Работят ли мерките за ограничаване на коронавирусната инфекция в училищата? Какво се случва, когато поставим под домашна карантина дете, чиито родители продължават да ходят на работа и да са контактни? Може ли да спрем предаването на COVID-19 в семейството и каква е ситуацията пред кабинетите на личните лекари в началото на учебната година – отговори на педиатъра д-р Таня Андреева.

Д-р Андреева, има спорове за ефекта от карантинирането на учениците. Нужно ли е да се изолира цял клас, когато има едно дете с положителна проба?

Много е трудно да се отговори още на този въпрос, защото на практика не знаем какъв процент от учениците, които са контактували със заразеното дете, биха дали положителни положителни проби и биха имали някакви симптоми. Според мен трябва да се намери компромисен вариант, защото ако се карантинира всеки клас и остават децата вкъщи, в един момент трябва да затворим всички училища. Може би трябва да се търси решение в посока на това да се изолира класът, но учениците да продължат да ходят присъствено, защото на практика това са здрави деца. Няма смисъл да стоят по домовете си. Ако се изолира класът, така че да няма контакт с останалите ученици и да продължи присъственото обучение, би било добър вариант, според възможностите на училището, разбира се. Може да се мисли в посока на това да се разминават часовете между отделните паралелки, да не засичат по коридорите, тоалетните, общите помещения.

Нещо подобно каза и алергологът д-р Мустаков, с когото разговаряхме. Според него графикът на часовете е по-важен от това дали децата ще ходят с маски в училище или не.

Въпросът е да не се засичат контактни заразоносители със здрави, това е най-добрата мярка. Важно е и да се прави редовна дезинфекция на общите помещения и проветряване на класните стаи.

Казахте, че трябва да се взема решение индивидуално, според конкретното учебно заведение. Това е предвидено в мерките, които прие работната група от МОН и МЗ – училищата имат известна автономност при вземането на решения. Това ли е подходът?

С толкова голяма свобода, която се дава на директорите, рискуваме да има недостатъчно обмислени решения. Има училища, в които не позволяват на децата да излизат от класните стаи. Това е крайно вредно. Не е добре малки деца да стоят по цял ден в стаите, те трябва да прекарват максимално време на открито, стига времето да го позволява. Има учебни часове, които могат да се провеждат навън.

В много софийски училища паралелките в начален курс са препълнени. Там е трудно да се създаде ефективен график на часовете, така че да не се засичат много деца в общите помещения. Това притеснява родителите.

Нормално е да се страхуват, защото са наясно, че няма достатъчно пространство за децата в училищата. Паралелките са по 25-30 деца, което на практика наистина затруднява изключително много учениците, учителите, организирането на графика в претъпканите училища. Така децата са разположени в малки пространства и рискуваме да ги заразим с всички възможни вируси, не само с COVID-19. Да не говорим, че се ограничава възможността за движение в междучасията при липса на достатъчно пространство.

Кои са най-опасните места в едно затворено помещение, които биха могли да предадат заразата?

Важно е да говорим с децата, че трябва да си мият често ръцете. Да не докосват предмети, до които са се допирали всички. Такива рискови повърхности са бравите, ключовете на лампите. Боравенето с пари – монети или банкноти също не е препоръчително. Дори и Световната здравна организация съветва хората да избягват разплащанията с кеш. Вече съществуват иновативни начини, с които да се правят покупки, дори и за по-малки суми – карти и аксесоари за безконтактно плащане, които са лесни и удобни. Така се намалява и рискът от пипане и докосване на монети и банкноти, които така или иначе не могат да се дезинфекцират.

Един конкретен случай ще Ви помоля да коментираме, който предполагам не е изключение. Родител обяснява, че детето му е карантинирано, защото има позитивен за ковид съученик. Сестра му ходи на училище, родителите също ходят на работа. Това редно ли е според Вас?

Според мен трябва да се процедира както при всяко едно инфекциозно заболяване – ако в детската градина има група с варицела, тя се изолира и другите деца не правят контакт, докато не премине периодът. Родителите знаят, че ако не са боледували, могат да заразят всички останали и те не допускат контакт с други хора. Мерките трябва да бъдат в тази посока, а не да са едно безкрайно затваряне на децата по домовете. В случая не говорим дори и за знанията, които децата ще пропуснат. Важно е общуването, което губят с връстниците си. Материалът все някак ще наваксат, но няма как това да стане със средата в училище, емоциите, които преживяват и комуникацията, която имат с връстниците си. Знаем, че едно дете се формира 15- 18 г., докато стане емоционално зрял човек. Ако от тях вземем една година – периодът е огромен. Да не говорим за по-малките, в началния курс, при които една година е 1/7 – 1/8 от техния досегашен живот. Не бива да им отнемем това време на общуване и на емоционално и социално израстване.

Трябва ли да има различен подход според образователната степен. Има ли значение, като имаме предвид и нивото на физическо развитие?

Според мен, ако ще се налага карантина на цял клас, нека това да е допустимо за по-горните класове. Учениците след 12-годишна възраст могат да останат сами вкъщи, да учат онлайн и да се справят, докато за едно 7-8-годишно дете това на практика е невъзможно и единият от родителите трябва да спре да ходи на работа. Подобни ситуации предизвикват страшно много социално напрежение, трудности в работата и евентуално намаляване на доходите. Или дори до потенциална криза в семейството.

Всъщност вече започнаха излизат слабите места наяве. Има неяснота на кои родители да се издава болничен и на кои не…

Когато детето е малко и бъде спряно от училище, а семейството не разполага с баби и дядовци, които да се включат, проблемът е сериозен. Освен това на все повече хора не им останаха нито отпуски, нито болнични за ползване. Много семейства са на предела на силите си и финансово, и времево.

А влизаме в сезон, който по принцип е критичен заради грипните вируси. Може ли изобщо да се ограничи предаването на инфекцията в едно семейство, ако детето е карантинирано?

Абсолютно невъзможно е. Тези инфекции се предават по респираторен и контактно-битов път. В близкото общуване в семейството няма как отделните членове да се предпазят, каквото и да правим. Това важи дори и за най-елементарната хрема. Става въпрос за въздушно-капкови инфекции, които не е възможно да бъде спрени при близко общуване в семейството.

Искате да кажете, че насоките да се спазва дистанция между членовете в семейството, изолиране в отделна стая, индивидуално хранене и отделни прибори, за които чуваме, не вършат никаква работа?

Не мисля, че това е възможно. Но хигиенните мерки трябва да се спазват по принцип – да се храним с индивидуални прибори, са използваме собствена посуда, да си мием ръцете.

И Вие сте родител. В период на епидемия кое е полезното поведение, когато изпращаме детето на училище? Можем ли да подпомогнем с нещо предпазването му? Обикновено лекарите съветват да има пълноценно, балансирано хранене, повече време на открито…

Това важи за всяка респираторна инфекция - добрата храна, физическата активност, добрата лична хигиена, дистанцията, личното пространство са много важни. Трябва да се научим да оставяме лично пространство на хората около себе си. А не например, когато сме на опашката в магазина или на ескалатора в метрото, да се бутаме един в друг. Това са елементарни човешки правила на поведение и общуване, независимо дали има коронавирус или няма.

Ние си говорим, че са елементарни, но много хора с изненада установиха, през последните месеци, че трябва да си мият ръцете преди и след ядене камо ли да носят маски.

Цялото това възмущение покрай носенето на маските е прекалено. Аз от години, в есенно-зимния сезон, когато има респираторни инфекции, преглеждам децата с маска. До миналата година никой не знаеше за коронавируса, но това не значи, че не съм работила с маска в сезона на респираторните инфекции и това е нормална мярка за нас, лекарите. Ние сме свикнали след всеки пациент да си мием ръцете, да ползваме дезинфектанти, да носим предпазни средства, когато има риск. Не приемам мерките, които се налагат като нещо ново, изключително и кой знае колко променящо моето лично ежедневие.

Както разбирам, Вие сте привърженик на носенето на маски от децата, когато са в общите помещения?

Когато не може да се осигури дистанция между отделните класове или се налага смесване на ученици, които не са общували преди това в класа си, е редно да се носи маска. Но ако междучасията са така организирани, че само един клас може да излезе и да има отстояние – не виждам причина да се слагат маски. Що се отнася до магазините, градския транспорт, другите закрити обществени места - там децата над 5-годишна възраст трябва да слагат маски.

Следват ли родителите утвърдените стъпки при симптоми на коронавирус при децата? Ефективен ли е механизмът, който беше създаден още в началото на пандемията?

Не мога да отговоря за всички лекари. В нашата практика имаме близък контакт с пациентите. Те ни търсят при всяко свое притеснение. Така сме ги научили. Аз съм спокойна, че ще ме информират при най-малкия симптом за каквато и да било инфекция. Според мен е добре да пациентите да имат доверие на своите лични лекари по принцип, дори да контактуват с тях по телефона, за да вземат най-правилното решение.

Подкрепяте ли идеята на Ваши колеги за мобилни пунктове за вземане на проби, за възможност личните лекари да издават направления за тестване?

Личните лекари нямат механизъм по който да издадат направление за тестване безплатно. На практика всеки, който има нужда от тест, и той не е платен от РЗИ, си го заплаща сам. Здравната система абдикира от голям брой пациенти. Конкретен пример – ако едно дете се зарази и е положително, за сметка на РЗИ ще се тества целият клас или училището, създаден е механизъм за конкретната група от деца. А кой ще тества родителите, контактните на родителите? Те трябва ли за собствена сметка да си направят тестове?!

Тепърва ще излизат подобни казуси. Редно е НЗОК да поеме по някакъв начин тестовете за коронавирус - с мобилни пунктове, с направления от личните лекари. Крайно време е вече да се създадат електронните рецепти и направления, така че наистина да се избегне ненужният контакт, който непрекъснато се осъществява в поликлиниките. Заради контактните бележки, които искат от детските градини например, пред кабинетите на личните лекари има по 20-30 чакащи. Родителят води здравото си дете, за да му издадат бележка, че няма контакт със заразно болен. Но това дете, в същия момент, в който му се издава бележка, е в контакт с други 20 човека в поликлиниката, на които никой не знае здравния статус. На практика, ние като лекари, издаваме една бележка, която не се знае доколко е вярна.

Д-р Таня Андреева е специалист педиатър и детски ревматолог в София с над 10 години опит, интереси в областта на заболяванията на съединителната тъкан и опорно-двигателния апарат, профилактичната и социална педиатрия. Към момента е част от екипа специалисти на МЦ Диабет. Създател на платформата HealthyКid Sofia и е носител на наградата „Златна ябълка“ за принос към благосъстоянието на децата.