7 млн. души на планетата годишно умират вследствие замърсяването на въздуха, 400 000 - в Европа, 14 000 – в България. Това каза председателят на Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) Пламен Таушанов на пресконференция днес.

„Ние бием тревога заради тези данни от 2016 г., но почти никой не обърна внимание. За сметка на това всички бяха силно потресени, когато дойде COVID вълната и по 16 000 души годишно започнаха да умират от коронавируса“, добави той.

По думите му починалите заради мръсния въздух са невидими както за Министерството на здравеопазването, така и за Министерството на околната среда. Адв. Таушанов допълни, че газовете от автомобилите и фините прахови частици влияят върху мозъка, сърцето, белите дробове, кръвта и са едни от главните причинители на рак.

Председателят на БАЗП подчерта, че все още се бави наредбата за екологичните зони за автомобили в центъра на София. Той уточни, че идеята е в зимните месеци с най-голямо замърсяване да не се допускат до центъра автомобили с екокатегории 1, 2 и 3. Липсвали и стимули за закупуване на електрически автомобили.

„Загубите в София от фини прахови частици излизат по 2000 евро на всеки софиянец“, каза още адв. Таушанов.

Да се направи преоценка на разположението на официалните станции за измерване на замърсяването на въздуха и ако е необходимо, да се поставят допълнителни за отчитане на замърсяването, причинено от транспорта в София, предложи Ивайло Попов от сдружение „За Земята“.

Той добави, че някои от станциите не са поставени на подходящи места и не отчитат правилно замърсяването.

Виждаме тежкото изоставане на България в сравнение с останалите страни в Европейския съюз по отношение на замърсяването на въздуха от коли и камиони, каза още Попов. Това се дължи на стария автопарк, а България се е превърнала в депо на стари коли от ЕС, посочи той. През миналата година от сдружението са извършили замервания на въздуха в различни точки на София, от които е станало видно, че в града има повишено замърсяване както с фини прахови частици, така и с азотен диоксид.

Повишеното замърсяване е отчетено при основни пътни артерии с интензивен трафик, както и при плътно затворените улици със сгради от двете им страни, посочи Попов. Най-силно замърсяване с азотен диоксид е отчетено на бул. Александър Малинов“, на бул. „Ситняково“, на Орлов мост, на бул. „Ломско шосе“ и др., посочи още той. Попов припомни, че Столична община работи по изготвяне на програма за зони с ниски емисии.

Хибридните превозни средства с външно зареждане, както и автомобилите с природен газ, ще намалят вредните емисии, каза Ренета Илиева, член на асоциацията. Илиева представи проучване, направено за Европейския алианс за обществено здраве. В заключението на проучването се посочва, че нетехническите мерки, водещи до намаляване на автомобилното движение, е много вероятно да доведат до по-голямо намаляване на външните разходи от автомобилния транспорт, ако това доведе до по-малко катастрофи и по-малко задръствания.