1,2 млрд. евро не стигат: Фармасекторът иска по-голямо парче от бюджета на НЗОК

Парите за лекарства в бюджета не достигат и дефицитът се компенсира от пациентите и индустрията. Това бе позицията на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България ARPharM.

Тя беше представена на пресконференция в контекста на предстоящите бюджетни решения и нарастващия натиск върху здравната система.

В неприетият бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. за лекарствени продукти и медицински изделия бяха заложени 1 332 089,4 хил. евро или с 10% повече спрямо 2025 г., когато сумата бе 1 211 010,8 хил. евро. Бюджетът за лекарства е вторият по големина след този за болничната помощ.

От асоциацията изтъкнаха необходимостта от устойчив и предвидим модел за лекарствено осигуряване като част от по-широкия дебат за бюджета на здравеопазването и НЗОК.

От ARPharM подчертават, че една от ключовите цели на здравната система трябва да бъде осигуряването на навременен достъп на българските пациенти до ефикасно и съвременно лечение, особено при тежки, хронични и животозастрашаващи заболявания.

По данни, представени от асоциацията, лекарите в България предписват около 57 милиона опаковки лекарства годишно, които се заплащат от НЗОК. Това представлява приблизително една трета от всички лекарства по лекарско предписание, а останалите две трети се заплащат директно от пациентите.

Лекарствата, покривани от НЗОК, се използват от около 1,6 милиона здравноосигурени лица - близо една четвърт от населението на страната, обикновено пациенти с тежки или хронични заболявания.

ARPharM представи данни, според които България работи със значително по-нисък публичен ресурс за лекарства в сравнение с държавите от ЕС. Общата стойност на лекарственото лечение, предписвано по каса, е около 220 евро на човек от населението годишно, докато НЗОК реално заплаща около 150 евро. Разликата се покрива чрез допълнителни отстъпки, възстановявания и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании. В същото време в държавите от ЕС публичните плащания за лекарства достигат около 500 евро на човек годишно.

Според асоциацията, този модел е все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките нараства всяка година и вече достига около 30% от стойността на лекарствата, заплащани от НЗОК. При част от новите терапии отстъпките могат да достигнат нива, които правят участието на компаниите икономически неустойчиво.

В България достъпа до иновации е ограничен - десетки иновативни терапии, одобрени в ЕС в периода 2022 – 2024 г., не са достъпни у нас. Това са терапии за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи заболявания.

„Гарантираният достъп до съвременно лечение изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, но не може да замести ролята на публичното финансиране“, подчерта Павел Колев, председател на ARPharM.

„Фармацевтичната индустрия е партньор на здравната система и вече поема значителна част от финансовата тежест. Но устойчива реимбурсация може да има само при споделена отговорност и предвидим модел“, е позицията на ARPharM, представена от нейния изпълнителен директор Деян Денев.

От ARPharM подчертаха, че производителите работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. Цените на производител на лекарствата, които лекарите предписват, по закон не могат да бъдат по-високи от най-ниските цени за същите продукти в Европейския съюз и се проверяват регулярно.

От асоциацията предупреждават, че комбинацията от най-ниски цени на производител, нарастващи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета създава реален риск от забавяне на навлизането на нови терапии, ограничен интерес за регистрация на иновации в България и рискове за непрекъснатостта на лечението на пациентите.

ARPharM предлага два ключови елемента за устойчив модел: предвидимо увеличение на бюджета за лекарства, съобразено с нарастващите здравни потребности и навлизането на нови терапии, както и въвеждане на разумен таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им нарастване. Инвестицията в съвременно лечение не трябва да се разглежда единствено като бюджетен разход, а като инвестиция в здраве, работоспособност и човешки капитал. 

Следете новините ни в GoogleNews