е напълно нормално да не се изобрази засягане на белите дробове на рентгенография. А при около 56% от случаите при развитие на COVID-пневмония тя не се открива със стандартната рентгенография.

Кога се налага да се повтори снимката, за да сте сигурни, че не пропускате нещо?

Обикновено образното изследване трябва да се извърши при задълбочаване на симптомите или тяхното влошаване (появяване на задух например). Образно изследване може да се наложи и при леко до средно тежко протичане на заболяването, но то трябва да бъде проведено поне на 6-ия ден след позитивен PCR тест. Това е една от грешките, които, за съжаление, се случват при повечето пациенти - в притеснението си, веднага след положителен PCR тест, те бързат да си направят образно изследване още на следващия ден и обикновено резултатът е негативен, но това е фалшиво-негативен резултат.

Рентген или скенер – кое от двете изследвания е за предпочитане или това зависи от състоянието на пациента?

Разбира се, стандартната рентгенография винаги ще остане златен стандарт за изследване на гръдния кош и промените в него. Но в случаите с COVID-19 измененията в белите дробове много често се откриват само при скениране, което накара и нашият екип да разработи, този нискодозов протокол за изследване на гръдния кош. Целта ни е да получим изчерпателна информация при минимално облъчване. Така можем да сме максимално полезни на пациентите ни, без да им вредим. Първият принцип в медицината е да не вредим.

Има ли характерен образ, който говори 100% за коронавирус, дори когато PCR тестът е отрицателен? Имали ли сте такива случаи?

Образите при поразяване на белите дробове от COVID-19 си имат определени характеристики. За наше щастие, ние добре можем да видим и оценим белия дроб. Измененията, които наблюдаваме - засенчвания тип “матово стъкло“ са нещо, което добре познаваме. Те съществуват от въвеждането на скенера в диагностиката на заболяванията на белите дробове.

Такива изменения сме наблюдавали много преди COVID-19 и те много често са белег на други болести, засягащи белите дробове. Затова е много важно за всеки рентгенолог да има достатъчно изчерпателна информация за пациента, който преминава през звеното. При COVID-19, както при всяко друго заболяване, е изключително важно да се знае и в кой стадий се намира пациентът, защото промените в началото са само „матово стъкло“, в по-късни етапи може да се стигне до остър респираторен дистрес синдром. Може върху този процес да се насложи бактериална инфекция.

Впоследствие измененията могат да се организират във фиброзни промени и интерстициални задебелявания. Тази минимална информация в много от случаите е жизненоважна за поставянето на правилната диагноза и определяне на стадия на заболяването.

Обратими ли са измененията в белите дробове, които настъпват вследствие на срещата с коронавируса, и след колко време могат да отшумят?

В големия си процент измененията в белите дробове, причинени от коронавирусната инфекция, изчезват в рамките на 3 до 6 месеца, в зависимост от тежестта на протичане на заболяването. Очакваме пълно възстановяване на белият дроб след 3-ия месец.

Могат ли пациентите да бъдат спокойни, че няма да се заразят, отивайки в болница за преглед или снимка? Какви мерки сте взели вие в тази посока?

С течение на времето се доказа, че най-малък шанс за заразяване има при спазване на въведените противоепидемични мерки. Тези мерки най-стриктно се следват в болничните заведения. Оказа се, че повечето от колегите работещи в COVID-секторите, са се заразили извън болниците.

Въпреки това, съобразявайки се с предписанията за добра медицинска практика на световната общност, ние сме въвели COVID-коридори. Това са специални часове, в които се преглеждат само пациенти с доказана коронавирусна инфекция или със симптоми, характерни за нея, като през това време помещенията, през които преминават, са изолирани от останалата част на болницата, не се допускат други пациенти и не се преглеждат. Веднага след приключване на този интервал от време отделението се дезинфекцира изцяло, след което продължава нормалната си работа.

Д-р Марин Пенков е завършил медицина през 2003г в МУ София. През 2009 г. Получава специалност по „Образна диагностика“. През 2015 г. му е присъдена „Европейска диплома по Неврорентгенология“, а през тази година стана първият български лекар с „Европейска диплома по детска неврорентгенология“.
Участвал е в множество научни форуми в България и чужбина, посветени на новостите в образната диагностика. Владее всички конвенционални и специализирани методики в областта на образната диагностика. Участвал е в работни групи за изготвяне на правила за добра медицинска практика в областта на образната диагностика. От 2011 г. е началник на Отделението по образна диагностика към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.Председател на българското дружество по неврорентгенология. Научен секретар на българското дружество по кардиоторакална рентгеногология.