Слънцето лекува атопичния дерматит. Фототерапията е един от най-щадящите и ефективни методи за лечение на заболяването, посочва доц. Весел Кантарджиев, ръководител на Клиниката по дерматология на ВМА в публикация в сайта на академията.

Ултравиолетовото лъчение потиска производството на IgE от имунната система. Затова при голям процент от пациентите действа благотворно върху лезиите и предотвратява появата на нови, допълва дерматологът.

Слънцето действа благотворно на близо 9 от 10 пациенти с атопичен дерматит, показват изследванията. Затова плажът е ефективно „лекарство“ за хората, които живеят с неприятната диагноза. Стига, разбира се, да не „събират слънце“ в най-жежкото време – от 11 до 16 часа.

Важно е, преди да се изложат на лъчите, да хидратират обилно кожата си със слънцезащитен крем, напомня дерматологът и подчертава, че за най-малките – децата до 2-3 години, слънчевите бани крият доста рискове – както от обезводняване, така и от изгаряне, за което е доказано, че е рисков фактор за развитие на меланом.

Специалистът отбелязва, че в последните 30 години честотата на заболяването е скочила цели три пъти, 

Атопичният дерматит има безброй лица. Днес ще е червено петънце, утре – пъпка, веднъж – плака, друг път – ужасен мехур. Правилото при него е, че обикновено се обостря на няколко месеца. А коварното – че дори самите пациенти не могат да уловят „логиката“ на пристъпите, споделя опита си дерматологът. И не знаят кога отново ще „паднат в капана“ на сухата и възпалена кожа, която сърби безмилостно, казва доц. Кантарджиев.

Освен „лицата“ си атопичният дерматит сменя и зоните, които „атакува“. Тази тенденция е особено характерна за по-възрастните пациенти. Очаквано, най-уязвими са по-нежните участъци на кожата – около очите, глезените, предмишниците и подбедриците, както и сгъвките на лактите и коленете, обяснява специалистът.

При бебета „на мушка“ са бузите и челото. При децата обаче поразените зони са други. А точно най-малките са любимите „жертви“ на атопичния дерматит. Статистиката сочи, че в 80 на сто от случаите първата му изява е именно в най-ранна детска възраст.

„Лезиите тогава обикновено са по бузите, челото, скалпа или шията“, уточнява доц. Кантарджиев.

За жалост при децата и оплакванията са по-тежки.

Най-често се появяват зачервени петна, които започват да се лющят. Не е изключено да има и мехури – малки или големи, които с времето се пукат. При някои деца се наблюдават и ранички, които „хващат“ жълтеникава коричка, казва специалистът.

Първата изява на атопичния дерматит е по-драматична от стандартните. Неприятното е, че стартът на пристъпите обикновено е доста рано – още в бебешка възраст, преди навършване на 2 години.

Бактериите атакуват сухата кожа

Кожата на пациентите с атопичен дерматит изисква много внимание и специални грижи. Причината да е толкова суха и да сърби е понижената ú мастна секреция, обяснява доц. Кантарджиев. А това я прави много по-уязвима на бактериални инфекции, защото бариерната ú функция е отслабена.

„Освен с нарушена себостаза кожата на пациентите с атопичен дерматит се характеризира с голяма сухота – значително по-лесно се дехидратира. Затова трябва да се мие само с щадящи препарати“, подчертава дерматологът.

След къпане пък е нужно да ú се „помага“ с т.нар. емолиенти – кремове и лосиони, които омазняват. За да има ефект срещу сърбежа обаче, пациентите трябва да са много последователни и да използват специалната медицинска козметика най-малко два пъти на ден. Вечер е хубаво да се мажат и с хидратиращи продукти, които да овлажнят добре кожата по време на сън, препоръчва доц. Кантарджиев.

Почесването – забранено!

Най-коварно при атопичния дерматит е разчесването на лезиите. „Появяват се рани, които лесно могат да се инфектират“, предупреждава дерматологът.

Лошото е, че голяма част от пациентите са малки деца, които трудно се контролират. Агресивните перилни препарати също могат да обострят атопичния дерматит.

„Избирайте деликатни прахове и се въздържайте от употребата на омекотители“, съветва доц. Кантарджиев.

Специалистът препоръчва още на пациентите си да се обличат в естествени материи, да спят в памучно бельо и вземат мерки срещу домашния прах, защото микрокърлежите в него влошават оплакванията.

Кортикостероидите са нож с две остриета

Добрата хигиена и хидратация, както и полезните слънчеви бани или фототерапия обаче невинаги са достатъчни, за да се овладеят пристъпите. При по-тежките случаи се прибягва и до локални кортикостероиди, признава доц. Кантарджиев.

Продължителната им употреба обаче крие рискове – кожата може да се пигментира и да изтънее. Затова в последните години специалистите предпочитат калциневриновите инхибитори, които са с подобно противовъзпалително действие, но са без странични ефекти. При най-тежките случаи може да се стигне до прием на системни кортикостероиди, а като крайна мярка – и на цитостатици, но такива пациенти са рядкост, пояснява дерматологът.

Кодиран е в гените

Атопичният дерматит се предава по наследство, казва д-р Весел Кантарджиев. Знае се, че за „отключването“ му обаче не е виновен само един ген. Всъщност, заболяването е част от т.нар. „атопичен марш“.

„Зад това определение се крие склонността на организма след среща с даден алерген да произвежда IgE антитела“, обяснява механизма специалистът.

Простичко казано, при тези пациенти диагнозите се „трансформират“ от една в друга. Най-често, още в бебешка възраст, се изявява дерматитът. След това детето може да го „израсте“. Но – за сметка на това, да „отключи” астма, която след пубертета на свой ред изчезва. Последен „идва“ атопичният риноконюнктивит (сенна хрема), посочва най-характерния сценарий д-р Кантарджиев.

При двама родители с атопичен дерматит, вероятността и детето да стане „жертва“ на диагнозата е много голяма – между 60 и 80 на сто. Ако само единият е алергичен, рискът е около 20 или 30%, цитира статистиката началникът на Клиниката по дерматология във ВМА.