11 000 души годишно загиват от мръсния въздух у нас

По данни на Световната здравна организация мръсният въздух причинява 11 хиляди смъртни случая годишно в България, посочи Елена Цонева – Папуджиева от „Портал на пациента“ на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София, посветена на Световния ден на белия дроб.

Пресконференцията на тема „На въздух“ – да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението“ събра експерти от сферата на здравеопазването и неправителствения сектор, сред които проф. д-р Коста Костов – национален консултант по пневмология и фтизиатрия на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) и консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Света Анна“, д-р Тихомир Мустаков – алерголог от Българско дружество по алергология, председателят на Дружеството на кардиолозите в България доц. д-р, дм, Васил Трайков, председателят на Българското дружество по инсулт доц. д-р Росен Калпачки, председателят на Сдружение „Жените в бизнеса и професиите – София“ Росина Тодорова и др.

Според експертите от сдружение „Въздух за здраве“ подобряването на качеството на въздуха може да намали смъртните случаи при болните от диабет с 18 %, от исхемична болест на сърцето - с 14 %, с 15 % ще се намали смъртността от инсулт, а с 6 % - смъртните случаи при новородените.

Председателят на Българското дружество по инсулт доц. д-р Росен Калпачки коментира, че една от причините за високото ниво на случаите на инсулт в България е, че българинът е доста урбанизиран в своя бит. Огромна част от населението, поне в делничните дни прекарват в големите градове. Експертите се обединиха около тезата, че качеството на въздуха и профилактиката са важни и трябва да предшестват лечението.

По време на дискусията бе представен и проектът „Пейка на здравето“, който има за цел да бъдат проведени здравни дискусии с ученици от специалисти.

Идеята за проекта се породи от нашето виждане като родители, че в забързаното ежедневие нито семейството, нито в училището, се отделя достатъчно време, за да образоват децата ни в здравен аспект. Наблюдаваме една, по наша преценка, ниска здравна култура на подрастващите поколения, посочи Росина Тодорова, председател на сдружението „Жените в бизнеса и професиите – София“, което организира проекта "Пейка за здравето".

По време на допитването са били установени десетина въпроси, които учениците виждат като най-проблемни.

„В тази част на проекта дефинирахме три дискусии, които ще се случват на пейката, която вид символ от нашата народопсихология. Затова го избрахме“, обясни Тодорова. „Идеята ни е на пейките условно да седнат деца, студенти, родители, учители, пациентски организации, организации на лекари, дружество на специалисти, общопрактикуващи лекари, за да можем да обсъдим и да видим къде са пробойните и как бихме могли да си партнираме всички, за да запълним тези пробойни“, допълни тя.

Тодорова посочи още, че на 24 октомври темата на дискусията ще е свързана с въздуха, на 31 октомври – за зависимостите, а на 7 ноември ще се дискутира храненето и болестите, свързани с храненето, спорта и начина на живот.

5 милиона души загиват годишно по света от замърсения въздух, 200 000 са смъртните случаи в ЕС, а по данни на СЗО в България смъртността, свързана със замърсения въздух, е 11 000 души на година“ – съобщи проф. д-р Коста Костов - kационален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК, както и консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Света Анна“. – Най-опасни са фините прахови частици под 2,5 микрограма, които увреждат дълбоко белодробната тъкан и преминават в кръвообращението, откъдето достигат до другите органи и ги увреждат. Фини прахови частици може да преминат и през плацентата, да фрагментират ДНК на бебето, да предизвикат преждевременно раждане и децата да са с намален белодробен капацитет.

Всяко покачване на фините прахови частици с 10 мг на куб.м. води до хроничен спад на белодробната функция на хората. Ето откъде идват 480 000 болни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) в България, докладвани официално преди около 14 години, за нуждите на европейската здравно статистика.

„Категорично е доказана връзката между замърсения въздух и сърдечно-съдовите заболявания, защото фините прахови частици способстват развитието на атеросклерозата – заяви доц. д-р Васил Трайков - председател на Дружеството на кардиолозите в България. – Нещо повече – при изследване на пациенти със атеросклеротични стеснения на сънната артерия в плаката са открити дори пластмасови частици.“

„Алергичните заболявания са директно свързани със замърсявания на въздуха, храните и предметите, сред които живеем. В градовете децата са по-алергични, защото полените в градската среда се свързват със саждите от автомобилните газове и други замърсители и така стават по-агресивни. Същевременно остават в онези ниски слоеве на въздуха, които хората дишат“ – обясни алергологът д-р Тихомир Мустаков от Българското дружество по алергология.

„Особено застрашени от вредните ефекти на замърсения въздух са децата и бременните. Но и всеки орган страда при хората, които са изложени на замърсен въздух. Идеята на лекарска мрежа „Въздух за здраве“, в която са включени и много студенти по медицина, е да стигнем до младите хора и да ги убедим, че е по-добре да си правят профилактични прегледи, вместо да чакат да се разболеят и да бъдат лекувани“ – обърна внимание детският пулмолог доц. д-р Снежина Лазова от Сдружение „Въздух за здраве“.
Партньор на събитието са Лаборатории „Кандиларов“.

Д-р Ана Цакова - изпълнителен директор на СМДЛ Кандиларов обяви, че ще подкрепят инициативата с безплатни профилактични изследвания и намаления за по-специализираните пакети изследвания. „Нашата цел, като партньор на специалистите, е хората да започнат да мислят повече за профилактика, за да може заболяванията да се предотвратят или поне открият навреме. Препоръчваме след всяко изследване да се прави консултация със специалист. Само тогава профилактиката има смисъл“, заяви д-р Цакова.

Следете новините ни в GoogleNews