Д-р Людмил Върляков: Няма лекар, който да е застрахован срещу заразата. Това е част от нашата работа

Добра ли е стратегията за тестуване на населението, за която се споразумяха оперативният щаб и медицинският съвет към премиера, готови ли са частните лечебни заведения да участват в битката с болестта, защо е толкова трудно да оцелееш, когато ти сложат тръбичка в гърлото – тези въпроси коментираме с анестезиолога д-р Людмил Върляков, председател на оперативния щаб на УМБАЛ „Софиямед“.

Д-р Върляков, споровете около стратегията за тестуване на населението утихнаха. Щабът и медицинският съвет се споразумяха за методиката, която ще се следва. Може ли да обясните особеностите на видовете тестове и логиката на прилагането им?

При PCR (генетичния тест) се взема секрет от носа и гърлото. Това трябва да бъде направено от обучено лице, защото е много важно как се взема. Този секрет се обработва във вирусологичната лаборатория, по специфичен начин, от обучен лекар, на специални машини и се търси РНК на вируса. Когато този тест е положителен, установен в лабораторията след 20-30 или 40 часа, тогава вече вие знаете, че имате вирус в себе си, че сте вирусоносител или че сте се разболяла и може да разпространите вируса на другите, които са контактни с вас. Този вид тест открива вируса.

По-популярният бърз тест търси в кръвта имуноглобулини или антитела срещу вируса. Те са два вида. Ако сте виждали плочката, на която се капва вашата кръв, там пише M – имуноглобулин М и G - имуноглобулин G. Интерпретацията на този тест вече не е толкова елементарна, защото може да не ви се позитивира нито M, нито G. Може да се позитивира и M, и G. Може да ви се позитивира само М или само G.

Когато се направи, тестът не ви дава категоричен отговор, защото няма как еднозначно да се определи какъв е. Затова щабът не иска да го популяризира масово. Интерпретацията на тези тестове е по-сложна. Ако тестът ви е отрицателен и нямате нито M, нито G, това не означава, че вие в момента не сте с вирус в гърлото си. Защото на организма му трябва време, за да изработи имуноглобулини. Нашият вирусолог казва, че първите имуноглобулини, острофазовите, които организмът изработва в началото на срещата си с вируса, може да се позитивират към 9-10 ден.

Тоест, ако се направи по-рано, няма да се позитивират и отразят на теста, но това не означава, че не съм заразена?

Да. Само с PCR теста може да се каже категорично, че не сте заразна. Ако ви излезе само M това означава, че сте в „среща“ с вируса и започвате да изработвате антителата срещу него, хубаво е пак да се потвърди с PCR, за да сме сигурни – да, наистина потвърдихме вируса.

Ако имате и G (някъде към 12-13 ден организмът започва да образува и този имуноглобулин) тогава може на 12-ия ден да имате положителни и двата имуноглобулина. Може още да не сте се изчистила от вируса, но започвате да изработвате и антитела, които гарантират трайния имунитет в следващите месеци.

И най-добрият вариант е, когато имате само G. Тоест вие сте се „срещнала“ с вируса, може би сте се изчистила, това се потвърждава само с PCR тест, с две проби, една след друга през 24 часа, но вече знаете, че имате траен имунитет - имуноглобулини G. Хората с тези показатели са най-ценни, защото те могат да се върнат в работната си среда.

Какви хора се изследват при вас? 

Към лабораторията пациентът може да бъде насочен от лекар, ако има някакви симптоми. Идват и хора, които са се самонасочили. Има много такива, които идват и сами искат да се изследват. Защото никъде не можеш да отидеш в сертифицирана лаборатория сам да се изследваш.

Единствената друга лаборатория, където има свободен достъп, е другата частна, където хората отиват, подреждат се на опашка и се тестуват. Но и на двете частни лаборатории, ако резултатите са положителни, трябва да бъдат препотвърдени от сертифицираните – във ВМА и в Националния център по заразни и паразитни болести.

Тогава каква е гаранцията, че положителният тест при вас е достоверен?

Всички проби, които са направени до момента и са показали положителни резултати, са препотвърдени и в референтната лаборатория.

С бързи тестове работите ли?

Работим и бързи тестове. Имаме и безплатни такива от дарение, които ще могат да бъдат използвани скоро и от външни на лечебното заведение пациенти.
Предстои Министерството да сертифицира и да даде разрешение на повече лаборатории да работят с коронавирус. Това ще улесни по-масовото тестуване на хората. Има много вирусологични лаборатории в България, които изследват за хепатит. Трябва само да се каже с какво трябва да е оборудвана една лаборатория за COVID-19. Вирусолозите са обучени хора. 

По-масовото тестуване ще ни ориентира каква е заболеваемостта. Капацитетът на нашата лаборатория е 100 теста на ден. 12 часа са необходими на колегата, за да обработи 100 теста. За 5 работни дни това са не повече от 500 теста. Горе-долу толкова са досега, защото не сме работили в пълния си капацитет.

Основателни ли бяха препоръките на медицинския съвет за масово тестуване сега или е по-ефективно бързите тестове за установяване на антитела да се направят след като премине пикът?

Наистина, масовото тестуване ще е по-резултатно след пика на епидемията, но нищо не пречи да се тестват хората от медицински екипи, полиция, КПП, да се знае дали някой от тях вече се е „срещнал“ с вируса, защото това е много важно. Медицинските екипи трябва да знаят в какво имунно състояние са, когато лекуват такива болни, защото предпазните средства трябва да бъдат много надеждни.

При вас имаше пациент с коронавирус и болницата беше под карантина няколко дни. В крайна сметка имате ли човек от екипа с положителна проба?

Не. От цялата болница, 120 човека персонал и около 150 пациенти, нито една проба не излезе позитивна докато БЛОК 1 на лечебното заведение беше под карантина. Триста проби се изхабиха, нито една проба не дойде позитивна. Нито един не се беше заразил от нашия болен. Карантината беше 5 денонощия, на шестото освободиха хората. През това време в болницата се родиха 5 деца.

Около участието на частните болници имаше доста вълнения. Сега вече има заповед за включването на всички лечебни заведения в страна в лечението на коронавирус. Вие готови ли сте?

В момента болницата се е самообурудвала с всичко, което е необходимо, с няколко скромни дарения от частни дарители. Въпреки че се иска да се включим наравно със всички и ние го правим, дори започнахме да оборудваме отделение преди да дойде тази заповед, при нас не е постъпило нито едно дарение от тези големи дарения на апарати, пари и защитни костюми, поне към момента.

Вие сте частна болница все пак.

Щом искат всички болници да лекуват, трябва да се осигурят най-напред лични предпазни средства за всички. Защото такива болни в следващите седмици ще има във всички болници, макар че към момента съм все още оптимист.

Но вече има и заразени медици...

Лекарите са на първа линия, те преглеждат пациентите и никой не е застрахован, че няма да се зарази. Това е част от нашата работа.

Ще се възползвам от възможността, че разговарям с анестезиолог, за да обясните някои неща в лечението на тежките случаи. Защо интубирането при по-възрастните пациенти е опасно?

За да се премине към интубиране трябва да има показания. Обикновено преди това пациентът се подлага на неинвазивна вентилация с маска, която прилепва към лицето, и пак, с помощта на апарат, се подпомага дишането, но в трахеята не е поставена тръба. Когато много се влошат показателите, които следим, се преминава към апаратна вентилация.

Апаратната вентилация е крайната стъпка. Виждате, че повечето наши пациенти, които стигнаха до апаратна вентилация, не се върнаха към нормално функциониране и починаха. Започват да се наслагват инфекции и става много трудно. Трябва да се използват специални затворени системи за аспирация на дихателните пътища. Мерките, които се прилагат за персонала, са от много по-висок клас, съвършено различно е от лечението в инфекциозно отделение.

Всички се опитват максимално да бягат от апаратната вентилация, защото там обикновено има препоръки да се вентилират пациентите по корем, на 16 часа да се обръщат. Много е трудно връщането към нормален живот, когато пациентът е с това заболяване. Докато е на апаратна вентилация той е седиран, приспан е леко с медикаменти, за да може да се толерира вентилацията, защото не е приятно усещане.

Защо се обръщат пациентите по корем?

При това увреждане на белия дроб – респираторен дистрес, във връзка с хемодинамичните и респираторните принципи и механизми, вентилираните части трябва да се сменят.

За да не лежиш твърде дълго върху дробовете си?

Да.

Какво представлява изкуствената белодробна вентилация?

Това е машина, която под определено налягане вкарва в белия дроб определено количество въздух с високо съдържание на кислород и след това този въздух се издишва през машината. Апаратът замества спонтанното вдишване и издишване. Компенсира дейността на дробовете като едновременно с това се вкарва кислород с по-голяма концентрация към дроба.

Може ли това състояние да бъде избегнато? През какви фази преминава пациентът?

Когато става дума за тежка пневмония, със сериозен недостиг на въздух, се слагат едни палатки на главите и се подава по-концентриран въздух с повече кислород, преди да преминеш през неинвазивна или инвазивна апаратна вентилация.

5% от пациентите стигат до интензивните отделения и някакъв процент от тях до апаратна вентилация, но смъртността е висока.

Направи ми впечатление, че в Италия например такива пациенти се поддържат в продължение на седмици. Възможно ли е след толкова дълъг период да се възстановят?

Докато се възстановят промените в белия дроб, е възможно да минат и повече от две седмици.

Ние все искаме прогнози и се надяваме на по-благоприятен развой на епидемията. Вашата прогноза каква е?

Аз лично се надявам нещата да преминат по-леко, поне до момента виждаме, че броят на заболелите не е голям. Според мен мерките са адекватни и съм оптимист за изхода от епидемията.

Д-р Людмил Върляков завършва МУ София през 1991г. През 1997г. придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение. От 1992г. до 2000г. работи в ОАИЛ на Окръжна болница гр. София. От 2000 до 2013 работи в КАИЛ на УМБАЛ "Св. Анна София". Преминал е квалификационни курсове в областта на регионалната анестезия, анестезиология в детската възраст, парентерално хранене, изкуствена белодробна вентилация, лечение на хронична болка и палеативна медицина. Член на Европейската асоциация по анестезиология, Българското дружество по анестезиология и Българското дружество по ентерално и парентерално хранене. 

Към момента е началник на отделението по Анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ "Софиямед", както и началник на Оперативния щаб в лечебното заведение, координиращ екипите във връзка с настоящата епидемиологична обстановка.

Следете новините ни в GoogleNews