Акад. проф. д-р Лъчезар Трайков: Нормалното стареене не е свързано с деменция

Акад. проф. д-р Лъчезар Трайков е невролог. В периода 1993-2000 г. работи в областта на нормалното и патологично стареене на мозъка в INSERM, Париж, Франция. Защитава докторска дисертация в Университета Рене Декарт в Париж - V. Квалифициран е за професор по невронауки от Националния съвет на университетите във Франция. През 2004/2005г. е гост професор по неврология в Университета Париж - XII.
През 2008-2012 г. е заместник декан на Медицински факултет на МУ-София; 2008-2012 г. ръководи Катедрата по неврология на Медицински факултет на МУ-София. В периода 2009-2013 е изпълнителен директор на УМБАЛ “Александровска”, а от 2020 до 2024 г. е ректор на Медицински университет – София.
Разговаряме с акад. Трайков по повод неговото участие като лектор на предстоящата международна конференция по проблемите на дълголетието Sofia Life Summit от 6 до 8 ноември в София.

Акад. Трайков, каква е връзката на мозъка с дълголетието на човека?

Ако мозъкът не функционира правилно, дълголетието губи до голяма степен смисъла си. Това е едно от големите предизвикателства пред нас, невролозите. Средната продължителност на живот на хората се увеличава с 2 години на всяко десетилетие. В момента средната продължителност на живота в Западна Европа е 88 години, а в Люксембург – 90 г. Това означава, че родените днес, ще посрещат без проблеми стотния си рожден ден.

Всички области на медицината допринасят за това удължаване на живота на хората. Например инвазивните методи в кардиологията спасяват живота на пациенти с миокарден инфаркт и след това тези хора могат да живеят пълноценно до дълбоки старини. В онкологията също има големи пробиви в ранната диагностика и лечението на някои тежки онкологични страдания. Единствено в неврологията остана проблем лечението на болестите, които засягат човешкия интелект – деменциите. Като че ли мозъкът най-трудно се поддава на дълголетие. При деменциите той остава да функционира, но с намален интелектуален капацитет, и то до такава степен, че човекът не може да се справя с ежедневните си дейности и е зависим от грижата на околните. А това е непълноценен живот. Без здрав мозък функционирането на човешкото тяло губи до голяма степен своя смисъл.

Стареенето на мозъка нормален процес ли е? Всички ли ще стигнем до деменция в късния етап от живота си?

Трябва да правим разлика между нормалното стареене на мозъка и деменцията. Тя е болест. Нормалното стареене на мозъка е нещо друго. В момента има няколко „сини зони“ – Сардиния (Италия), Окинава (Япония), Икария (Гърция), в които броят на столетниците е много по-голям, отколкото в останалите части на света. Столетниците в тези островни региони са абсолютно здрави интелектуално. В Икария например почти не съществува болест на Алцхаймер и ние все още не знаем защо. Предполагаме, че се дължи на съчетанието между локално здрави гени и здравословен начин на живот във всичките му аспекти. Ето защо, ако стареем нормално, никога няма да стигнем до деменция, до нарушение на интелекта, което да ни пречи да функционираме автономно.

Докато деменцията във всичките ѝ варианти е следствие от някакво заболяване – най-често болестта на Алцхаймер (50% от всички деменции); мозъчно-съдова болест (25–30%); паркинсонова болест; фронтотемпорална деменция и т.н.

При нормалното стареене, дори да доживеем 120 години, имаме всички шансове да бъдем интелектуално здрави. Разбира се, някои мисловни процеси се забавят, по-бавно обработваме информацията, постъпваща от околния свят (това е основната работа на мозъка), по-бавно превключваме от една мозъчна дейност към друга. Но сме пълноценни.

Възможна ли е превенция на невродегенерацията?

Невродегенерацията винаги е патологичен процес – загуба на неврони, атрофия. С превенцията на невродегенерацията на мозъка е свързана голямата новина от последните десет години. Възможно е да се превентира даже болестта на Алцхаймер, което преди петнадесетина години ни се струваше научна фантастика.

Какво трябва да правим, за да избегнем болестите, водещи до деменция?

На първо място, стриктен контрол на съдовите рискови фактори – високо артериално налягане, дислипидимия, диабет, наднормено тегло, обездвижване, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, непълноценен сън. Преди смятахме, че те предизвикват само мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт. Сега знаем, че те са рискови фактори и за алцхаймерова болест.
Важното е да се диагностицират в ранна фаза всички рискови фактори и да се овладеят. Щом например кардиологът ви установи хипертония и предпише медикаменти за нормализиране на кръвното налягане, не трябва да умувате, а да следвате терапията. Нашите кардиолози и ендокринолози са перфектно обучени и спазват стриктно европейските правила за лечение на сърдечно-съдови заболявания и диабет. И ако хората в България не достигат средна възраст 88 години, както е в Западноевропейските страни, а само 78 г., това не е заради лоша диагностика и неправилно лечение, а защото пациентите не си взимат лекарствата редовно.
Не бива да се поставят под съмнение твърденията на специалистите за рисковите фактори, включително на общопрактикуващите лекари.

В превенцията на деменциите задължително влизат физическите упражнения. Една разходка на ден или плуване, или каране на колело – това са най-препоръчителните спортове.
Социалните контакти също са изключително важни за превенция на невродегенерацията. Не бива хората да се затварят в домовете си. За съжаление, социалните контакти на повечето хора на 65+ у нас се ограничават до гледането на внуците. Това не е достатъчно. Трябва да общуват с хора на тяхната възраст или с по-млади, да обсъждат теми, които ги вълнуват, културни събития, книги, та дори политическия живот. Всички форми на социални контакти са препоръчителни.

Друга част на превенцията е начинът на хранене. Така наречената Средиземноморска диета е много подходяща. При това тя е близка до традиционната българска кухня. Достатъчно е да намалим количеството на месото, което е издигнато в култ от повечето хора в България. Защото в „сините зони“ столетниците ядат месо само пет пъти в месеца. Но ядат прясна риба два пъти седмично. Неслучайно тези зони се намират на острови. Добре е да намалим животинските мазнини за сметка на растителните. Зехтинът вече е абсолютно достъпен у нас и е за предпочитане пред слънчогледовото олио.

Още един аспект на превенцията е стимулацията на мозъка с интелектуални занимания. Не е нужно да щадим мозъка. Но гледането на телевизия не е стимулация на мозъка и трябва да се ограничи до час или два максимум на ден. В напреднала възраст хората у нас много харесват сериалите, защото действието в тях се развива бавно. Препоръчвам вместо гледане на сериали четенето на книги, което е изключително протективна дейност.

Ако спазваме всичко това, което изброих, ще намалим с 45% броя на 85-годишните с деменция.