Депресията: Жените боледуват по-често, мъжете по-често се самоубиват

Скрининг с попълването на въпросник при общопрактикуващите лекари, значително ще подобри ранната диагностика на депресивните и тревожни разстройства, убеден психиатърът проф. Димитър Маринов

Янка Петкова Последна промяна на 28 септември 2022 в 13:26 1126 0

проф. Димитър Маринов

Снимка PR Care

проф. д-р Димитър Маринов, психиатър, съдебен психиатър, председател на Асоциацията на експертите по психично здраве

Жените боледуват по-често от депресивно разстройство, мъжете с това заболяване много по-често се самоубиват. Причината за по-високия брой самоубийства при мъжете е, че избират по-брутални методи – огнестрелно оръжие, самообесване, скачане от висок етаж. Жените го правят по-често с хапчета, обясни пред OFFNews проф. д-р Петър Маринов, психиатър, съдебен психиатър и председател на Асоциацията на експертите по психично здраве.

Проф. Маринов бе един от лекторите на кръглата маса "Лицата на депресията - предизвикателства и отговорности", част от кампанията "Победи депресията". Той говори за необходимостта от скрининг на психиатричните заболявания при общопрактикуващите лекари.

По думите му това може да се прави с попълването на въпросник от пациента и според резултатите да бъде насочен (или не) към специалист за лечение. Въпросникът е дело на американски психиатри и е бил приложен много успешно в Швеция, страна известна с високия процент самоубийства.

Стратегията "Готланд"

Готланд е шведски остров с 58 000 души население и с най-висок процент на самоубийствата. В опит да предотвратят тенденцията, местни специалисти създават т. нар. Готландска стратегия, която впоследствие се цитира от много автори и изследователи, казва проф. Маринов.

Как е изградена стратегията? Анализ на ситуацията на острова показва, че 50% от хората, които се самоубиват, страдат от депресивно или биполярно разстройство. Малка част от загиналите са с шизофрения. Тогава експертите решават да въведат скрининг при общопрактикуващите лекари по споменатия въпросник. Две години след въвеждането на програмата депресивните самоубийства от 42 годишно намаляват до 12. Тогава правителството решава, че е изключително важно хората с депресия да се разпознават от личните лекари и въвежда този скрининг.

Два са основните въпроси, чиито отговори могат да определят с 90% сигурност дали страдате от депресия: През последния месец чувствали ли сте се тъжен, потиснат, отчаян? Често ли сте имали отслабен интерес, удовлетворение от правене на нещо, което преди Ви е доставяло удоволствие?, казва проф. Маринов, който представи въпросника, използван за скрининг на депресивни състояния.

Въпросник за здравето на пациента

Колко често през изминалите две седмици сте изпитали слаб интерес или минимално удоволствие от правенето на различни неща?

Колко често имате чувство за потиснатост, депресия или отчаяние?

Колко често изпитвате проблеми със съня - трудно заспиване, неспокоен сън или прекалено много сън?

Колко често изпитвате чувство на умора или липса на енергия?

Колко често изпитвате липса на апетит или прекомерно хранене?

Колко често имате отрицателно мнение за себе си или чувство, че сте неудачници, че сте разочаровали себе си или семейството си?

Колко често имате проблеми с концентрацията при извършване на различни дейности като четене на вестник или гледане на телевизия?

Колко често се случва да говорите бавно и това да прави впечатление на околните? Или изпитвате безпокойство/неспособност да се спрете на едно място, което Ви кара да се движите повече от обикновено?

Колко често мислите, че е по-добре да не сте жив/а или изпитвате желание да се нараните по някакъв начин?

Опциите в отговорите на тези въпроси са нито веднъж, няколко дни, повече от половината от дните през последните две седмици, почти всеки ден.

Ако сте отбелязали някакви проблеми, доколко трудно Ви беше поради тях да се справяте с работата си, да се грижите за нещата у дома или да се разбирате с другите хора?

Опции: въобще не ми беше трудно, донякъде трудно, много трудно, изключително трудно.

Този въпросник е ключов инструмент, който в САЩ се използва от личните лекари за диагностика. В Австралия се обучават специфични групи служители - пожарникари, полицаи, които са ангажирани с тази първична оценка на депресията. Там също се отчита намаляване на самоубийствата, казва проф. Маринов.

Според него, за да стане факт подобна диагностика и у нас, трябва да се провежда продължаващо образование сред общопрактикуващите лекари:

По този повод зададох въпрос, на който не получих отговор от председателя на БЛС – как се провежда продължаващото медицинско образование (като знам, че не се провежда). Тези неща трябва да се повтарят хиляда пъти, за да може някой да ги направи. Не може да очакваме, че общопрактикуващите лекари ще тръгнат "с песен на уста" да правят нещата. Те трябва да бъдат обучавани, да имат периодични колоквиуми, препитвания, какво са научили, какво са разбрали за новите лекарства, новите модели на диагностика и т. н., обясни психиатърът.

По думите му у нас няма добра колаборация между психиатри и психотерапевти. "Психотерапевтите не са едно цяло. Има десетки школи, включително и в България. Едните проповядват едно, другите друго, но няма единна психотерапевтична концепция в страната", посочи професорът.

Опитът му показва, че българинът късно търси психиатрична помощ. Това е така основно заради стигмата над тези заболявания:

Имах случай с възрастна жена с депресия, която се беше влачила година и половина и беше отслабнала 30 кг и аз я питам – "Добре, госпожа, защо не потърсихте помощ от психиатър навреме?", тя ми казва - "Защото в блока и на внуците ми ще казват, че са луди, не само на децата ми."

Психиатърът коментира и Националната стратегия за психично здраве 2021-2030 г. Според него приоритетите в нея тепърва ще трябва да се пренареждат, защото са били подредени спрямо едни средства, върху които е изградена стратегията:

"Сега се вижда, че парите първо, олекнаха заради инфлацията, и второ, ги намалиха. Сега ще има борба за приоритетите. Кое ще е първо, кое 15-то, защото за 15-тото парите със сигурност няма да стигнат. Кой ще надделее ще стане ясно съвсем скоро", каза в заключение проф. д-р Петър Маринов.

Проф. д-р Петър Маринов, д.м.н., е специалист по съдебна психиатрия. Завършил е медицина в Медицинския университет София през 1988 г. През 1994 г. придобива специалност по психиатрия, а през 2003 г. придобива втора специалност съдебна психиатрия. През 2008 г. придобива степен „доктор по медицина“ с научна разработка върху шизофренията.
Редовен член на Ню Йоркската академия на науките от 1994 г. Бил е последователно ковчежник, заместник председател и председател на Българската психиатрична асоциация за периода от 2003 – 2009 година. Съпредседател е на фондация „Биологична психиатрия“. Бил е началник на Четвърта психиатрична клиника в МБАЛНП „СВ. НАУМ“ гр. София, както и началник на отделение за остри психиатрични състояния. Ръководил е  Клиника по психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна.
Има разработки в областта на шизофренията, биполярното разстройство, депресията и тревожните разстройства. Участвал е множество международни проекти. Понастоящем е председател на Асоциацията на експертите по психично здраве.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови