Д-р Рада Маркова: Детската болница има нужда от кадри, педиатрите у нас са едва 930

Националната детска болница не е само сграда, необходими са специалисти - лекари и медицински сестри, а у нас има дефицит, работещите педиатри в страната са едва 930. Нужна е държавна политика, за да бъде осигурена болницата с кадри, коментира по Нова телевизия педиатърът д-р Рада Маркова.

По думите ѝ детското здравеопазване у нас е обърната пирамида - няма добре развита детска доболнична помощ, спешни центрове. На върха на тази пирамида трябва да бъде Националната детска болница. За нея се говори предизборно и въпросът остава нерешен, категорична е лекарката.

Тя подчерта, че дефицитът на специалисти в детското здравеопазване е значим. 930 са педиатрите у нас. Според нея не би било лошо държавата да поставя изискване на завършващите лекари и медицински сестри да остават за известно време в България. Тя обаче подчерта, че възнагражденията на педиатрите са ниски, тъй като клиничните пътеки са недофинансирани.

За националната детска болница

Имаше дискусии по желанието на частни инвеститори да строят такова заведение, но трето ниво детско здравно детско заведение може да бъде единствено по държавен модел. Да бъде припознато и реализирано от държавата като дългосрочен проект. Освен това трябва да има концепция кой и как ще работи, защото не става дума само за сградата. Пътечният модел (с клинични пътеки, б. р.) на финансиране според мен би поставил в риск от свръхприем на деца в болницата деца, за да може едни структури да съществуват на база на други. Необходимо е да има бюджетно финансиране с възможност за дарения. Добър вариант е публично-частното партньорството – държавата да има регулативни функции, частният партньор да упражнява контрола, каза д-р Маркова.

Проектът Национална детска болница живна. Събарят старите сгради на терена

Целта на една университетска детска болница е да поема изключително тежките случаи, които не са получили ясна диагностика, категорична е педиатърката. Според нея бюджетното финансиране на националната детска болница ще гарантира устойчивост на лечебното заведение и спокойствие на работещите в нея.

За коклюша

"Никой не може да каже как ще се развие коклюшната вълна, ние виждаме само върха. При коклюш има много леки клинични форми, хората нямат или са с леки симптоми, а това улеснява пренасянето на инфекцията. Диагностицирането на болестта е много специфично, PCR не може да се прави в малки населени места, защото няма лаборатории, които да го извършват, самото изследване е скъпо, това също улеснява разпространението", обясни педиатърът.

Според Министерството на здравеопазването ваксинационното покритие при най-малките е 91-93%. Ако наистина е толкова високо, няма да наблюдаваме такова разпространение. Според мен има много деца, които не са имунизирани или са с отложена имунизация – нямат пълния набор ваксини. Причината в голяма степен е пандемията. Ваксинирането с пълния цикъл ще създаде имунитет, каза д-р Маркова.

От днес влизат в сила временни противоепидемични мерки

Тя подчерта, че заболяването е много тежко в кърмаческа възраст и апелира родителите на малки деца да ограничат контактите си и да се възползват от възможността да ваксинират децата на шестседмична възраст. 

Алергии и кърлежи

По думите на д-р Маркова тази година алергичните проблеми са започнали по-рано и това се обяснява с необичайно високите за сезона температури. Преобладават алергичните ринити и конюнктивити, сезонните астматични пристъпи, обясни тя. От миналата година е налице и друг сериозни проблем - рецидивиращите стрептококови инфекции. Нарастване на тези инфекции има и по света, но изчезването на евтините ефективни антибиотици затруднява лечението, посочи д-р Маркова.

Как да се пазим от кърлежите

Тя акцентира и върху друга сезонна опасност - кърлежите - с апел към родителите да проверяват децата си след всяка игра в парка. "Обикновено кърлежите са откриват в гънките на тялото, в окосмените участъци. Ако намерите кърлеж потърсете медицинска помощ", посъветва д-р Рада Маркова.

Следете новините ни в GoogleNews